С детето ли да говоря или с майката?

Аз бих поговорила с майката на детето,като изтъкна,че децата си играят добре и не искаш да им разваляш приятелството,само да корегираш нередностите,които правят.Ако родителите са интелигентни хора ще намерят начин да обяснят на сина си,че не е редно да се говори така,а не,че си го изклюкарила.

Съвети лесно се дават, но ние не сме на твое място и ти знаеш какъв тип реакция ще те накара да се чувстваш по- добре според твоите разбирания. Аз разсъждавам, при положение, че детето като цяло не е проблемно, а просто се е поднесло и се прави на интересно с някакъв нов лаф. Не сме били деца толкова отдавна и ние сме правили глупости, за да сме големи или интересни.  Ако случката се повтори или детето има и други прояви, които заслужават внимание ще и кажеш. Иначе ще бъде много шум за нищо.
Може и да бъркам и ако и кажеш да и помогнеш. Деликатна е ситуацията- няма спор. 

На първо време не бих говорила нито с майката, нито с детето, защото е възможно да се отрази като отношение към моето дете. На моето пък бих обяснила/и съм го правила в подобни ситуации/, че това са грозни думи и не искам да се употребяват повече.

Но бих следяла по-изкъсо играта на децата и ако се случи отново нещо подобно, бих търсила начин. Най-вероятно бих говорила първо с по-голямото дете...

belinda, като майка на две момчета с 11 годишен стаж, искам да ти кажа само: спокойствие, сила, кураж и малко по-философски поглед на нещата! Преживяла съм го и разбирам напълно терзанията ти! Големият ми син беше може би няколко месеца по-голям от твоя, когато гордо се беше похвалил на г-жата в предучилищната, че знае какво е п**ка и среден пръст, дори и го беше показал! Първата ми реакция, когато тя ми сподели, беше да се гръмна, втората - да гръмна доброненавистника, от който синът ми е придобил въпросните "познания"... Още помня и реакциите на по-опитните мами, от които тогава потърсих подкрепа и съчувствие, а получих снизходителни усмивки и репликата: "Оооо, ако знаеш още какво те чака!" За малкия да не говорим, той си отрасна изцяло сред батковци и забелязах, че най-голямото им забавление е да го учат на простотии и щуротии! А страва въпрос за среда подбрана, деца на интелигентни родители, добре възпитани и в никакъв случай не злостъри! Тааа, явно така растат момчетата! Моят съвет е, ако държиш да разговаряш с някого, то нека да е въпросният "батко", ноооо намери подходящ момент и нека да е кротко и добронамрено и най-добре, ако го хванеш втори път на местопрестъплението! Иначе решението е - разговори, приказки, обяснения със собствено детенце за това кое, кога и защо е лошо и неприемливо и ... вярвай ми, колкото и добре да го възпиташ, той ще среща най-различни деца и тези неща са си част от растежа. Дори нямаш гаранция като попорасне дали и той няма да те издъни в някакъв момент... А това че като по-големи ще ръсят простотии помежду си, че ще се появят и псувните и мръсните вицове, мисля че на всички ни е ясно, колкото и да се стараем да ги възпитаме перфектно - естествено не е задължително, но е много вероятно... просто си е типично "мъжко" доказване, че вече са "големи" и най-важното е да не ги ръсят под път и над път...

Говори само със сина си да не се влияе от чуждото мнение и да не прави неща, за които знае, че не са редни, само защото някой друг го е накарал. Измислете подходящи начини, чрез които да се измъква от такива ситуации, без да пострада достойнството му.
Вторият вариант е да говориш и с другото момче, но така, че да не разбере, че знаеш от сина си. Например му кажи, най-добре на двамата едновременно, че някоя съседка ги е чула и се е оплакала... Обясни им колко болно ти е станало, когато си разбрала, как не си очаквала... И т. н., ти си знаеш какво да кажеш. Но така, че и другото дете да се засрами, и да не повтори.
И да, още не знаеш какво те чака. 
Научаването и използването на "мръсните думички" е част от порастването. Умишлено не използвах "възмъжаването", защото момичетата също минават по този път, да не кажа и че са доста по-брутални...

Белинда, в крайна сметка какво реши(ако не е тайна)? Как постъпи в крайна сметка?

Клоня към разговор с майката на саме, тя може и да не подозира за постъпките на сина си и не е задължително да ти се обиди....Дори може и да ти благодари за споделеното....Сама пишеш,че са интелигентни хора......Като този разговор не изключва и разговор със сина ти....Успех!

не виждам смисъл да говориш нито с детето, нито с майката. И не че толкова са ви мили отношенията, колкото че не можеш да превъзпиташ чуждите родители, нито чуждите деца. Нека детето ти и ти да извлечете един урок от цялата случка, а именно, че в живота си твоето дете ще среща всякакви хора, някои от които ще му бъдат приятели, но винаги трябва да си опича акъла кое е добре за него. Ако случката беше с моето дете щях да му кажа, че всеки може да си приказва каквото му дойде на ума, но то не трябва да се води по акъла на никого. Утре ще тръгне на училище и трябва да се научи да внимава.

