Паническо разтройство - част 3

  • 140 077
  • 734
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 1 948
Здравейте! Случвало ли ви се е както сте добре с АД и изведнъж да се влошите и какво правите в такъв случай? Аз бях болна ,на антибиотик и инжекции Гентамицин,но не се оправих съвсем. Възможно ли е това да е причина за влошаването?

# 211
  • Варна
  • Мнения: 522
Въпреки че пия вече няколко години антидепресанти, при някаква случка, болест или нещо друго , мога да се влоша и да направя криза.
След няколко дена се оправям. Но аз сама вече се контролирам.
Увеличавам с още половин хапче на обяд антидепресанта или ако ми е напрегнато увеличавам успокоителното. Peace

Последна редакция: вт, 18 авг 2009, 13:52 от ивка27

# 212
  • Мнения: 1 948
И аз увеличих АД,но незнам колко време да го пия в тази доза. И колко време след увеличаването се оправят нещата.Днес ми е 4 ден,малко съм по-добре,но не съвсем-избива ме на плач и ме е страх да изляза сама. А бях се оправила уж!!!!

# 213
  • Варна
  • Мнения: 522
Ами докато се почустваш по добре.
Ох ,тази болест е голяма мъка , имай търпение.

# 214
  • Мнения: 566
Здравейте!
За първи път влизам в тази тема. Искам да споделя малко опит и така ако мога да помогна на някого.
Малко предистория: първият път стана преди около 5 години. Много трудно излязох от състоянието, лечението с Анафранил продължи около година.
От няколко месеца отново имам кризи. Този път като знам доста повече информация за ПР, както и, че от това не се умира, контролирам кризите много добре. Преди няколко седмици им беше пикът, появи се и силно главоболие и за това отидох на лекар. Сега отново съм на Анафранил, след  2 седмици имам значително подобрение. Този път съм решила да се боря до край и да победя.
Незнам дали ви казвам нещо ново, но се чувствам длъжна да го споделя. Има една книжка - Подсъзнанието може всичко на Джон Кехоу, която ми вдъхна много кураж и сили. Препоръчвам ви да я прочетете. В интернет е има също, както и сайт с лекции на Кехоу. Аз я прочетох, но ще изчакам да отминат напълно кризите за да започна да "промивам" мозъкът си с позитивни мисли.
Друго, което много ми помага при тревожност и напрежение - Седатиф ПС. Това са хомеопатични хапченца, които продават във всяка аптека. Лично мен Валидала ме изнервя още повече, а Седатива ми действа страхотно при по-леки кризи.
Когато усетя криза започвам да играя на игри на компютъра. Така неусетно съзнанието ми се е преместило върху нея и лошите мисли изчезват.
В чантата имам и ветрило, което също много помага - когато ходя по улиците го стискам в ръка и върху него пренасям отрицатената енергия от страхът или си правя вятър, което също при криза много добре се отразява.
Дълго време криех за състоянието си от близките ми и по този начин контролирах кризите, когато съм с тях, за да не ме усетят.

Това е общо взето от мен. Благодаря, че ме изчетохте и се надявам да помогна с нещо!

Имам два въпроса към вас, тъй като вече написах, че съм решена да се преборя с ттова състояние докрай:

- ако някой е пробвал хомеопатични методи за лечение - как се отразява?
- има ли психотарапевти, които да работят онлайн, тъй като съм от провинцията и няма как да ходя на сеанси?


 

# 215
  • Мнения: 97
Ми то така ако няма кой да го придружи трябва за стане затворник човека. Напротив - според мен трябва да излиза сам/а, да се изправи срещу страха, ще се потресе малко от ПА (от това не се умира), а и всички тук знаем колко време продължават. Иначе до къде ще я докара.....ще се разглези и само с придружител..ама да не сме инвалиди бре хора.
Значи ли, че трябва да считам себе си за инвалид, т.к. с месеци не излизах сама, после започнах плахи опити до кварталния магазин, задължително с моб. телефон в ръка и след като имаше поне един човек у дома, чакащ моето завръщане или позвъняване. После увеличих разстоянията, но и сега когато вече съм доста самостоятелна, винаги нося със себе си вода, най-необходимите лекарства, апарат за кръвно, лични документи... Чантата ми е цял куфар, тежащ около 3 кг.

# 216
  • Варна
  • Мнения: 522
Не искам да те отчайвам , но аз 15 години се боря с тази болест.И добре че работя при мъжът ми та като не съм добре не ходя на работа.
Кой работодател ще ме изтърпи иначе.
А мисля че може и група инвалидност да се изкара,  но пак зависи от степента на заболяването.
Но аз не съм се отчаяла, пък като си помисля с колко други болести човек се подържа с лекарства.
Ами съдба. Но винаги си мисля ,че имаи и по лоши неща.Такаче  bouquet

# 217
  • Мнения: 39
Разбира се,че не си инвалид. Може да не са ти уцелили правлните лекарства, за да са толкова на зле нещата.И аз по едно време бях така и като смених псито нещата се нормализираха. Както казва ивка27 има и по-лоши неща.

# 218
  • Мнения: 930
Хората с паническо разстройство не са инвалиди, не са и луди те са просто по-чувствителни напълно нормални, здрави човешки индивиди. Joy Joy Joy
Имаше момент когато и аз се страхувах да излезна от вкъщи, тогава прочетох за една жена на която най-хубавите години бяха минали между четирите стени у дома и след време когато вече се беше излекувала съжаляваше за пропиляното време.
Не позволявайте на ПР да съсипва живота ви и обтяга отношенията с близките ви хора.
Помислете какво чувстват и те когато ви гледатда се самоизмъчвате така.


# 219
  • Мнения: 39
Абсолютно вярно и точно   bouquet

# 220
  • Около света и у нас!
  • Мнения: 110
Сладурки, открих доста полезен сайт с мн, мн статии за ПР и ПА. За депресиите, за ПР и бременност........ ето и линк  http://www.evropea.com/panic_pregnant.html дано да ви е полезен   bouquet

# 221
  • Мнения: 39
Много благодаря. На мен лично ми е доста полезен. Hug

# 222
  • Мнения: 930
Момичета точно в този сайт в ,,истински истории'' прочетох за тази жена която 20 години е прекарала в къщи Peace

# 223
  • Мнения: 521
момичета важното е да не се предаваме и да не се отказваме или отчайваме аз лично за себе си съм решила да не се предавам ще се боря докрай и няма да позволя на ПР или на каквото и да било да ми открадне живота прекалено е кратък Simple Smile
истории и случаи всякакви важното е да не се предаваме и да мислим позитивно има и много по лоши неща а с потходящо лечение с ПР се живее нормално стига да сме положително настроени и сами да си даваме кураж това според мен е най важното
аз сега от 3 месеца съм на ципралекс и спирам ривотрила почти съм го спряла ,началото на септември съм при доки и да видим Simple Smile

# 224
  • Мнения: 930
Аз пък никога не съм вземала антидепресанти, като изключим деанксит по една табл. на ден за около 8 месеца.
След като го спрях нищо не се промени, не почувствах да ми липсва ooooh!, но упорито си внушавах че ми е по - добре от него. hahaha
Сега като ме хване нервата съм на валидол.
За сметка на хапчетата обаче изчетох много книжки и материали в интернет за ПР и безпокойството, които ми помогнаха да ,,овладея положението''
  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт