Отчаяни съпруги или нормални жени

Момичета, вземете се в ръце!   
Я си помислете само: първо, и да сме отчаяни, сме свободни, никой не ни мами, унижава или тормози повече! ; второ не сме (вече) и съпруги! 
Единствените отчаяни съпруги (наистина горките!) са законните жени на въпросните навлеци.
Не се опитвам да ви ободря - та това си е самата истина 
Имам един съсед, който дори когато излиза е с жена си, не спира нагло да оглежда цици и дупета (вкл. и моите   ) жена му върви до него и гледа боязливо, на лицето и е изписана тъга...как да ви кажа..личи си че брака им не върви...жал ми е за нея  Пълно е с такива двойки...много рядко виждам семейство, което си личи че е искрено сплотено...а и никога не се знае какво става под лъскавата обвивка на отношенията, които ние виждаме!
mikita75 , разбирам обидата ти, но недей...на навлеците гледай като на кал по обувките ти и смело напред! Да, единственото тъжно е че не се срещат често така стойностни мъже. Ей за това, сигурно трябва да ни е тъжно... Но това е проблем от глобален мащаб  , на всички жени, освен на малкото успяли да ги срещнат, безспорно има и такива.
И малко офф: Никой (мъже, жени) не е в състояние да ме накара да се чуствам втора ръка  или да ме обиди - онези, които се опитват да ми го сторят, най-вероятно го правят, защото в техния живот нещо не е наред или избиват комплекс, или са си вродено злобни. Мен лично това, което ужасно ме дразни в хорските приказки спрямо мен е изказването: "Е, поне си имаш детенце" Често ми идва да отговоря: "Имам си детенце, а и много повече от вас! запазете съжалението за себе си, че ще ви трябва!"

Хей, момичета, толкова сте свежи, че се замислям до колко е удачно заглавието на темата  Невероятни сте, така ме разсмяхте. Дай Боже всекиму такъв дух!!!

Мдам.. темата е много на място. Много добре разбирам за какво иде реч. От както останах сама ми се повръща от мъжете, които ме накацват и то не защото нещо ми се е прецакало в главата или един като ме е разочаровал, айде всички под един знаменател. На мен ми е прекрасно, че имам дете.. всичката гнилоч окапва покрай него, то ми действа като метличка, която измита всичко фалшиво, дето доста "мъжки" си го залепват на лицето в стремежа си да бъдат идеални.. но кофтито е, че след измитането.. нищо не остава  Но аз съм на този принцип, сама не съм, имам си детето, щастлиВИ сме, но по-добре ние двете, от колкото някой, дето само ще ни мърси 

аз като бивша "отчаяна съпруга" ще кажа, че това е безумно неточно определение
никой не предлага на отчаяни съпруги - това са нечии чужди жени дето и собствените им мъже не се отнасят добре с тях
така, че е повече от неуместно заглавието за темата

самотната майка е вече друга категория
просто да не смесваме нещата

Правилното заглавие би следвало да е "Бивши отчаяни съпруги или настоящи нормални жени" 

След развода си станах най-ентусиазираният човек. Взех се в ръце  много бързо! Никога не съм се чувствала отчаяна след развода  Напротив - по време на брака си бях нещастница! Но сега .... дишам, живуркам ( според възможностите си)    Имах наистина такива обожатели .... Нали съм била в особено положение, сама с дете на квартира .... Божеееее ...мислеха , че съм изпаднала в остра нужда от какъвто и да  е мъж  после ме обидиха , че не стига че ми правели услуга ами аз съм се държала като студенокръвна кучка ...
Нормална жена съм!!! вече си имам добър мъж до себе си и детето - не ми  е обещавал нищо , не ми  е говорил, че е различен от другите мъже - аз сама го  видях и разбрах! Не ми е обещавал , че ще се държи като баща на детето ми ( което вижда татко си веднъж годишно защото не е в БГ) .....Но се държи наистина като баща - защото сина ми го възприема точно като такъв!
Игнорираш разните му там навлеци дето искат да ти помогнат 
Истинския ще се пояи точно когато не очакваш и няма да ти се натрапва с глупости!
Ние не сме отчаяни съпруги - НОРМАЛНИ сме - даже по -силни !!!    

Силни и борбени...И пълни с мечти
Нашето щастие предстои..и не бива да се даваме на отчянието

услуга?каква е тази услуга? Понякога става смешни без да се усетят.

Ми как....  услуга защото щели да ме оправят и да ме задоволят ....видите  че след като съм разведена и с дете не мога да си намеря мъж да ме сайдиса   

Хи-хи, сладурка! Как ме радват мнения като това последното! Ама да ви кажа хора, преди или аз съм била сляпа, или не бях такава притегателна сила за идиоти.. 

Амми ..... само ти да си....   аз все си мислех , че на челото ми  е изписно: "Всеки луд може да се пробва тук" .... Слава Богу този луд период  премина, но тогава  ми беше много странно - или пък аз съм бил странна....Де да  знам!

stelsi, направо ме разби.Страхотна услуга ти правят,няма що. Само дето ще ти направят по-голяма услуга ако отидат да се гръмнат

Страшно ме разсмяхте!

Първо да започна с това, че БНД се опита да ми внуши, че съм втора ръка, второ качество и че му било мно-о-о-го жал за мене, понеже сега на над 30 и с дете кой щял да ме вземе, после запя друга песен и започна да рони сълзи за.... себе си.

И аз все още не мога да намеря баланса, приятелите ми казват, че все още издавам онзи специфичен сигнал "заето", който спирал ентусиазма на мъжете, но подкрепям с две ръце тезата, че не мъжете използват нас, а ние използваме тях, било то и само за секс. Е, хайде, ползата понякога е взаимна.

Драго Драганов, който пише за Ева (много ме кефи този човек) веднъж беше писал, че  имаш няколко пътя, или седиш под навесчето и чакаш твоя номер рейс да мине, или решаваш да се прикачваш от рейс на рейс с надеждата по-бързо да стигнеш до местонахождението си, или ... събуваш токчетата и тръгваш пеш, пък като те настигне някой случаен, дано се окаже твоя.

Да хубаво е първия още да се окаже правилния, но това е рядкост, а и самия път на търсене, макар и често пъти разочароващ, не е чак толкова неприятен. В малките градове обаче наистина може да ти навлече "име".

И не, не съм отчаяна, не се хвърлям на всеки на врата и не правя компромис, защото някой може би си мисли, че съм "в нужда", напротив, някои мачове вече съм ги играла и си мисля, че съм даже по-внимателна.

Откакто съм разделена не съм имала връзка, в която наличието на детето да е оказвало някакво влияние, просто защото връзките ми са били от друго естество, но предполагам, че когато се появи Правилният, той и по този показател ще е на мястото си.

Дерзайте, духът ви е заразителен. 

Съгласна съм с последния ти пост.
Когато обаче замениш "ползата е взаима" с "любовта ни е такава", ще се помоля за емотикон *респект*. Но и това по реда си

Е, сега вече се чувствам половин жена
За почти 2 години ни един "навлек" или там какъвто е не се е опитал даже да се залепи... Аз ли съм сляпа ,или пък ми е рано? Явно нещо ми куца А пък доста свободно го раздавам
Не знам дали съм "нормална жена" , понеже още не мога да определя кое е "нормално", бивша съм , но не съпруга.
Според мен с поведението си привличаш или отблъскваш хората. Показваш им до къде могат да стигнат. Не някакъв мухльо да седи и да ти казва колко си го закъсала, а ти да седиш и да му се усмихваш ,а пък всъщност да не искаш да му се усмихваш , а да му теглиш една .