Засега не мога да постъпя кой знае как, защото семейството замина на море вчера, а ние вдругиден, така че ще се действа след почивките, но пък взехме решение какво ще направим. Казвам взехме, защото всъщност мъж ми много ми помогна да осмисля ситуацията. Както и вие, разбира се Той категорично е на мнение, че само ще навредим на Ники, ако тръгнем да се обясняваме много-много със съседите, точно заради клюкарския елемент Така че засега се концентрираме върху разговори с нашето си гардже, той "по мъжки" ще му обясни за лошите думи, за уважението към дамите и за това колко е важно да не подражава на по-големите, когато правят нередни неща. Аз също ще приказвам по моя си майчински начин. Отделно се разбрахме, че подобен разговор при удобен случай ще проведе някой от нас/ най-вероятно той, отново "по мъжки", защото рита топка с децата на двора/ и с комшийчето, но без да намесваме родителите. Мъж ми смята, че когато третираме децата като възрастни и по този начим им засвидетелстваме уважение и доверие, има по-голяма вероятност да ни отвърнат със същото. Мисля, че е прав

Благодаря на всички включили се! Много ми беше полезно да чуя различните гледни точки 

Така бих постъпила и аз, като при разговора с "баткото" дори бих опитала така да извъртя нещата, че да излезе, че го моля да разучи откъде и откого синът ми е научил тези думи; чул ли е, видял ли е кой го учи и т.н., защото съм го чула/са го чули да ги използва наскоро! Може би бих добавила също и да ми каже кой/кои са децата, за да поговоря с родителите им! Така мисля, че ще го накараш да се замисли за малко!
А, наистина, как постъпи ти?

Белинда, за мен това е правилен подход - най-добре е, когато има проблем в семейството, той да се разреши от двамата родители! Вие най-добре познавате детето си, конкретната ситуация и най-добре ще знаете как да продължите. Като все пак не изключва да чуете и други мнения.

Лично за себе си аз не бих имала нищо против да ми кажат, когато има някаква нередност с децата ми. Дори се е случвало(не заради лоши думички, ситуацията бе коренно различна)...Понякога чужди хора могат да забележат неща, които на нас са ни убягнали или да затвърдят наше съменние по даден въпрос. Затова е добре да се действа наистина според конкретната ситуация.....

Няма да забравя как една съседка разбра,че синът и е наркоман.......Извънял телефона, тя вдигнала и глас отсреща и казал - Госпожо, вдигнете ръкава на сина си и ще откриете под него интересни неща........При първи удобен случай го е направила и тогава...открила следите от боцканията.......Кълне се,че дори не е подозирала, не давал никакви индикации, дори се хвалеше със сина си,че правел закуска, хвърлял боклука........Мина после през комуна в Испания и сега май е по-добре, но .....всичко тръгна от един телефонен разговор с непозната.......

Да пази Господ

Говори първо с майката на детето, но на саме. Възможно е тя и да не подозира за постъпките на сина си и не е задължително да ти се обиди.

В такава ситуация аз бих говорила с голямото момче, но на място, ако съм присъствала. Ако мине вече време, ми се струва неуместно.
Моето момче е на 4 и половина и ръси отвреме на време някои неща, които не ми допадат - или ги е чул от детската или от някое детско  С кого да говоря тогава?
Затова винаги избирам да говоря с детето си: първо го питам, дали разбира това, което казва, ако да - казва ми, аз доуточнявам, ако не - обяснявам. Естествено в обяснението влиза и това, защо не харесвам така да се говори. После минавам през "личния пример"  - казвам "ние вкъщи не говорим така, нали?" и завършвам с това, че ние (възрастните) също ги знаем тези думи, но избираме да не ги използваме. (демек "Мили мой, изобщо не ме шокираш, нищо ново под слънцето!  )
И той много обича да си играе с по-големи деца. Онзи ден по време на игра с три такива деца, започна да крещи от най- високата пързалка "Маме-е-е, как се раждат бебетата?" (явно онези нещо са му обяснили и искаше да провери). Добре че вече сме говорили, викам му "нали сме говорили много пъти, ако нещо не помниш, ела тук - ще ти обясня, за да не викам". Дойде, обясних му отново...
Той отиде гордо - гордо и им разказа. Те вече нямаше с какво да го шокират 

Темата е много сериозна, много пъти съм била пред подобна дилема. Имахме и доста случки, при които след това съжалявахме, че изобщо сме повдигали въпроса... Хората са много непредвидими в реакциите си, особено когато е свързано с децата - една (уж премерена!) реплика може да провокира такава агресия, че не ми се говори...
Затова семейно решихме, че ще "работим" само с нашето дете. Той е този, който трябва да си изработи механизми за защита от "воденето по чужд акъл". Най-малкото, защото след година-две вече няма да сме непрекъснато до него, за да му посочваме кое е правилно и кое - не, нито пък да правим забележки на "съветниците"...

Бих говорила само с моето си дете, както всъщност виждам, че сте постъпили с мъжа ти. Такива ситуации ще има още много. Не може всеки път да ходиш да се обясняваш с този и онзи. Важно е как детето ти ще осмисли ситуацията и как ще се научи с ваша помощ да се справя с такива провокации в бъдеще.

 И все пак, ако случките от този род със същото момче продължат, бих провела един разговор с майката. Въпреки че като знам как повечето хора бранят отрочетата си, много е вероятно да произтече гранде скандале.