Паническо разтройство - част 3

Здравейте ,момичета .
Скоро не съм писала при вас ,но ви чета.Да разкажа и моят опит с ПР. Имам го от 3г и половина, започна в началото като паника и неприятно усещане ,когато сме на заведение или на кафе , започваше да ми става лошо и да ми се гади ,получавах сърцебиене и някаква тревожност.Стигна дотам ,че започнах да избягвам да ходя по акфета и заведения.Иначе вкъщи и на други места се чувствах добре  , всичко ми беше ок. След няколко месеца посетих личната си лекарка , изслуша ми симптомите , премери и кръвното ми и стигна до заключението,че съм с високо кръвно , изписа ми лекарства за кръвното и Деанксит , както и капки Вомитусхил за повръщането(това ми беше и си остава и най-големия ми проблем при ПА - гадене и повръщане в редки случаи ).Като започнах лекарствата се оправих , кръвното ми налягане се нормализира и след време спях лекарствата. След това забременях с дъщеря ми , през бременността и първите месеци след раждането се чувствах добре ,можех да си ходя навсякъде и нямах проблем . В един момент всичко започна отначало - винаги като седнех на кафе с приятелки започваше да ми прилошава и да ми се гади ,не смеех да пийна или да хапна нищо , за да не повърна Ходих пак при личната лекарка и започнах Деанксит и Мента , глог и валериан .Досега тя не е споменавала ,че имам нужда от консултация с психолог. Последния път ми направи и кардиограма ,мери ми кръвното , пуснахме изследвания и всичко ми е ок, дори правих ехограф на щитовидната жлеза и изследвахме кръвна захар. Според нея всичко е от стрес, каза да се успокоя и разнообразя малко и ще се оправя.
Денят ми е пълен ад , грижа се за дъщеричката ми ,която е на година и половина , трябва да излизаме по разходки в парка и да я събирам с деца.Вкъщи се чуваствам добре , настройвам се положително и когато излезем започва пак да ми прилошава , бързам да си тръгна и да се прибера вкъщи.Сутрин преди разходката не смея да хапна и да пийна нищо ,пак заради проклетото гадене , но пак ми прилошава и ми се гади ,получавам сърцебиене , ръцете и краката ми изстиват и започвам да треперя. Вече с месеци не смея да седна на заведение , а да си поръчам да нещо за ядене и за пиене съвсем.Като се приберем с малката на обяд веднага се почувствам по-добре , но като наближи следобядната разходка пак се започва с паник-атаките.Не се чувствам пълноценна да се грижа за детето си , чувствам се виновна ,че максимално се старая да избягвам разходнките , а тя иска да играе навън с децата  
Когато ходим на гости или на рожден ден е същата работа, успокоявам се едва когато се прибера вкъщи.
Иначе със съпруга ми се разбираме идеално ,много ми помага във всичко , живеем сами ,няма баби и дядовци около нас .На работа не ходя сега ,защото съм в отпуск по майчинство. Просто не знам как ще се справя с този проблем.Искам просто да излизам спокойно с детето и да прекарвам пълноценно и без страх разходнките навън , да излезем някоя вечер на заведение със съпруга ми и да съм спокойна  
Извинявам се ,че поста ми е доста объркан ,но реших че като споделя с вас може да ми олекне . Искам също и да ми препоръчате добър психолог в Бургас , надявам се че ако ходя на терапия нещата ще се оправят. Непрекъснато се старая да мисля положително , но поне засега не ми се получава.