книги и филми като повод за разговори с децата

Мираета,
съгласна съм с тебе, както обикновено. 
Затова и стигнах до извода, че стойностни книги, които не засягат директно осиновяването, като че ли са по-подходящи. Не възпроизвеждат клишета, с които може и да не сме съгласни, но децата няма как да го знаят. Книги, които дават възможност да се говори за чувства, без да морализаторстват.

Влязох, за да препоръчам нещо много подходящо по темата. Бях е мернала като заглавие и едва сега успях да я изчета. и видях, че Za hlapeto го е споменала в изречение.
Вчера (май по Нова ТВ) имах шанса нетърсено да попадна на този филм- "Хлапе под наем".
С детето ми го гледахме с интерес и удоволствие от началото до края.
Говори се единствено и само за осиновяване- в забавен и автентичен вариант. Засяга много теми: напр.:

 *желанието на децата да бъдат осиновени и старанието им да “бъдат добри за да се харесат на осиновителите”;

* загатнати са лишенията, които децата понасят в дома: играчките са за всички, а храната малко…;

* съмненията на осиновителите дали ще успеят да бъдат добри родители;

* креативността на социалните служители (за съжаление от една друга реалност), за да намерят най-добро бъдеще за децата без родители…

Филмът е с Happy end и успява да поднесе сериозни неща, назовавайки ги директно и с усмивка. Горещо го препоръчвам!

Сюжетът накратко: В дом има три деца на различни възрасти: 2 момчета и 1 момиченце (кръвни братя и сестра) за осиновяване. Грижата на социалните служители е да им намерят осиновители, които да пожелаят да осиновят и тримата, за да не се разделят децата. Но обикновено кандидат осиновителите проявяват интерес към осиновяването само на най-малкото дете: момиченцето. Децата са тревожни (социалните говорят с тях са реалността на ситуацията) от дилемата да бъдат разделени и евентуално осиновени от различни семейства...
И един ден на един от соц. служба му хрумва (въпреки неодобрението на главния и без негово знание) да обяви децата за…даване под наем:- с цел да снижи напрежението и несигурността на кандидат осиновителите  като им предоставя шанса те да опитат поне седмица съжителството с детето и после уж могат да го върнат, тъй като той им го предоставя само за седмица “под наем”.
И така по не особено почтен начин в дома на кандидат осиновителската двойка влиза не едно, а три деца+ малко по-късно едно голямо куче (на децата им е необходим домашен любимец).
Следват куп забавни случки до края на седмицата “под наем”( от типа на семейни с деца), когато кандидат–осиновителите решават, че:”Не просто искат дете, а искат точно тези деца!”

Този филм не само онагледено разказа историята ни; назова осиновяватнето като житейско събитие и акт, свързан с уреждане на документи; показа, че това се случва и на други деца, но и го поднсе в много олекотен вариант.
Детето ми гледа филма спокойно и с интерес и участва в коментарите ми…

Venecias, радвам се, че филма ти е допаднал, както и на оценката ти за него, аз по -нагоре точно за него говорех, моето дете много обича да го гледа, може би именно заради това което и ти си написала:
 
всъщност той сам си го избра в магазина, тогава не знаеше за какво става въпрос и аз бях доста притеснена , но се оказа че е било добър избор, сега наистина е сред нещата които гледа с интерес, пък и после винаги си говорим
 

От тази фраза бих искала да изведа основния въпрос, който си задавам, четейки тази тема. Имам ли право аз, като човек, който не е изпитал болката от първичната рана на мойте деца, да ги пращам по каквито и да било пътеки?

Аз лично се чувствам длъжна да коригирам грешни представи предвид фактите, които знам за тяхната история преди да се срещнем, но нищо повече от това. Какво ще бъде отношението им към този период от живота им и към биологичното семейство като цяло си е техен свят и аз там бих влязла само ако ми бъде позволено.

Друг е въпросът какви трябва да са ценностните ми внушения за живота в нашето си семейство и за това, че независимо по какъв начин сме станали майка и син, респ. майка и дъщеря, ние сме истинско семейство и аз ги обичам и съм готова на всичко за тях, като всяка истинска майка.

С риск да излезна алитерат , аз да си кажа че "Майчина сълза" няма никога да си я прочета на детето... и в къщата ми няма да влезне посмъртно....

Мио мой Мио... приемама с голеееееееми резерви, аз няма да му я чета нито подарявам. Ако ве дин момент сам стигне до нея - това е неговия път, трябвало е да се случи


А малката кибритопродавачка ... и Палечка... аз поне не вдявам какво общо имат с темата.

