Публикувана: 21 юни 2009, 19:24 ч.
Последно мнение: 23 юни 2009, 16:21 ч.

За живота, смъртта и след това......

2 297
29
1

# 15 22 юни 2009, 09:12 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: monda в пн, 22 юни 2009, 07:57

Не се страхувам от смъртта. Знам,че съм за миг на тази земя и гледам да правя по-малко грешки, които да трябва да изкупувам в следващ живот.

Монда, стискам ти ръката, аз също напоследък мисля ТОЧНО за това.
Животът ми от 10-11 години насам е доказателство, че случайности няма...

А напоследък само в една седмица ми се случиха 2 ЕДНАКВИ неща, които, за мене-може да ми се смеете-имаха за цел точно да ме провокират да направя нещо лошо. Да се възползвам от чуждото невнимание. Не го направих, спонтанно. После се замислих точно в посока на Мондиния постинг.

# 16 22 юни 2009, 09:54 ч.

Мнения: 24

Запис!

# 17 22 юни 2009, 10:04 ч.

Мнения: 712

Хммм... не се страхувам от моята смърт. Не я чакам с нетърпение, но вътрешната убеденост, че това не е краят, че не може да бъде краят, ми позволява да не се страхувам. Моята вътрешна убеденост е, че ще се връщам тук, отново и отново, докато духът ми стане достатъчно мъдър, за да премине Отвъд...
Замисляла съм се, че пътят към раждането и към смъртта е абослютно еднакъв, не е лесно да преминеш от една форма в друга, когато моментът настъпи има страх, има съпротивление. На бебето не му е лесно да се роди - болката, ускорените тонове, шокът за сетивата... колко напомня за онези последни мигове, когато душата се бори да се откъсне от тялото! Затова вярвам, че когато напусна това тяло нищо няма да спре, няма да приключи. После пак ще се върна, защото си давам сметка - имам още много уроци за научаване, много въпроси, на които не предусещам отовора, няма да ми стигне този живот...
Така че не ме е страх от смъртта, макар да съм... леко притеснена... от болката при смъртта Blush

- все пак не съм мазохист.
Много повече се страхувам от смъртта на любимите ми хора. Не заради тях, а заради това как аз ще продължа напред с болката и тяхната липса...

# 18 22 юни 2009, 17:15 ч.

Мнения: 48

Здравейте и от мен.Аз държа погребална агенция и често се срещам с хора загубили близки и роднини.В началото ме беше страх от мъртъвци, но с течение на времето осъзнах, че не от умрелите трябва да се страхувам, а от живите.Виждайки колко млади хора си отиват от този свят започнах малко по философски да гледам на живота и дори промених мисленето си по много въпроси.А, пък и в крайна сметка починалия си е починал едва ли има значение какво ще се случва след това с него, на мен лично ми става много мъчно като гледам мъката в очите на живите на които им се налага да продължат живота си с мисълта за загубата на любимия човек.

# 19 22 юни 2009, 17:21 ч.

след Околовръстното
Мнения: 1 812

Не мисля за смъртта. Приемам я за нещо неизбежно, някаква даденост, която ще ни застигне някой ден. Предпочитам да се наслаждавам на живота, да взимам всичко максимално, че не се знае докога. Не вярвам в задгробния живот и за приказките за тунела, светлината и т.н. Каквото е било преди да ме има, това ще бъде и след като ме няма. Нищо.

# 20 22 юни 2009, 17:23 ч.

Мнения: 593

Бог да даде покой на мъртвите и утеха на живите! Praynig

Страхувам се, да.
Страхувам се да не загубя близките си, страхувам се да не умра преди да съм готова за това...
Като цяло се страхувам от смъртта.

За "след това" има различни теории. Едни говорят за Рай, други за прераждане, трети пък сигурно вярват в нещо, дето въобще не съм го чувала. Аз лично незнам в какво да вярвам. За мен като че ли след смъртта всичко свършва. Остава само споменът за човека, болката и празнотата в душите на близките му. Sad

# 21 22 юни 2009, 17:38 ч.

Мнения: 1 849

Вярвам, че не всичко свършва със смъртта, особено за хората които вярват в Бога.
Живея с мисълта, че всеки момент мога да си тръгна. Моля се това да не се случва преди децата ми да са в състояние да се грижат сами за себе си...
Вярвам, че имаме само един шанс на тази земя и за това са жизнено важни решенията които вземаме днес и сега.

