Какъв праг на търпимост имаме?!

# 15 24 юни 2009, 23:14 ч.

Мнения: 308

Зависи от настроението ми в дадения момент. Ако съм на кеф, подминавам такива неща и не им обръщам внимание. Ако обаче ми е криво или просто не съм в настроение някой да ме прави на балък избухвам на средата на изречението. Бомба съм си от край време и не шокирам никого.

# 16 24 юни 2009, 23:19 ч.

Sofia
Мнения: 4 222

Ако отношението ми към някой е сериозно, ще намеря начин да извиня настроението си. Ако отношението ми не е сериозно, не бих си направила този труд, защото едва ли бих си дала сметка за това.

# 17 24 юни 2009, 23:36 ч.

Мнения: 776

След като родих сведох възможността на родата да се мъкне у нас по всяко време до минимум. Където има кърмачка и бебе, което има нужда от спокойствие и сън, няма нужда от хора, които ти гостуват , пък и телевизия искат да гледат Naughty

Да не говорим, че покрай обслужването на едно бебе, а после и на двугодишно + бебе нямам нито желание нито време да посрещам, да слагам софри и да правя компания на весели роднини, освен, ако няма основателен повод и покана, примерно за рожден ден. В това отношение и аз не можах да се позная след като родих.
Другото е, че не обичам дадените съвети, без да съм ги искала, но търпя, защото се оказа, че с годините и аз кога без да искам, кога без да се усетя пускам по някой съвет Crazy

# 18 24 юни 2009, 23:48 ч.

Мнения: 55

Имам много нисък праг на търпимост и съм "право куме в очи"
Мисля ,че хората ме уважават заради това ми качество.
Аз не държа да ме обичат Peace

# 19 25 юни 2009, 00:01 ч.

Вече никакъв праг нямам-чак се плаша от себе си.С годините и нервите ти се опъват и вече не мога да изтърпя и секунда нещо или някой, който не ми е приятен

# 20 25 юни 2009, 07:15 ч.

Мнения: 2 161

Търпимостта ми е голяма,незнам дали е търпимост или незаинтерисованост.От началото на самостоятелния си живот съм изградила една бариера,която роднините не прекрачват.Както свикнат от самото начало.

# 21 25 юни 2009, 07:23 ч.

Мнения: 78

Много нисък, особено за тъпотиите на другите.

Ако съм искал съвет, изслушвам. Ако не съм искал - отрязвам на секундата.

# 22 25 юни 2009, 10:02 ч.

Мнения: 2 803

На този въпрос не мога да отговоря еднозначно. Зависи от моментното ми състояние, от човека, които е на среща и от начина по-който решава да ме съветва, напътства, дразни. По принцип съм от търпеливите, но това означава, че го трупам и в един момент избива нанякъде.

Причина:

Причина: