Имаме много, не съм ги броила. Той е на периоди - понякога дни наред иска да му чета само "Мечо Пух", друг път "Колите", най любими са му тези в стихотворна форма и с картинки, за разни автомобили и машини -трактори, булдозери, пожарни.
Не съм измервала колко време на ден чета, но така всеки ден го приспивам, със събуждането също иска книжка. Понякога през деня си идва до мен с книжката.
Правила съм опит да чета и на други деца, с които общува Иво -някои харесват, други не, омръзва им максимум за пет минути.
Децата са различни -едни са двигателно по-активни, нестоящи на едно място, други имат по-голяма способност за концентрация.
Синът ми също знае азбуката, но това може би идва от факта, че така се сетих да го занимавам в по-студените зимни месеци, научи я за два дни благодарение на един шарен, весел пъзел. С негова помощ, с помощта на Бебе Айнщайн и минаващите коли на улицата пък научи цветовете. Вече филмчета отказва да гледа, не го и насилвам, смятам, че е по-добре. Телевизия никога не е гледал.
Децата се развиват, освен според заложбите си, и според въображението и интересите на родителите. Ако в семейството майката шие, а таткото майстори разни неща по къщата, вероятно детето ще проявява интерес към шевната машина, чука и т.н. Което също е познание за света, не по-лошо.
Синът ми вече сади цветя, защото дядо му е вълшебен градинар. Всичко си зависи от средата и желанието да му предадеш уменията. Нито едно познание не е излишно, а децата са като попивателни.