# 22 22 юни 2009, 20:24 ч.

Мнения: 117

Бог да даде покой на мъртвите и утеха на живите!
Днес изпратихме в последния му път най-добрия си приятел - човек слънчев, изключително умен, способен, човек, който беше опора за всички заобикалящи го. Мир на праха му!
Няма по-страшно нещо от смъртта на млад човек. Остава само споменът в сърцата и умовете на тези, които са обичали покойника. Значи има живот след смъртта - в умовете и сърцата на близките.
Вече не ме е страх от края, старая се да живея така, че да оставя след себе си само хубави неща и добри спомени. И да живея в сърцата на близките си вечно.

# 23 22 юни 2009, 21:25 ч.

Мнения: 919

Не мисля много за смъртта.Не знам дали ме е страх.Яд ме е че умират млади хора и дечица.Иначе на всеки идва реда рано или късно.

Цитат на: reni _805 в нд, 21 юни 2009, 23:14

,,Гости сме на таз земя" е казал някой .

# 24 22 юни 2009, 22:37 ч.

България Сливен
Мнения: 245

Цитат на: roxanne25 в пн, 22 юни 2009, 10:04

Страхотен пост! Това е и моята философия!

# 25 23 юни 2009, 13:46 ч.

Мнения: 211

Цитат на: wiara в пн, 22 юни 2009, 22:37

Цитат на: roxanne25 в пн, 22 юни 2009, 10:04

Страхотен пост! Това е и моята философия!

Да, аз мисля по абсолютно същия начин.
Честно казано, останала съм с впечатлението, че човек, който не е преживял огромна загуба (на близък човек), е по-несклонен да вярва в живот след живота. Но аз, като препатила, а и винаги преди това, вътрешно го знам - това не е краят.

# 26 23 юни 2009, 14:07 ч.

София
Мнения: 12 114

Проф. Фотев, по време на една лекция, каза следното "Това че слънцето е изгрявало всеки ден не означава, че ще изгрее и утре, но вие не мислете за това, защото няма да си вземете изпита". Wink

Извън шегата- присъствала съм на момента на смъртта на двама близки. Не вярвам да има нещо по- ужасно като преживяване, освен собствената ни смърт, за която, слава Богу, не мога да говоря от първо лице. Положителното от видяното, за мен, е че вече 100% вярвам, че душата и тялото имат временно общо и вече не ходя на гробища, освен ако не ме принуждава нещо много сериозно. Ако искам да помена някой починал паля свещ в черква или просто си мисля за него, но с камъни не говоря. Не мисля за собствената си смърт, но знам, че ще дойде, знам и какво стои зад думата "смърт". Затова се опитвам да живея по- спокойно и по- смислено.

# 27 23 юни 2009, 14:37 ч.

Мнения: 438

Смъртта е нещо толкова естествено, колкото и раждането. Тя се случва все някога, и никой не може да я избегне (освен Дънкан Маклауд Laughing

- завалийката!).
Смъртта не ме плаши, защото вярвам, че близките ми, които са мъртви, са на по-хубаво място.
Това, което ме плаши е, че те ще ми липсват...

# 28 23 юни 2009, 16:04 ч.

Мнения: 22

Преди няколко години ми се случи нещо странно.След една мъчителна операция се видях в един тунел, колкото и шаблонно да звучи. Тъкмо излизах от тунела , видях някакво много синьо пространство, наситено със светлини, чух някаква невероятна музика и си казах, че повече никога няма да се върна, ще остана там. Опитах се да излезна от тунела, но се оказах заклещена, много усилия направих, и тогава с голяяямо огорчение се върнах обратно. След известно време чух , че някой ми говори нещо. Трябваше ми време, да осъзная, че санитарката назовава моето име.Чувах името си, но не знаех какво означава. След този случай, дълго време имах страхотна интуиция и предусещане.

# 29 23 юни 2009, 16:21 ч.

Мнения: 3 504

Привет и от мен в тази тема bouquet

Много ме вълнува тази тема за смъртта и след това, zokum много ме развълнува и заинтригува твоя последен пост. Чувала съм и от други познати за такъв тунел, които са преживяли нещо подобно като теб, вярвам в задгробния живот и на тази тема много чета и гледам филми с голямо любопитство и вярвам, че някои могат да виждат духове...
За това и съм фенка на "Шепот от отвъдното".

Препоръчани теми

Духовност или религия?!

Вярвате ли в паранормалното(свърхестественото)?

Изследвания за раничка на шийката на матката

Вярвате ли в поверието за кукумявките

Причина:

Причина: