- Публикувана: 25 юни 2009, 20:41 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2009, 20:20 ч.
Бихте ли дарили яйцеклетка?
Моят отговор е ДА 
Ще дам една яйцеклетка на хора, които чакат дете с години. Все пак това е само една яйцеклетка, а не дете, поне според мен. Това, че съм помогнала за нещо такова, за мен ще е радост.
По твоята логика, всеки месец с цикъла си "изхвърлям по едно дете"
Ще дам една яйцеклетка на хора, които чакат дете с години. Все пак това е само една яйцеклетка, а не дете, поне според мен. Това, че съм помогнала за нещо такова, за мен ще е радост.
По твоята логика, всеки месец с цикъла си "изхвърлям по едно дете"
Бих дарила дори и да е за непознати хора.
Между другото дори и да дарите яйцеклетка за конкретни хора, на тях няма да им дадат вашата яйцеклетка, а друга. Това е с цел да се запази анонимност. Ето тук е обсъждана темата: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=294772.0
Да, ще даря, но на непознати.
Ако зависеше от мен не бих лишила някое семейсво от това щастие, но без да знам какво става с бебето след това и без да го виждам, иначе може би би ми станало мъчно. Така или иначе смятам,че с раждането не се става родител, а с грижите и любовта, която даряваме
Ако зависеше от мен не бих лишила някое семейсво от това щастие, но без да знам какво става с бебето след това и без да го виждам, иначе може би би ми станало мъчно. Така или иначе смятам,че с раждането не се става родител, а с грижите и любовта, която даряваме
Аз самата трудно забременях и още по -трудно износих детето си. В този ред на мисли ,като знам какво преживях -да ,бих дарила .Тази жена, обаче трябва да е непозната и не искам да знам какво се случва след това.
Бих дарила на непозната жена. Предполагам, че след време ще ме чопка отвътре как изглежда детето, но въпреки това бих го направила. Самата аз знам какво е с години да чакаш дете и разбирам болката на хората, които не могат да имат свое. На най-добрата си приятелка също бих дарила, ако това ще бъде единствения шанс да се сдобие с рожба. Въпреки, че всеки път сигурно ще ме боли да виждам детето, като знам че е част от мен.
не, не бих дарила яйцеклетка. друг орган да, след смъртта ми. т.е. не съм противник на дарителството въобще.
не искам да имам деца, а синът ми да има брат/сестра, за които да не знаем. не искам моите гени да се разпространяват както аз не съм помислила. и сега с риск да ме оплюете - жената, която би взела тази яйцеклетка защо не осинови дете - то също е от "чужда" или не-нейна яйцеклетка. подоби са причините да не бих дарила и сперма ако съм мъж. между другото и мъжът ми не би дарил сперма - каза, че не иска да има деца, за които да не знае.
децата са се превърнали във фетиш, прави се какво ли не за да родиш едно дете. включително сурогатно майчинство (което за мен е почти перверзно и от двете страни), замразени ембриони, абе какво ли не...
докато едни малки нещастни рожбички стоят сами...
не искам да имам деца, а синът ми да има брат/сестра, за които да не знаем. не искам моите гени да се разпространяват както аз не съм помислила. и сега с риск да ме оплюете - жената, която би взела тази яйцеклетка защо не осинови дете - то също е от "чужда" или не-нейна яйцеклетка. подоби са причините да не бих дарила и сперма ако съм мъж. между другото и мъжът ми не би дарил сперма - каза, че не иска да има деца, за които да не знае.
децата са се превърнали във фетиш, прави се какво ли не за да родиш едно дете. включително сурогатно майчинство (което за мен е почти перверзно и от двете страни), замразени ембриони, абе какво ли не...
докато едни малки нещастни рожбички стоят сами...
Препоръчани теми