Филма Хлапе под наем, според мен е УЖАСЕН за деца.

Засега единствената книга, която приемам по тази тема е Питър Пан и филма за мамутчето... пуста скромност...

Не се заричай, щото я има във ВСИЧКИ читанки и така или иначе ще влезе.  

Мен предучилищна треска ме тресе и поразлиствам задължителните книжки и читанки.  Ще ни се наложи много неща да обсъждаме....

до първи клас има време 

Аз не мога да си представя болния мозък, който публикува тази творба в читанки за деца... баси съдистите ...

В тази връзка - семейна смешка:
Аз съм в първи клас. Другарката ни води в училищната библиотека, обяснява ни правилата за взимане на книги и пр. Всеки от нас бива надлежно записан и всеки си взима книга. Аз взимам Павлик Морозов  . В къщи тържествено я показвам на дядо - най-важния авторитет у нас. Дядо прехвърля книжката, сумти и пред смаяния ми поглед я мята в камината и я набутва с дилафа навътре  . Аз писвам с всички сили, ужасена, какво ще кажа в училище. А дядо бута навътре и мърмори "ама ще тровят децата маааамааа им ......"

Та мисля, че кат нищо мога метна и аз нещо така в камината 

А сега вече окончателно да си спечеля първото място по проклетия  

Майка на 16, Джуд и още един два американски филма са голЕмо американско безобразие... Хвърлят ме в размисъл от месеци за цялостната ам. концепция по въпроса
Даже мисля отдавна отделна тема да пускам по въпроса ама не ми остава време...

майчета, да ви питам - добре де, аз имам деца - може да нямат първични рани, но всяко нещо нанася рани!
всяко нещо което е по-грубо - нанася своите белези в душата на човека!
мисля, че се прекалява с личното пространство на човек и неговия свят - до толкова, че се изкривяват нещата
една майка е ДЛЪЖНА да покаже света на детето си - защото иначе утре действителността като се изсипе на главата му - ще го поболее!
майката е тази, която чрез ссвета на приказките разкрива света на детето по лесен и достъпен начин...и тя го СЪПРОВОЖДА в тези му духовни трепети, когато света се разкрива пред него!
това е номера в четенето и разказването - съвместното духовно съпреживяване на нещата.-..и усещането за детето че не е само с чувствата и мислите си....

не мислите ли, че заради това е предвидено родителите да разказват тези приказки на децата
ако ги оставим сами да ги открият....може да им е много по-тежко?

Има разлика между това да преведеш детето си през бурята и това ти самата да го метнеш в нея


Виж,  всяка майка има капацитет и възможности ... Моите не са особено високи  

Аз нямам сила да прочета на сина ми приказки от сорта на "Майчина Сълза", защото смятам това за издевателство над душата му. Един ден когато  и ако той попадне на тази приказка, аз ще съм до него да говорим, да я обсъждаме, да я мислим. Но аз сама да го заведа на ръба на кладенеца и да му натикам главата надолу, за да види ... абсурд


Имам теория, че ние като човешки същества, трябва да полагаме усилия, но трябва да оставим и господ да си свърши неговата работа.

Fussii,
И аз съм на това мнение. Избираме какво да четем на децата и те очакват от нас, че сме го обмислили. "Майчина сълза" и аз не бих прочела доброволно. Не виждам защо. За да стане ясно, че сакатите са непълноценни? Че майките са безсилни да се преборят с "общоприетото"?
Бих го обсъдила в този дух: при животните може и да е така, но ние сме ХОРА.

Иначе тук се заформи и втора тема - клишетата за осиновяването и за семейството, които поднася литературата. За американските филми се въздържам от коментар.

Има обаче един класически филм на великия Чарли Чаплин - Хлапето. Клишето и там е - майка си подхвърля детето, защото е заета с други неща (става актриса). После съжалява, тръгва да го търси. Сцената, в която го намира (с измама, пари и полиция) и го обсипва с целувки и сълзи, а детето я гледа с празен поглед и търси баща си, който го е намерил и отгледал, е върховна! 

трия, защото пак се ядосах на приказката  - толкоз ми е акъла...

Майката трябва да е до детето си, да му разкрие красотата /и не само/   на света, чудото на живота.Но при толкова много информация винаги съществува възможност да бъде изпреварена, все пак освен майка, тя е и съвсем обикновен човек.

В по-горния си пост съм написала за моята първа среща с "Майчина сълза".Всички деца плачехме в хор, съвсем смътен спомен имам и когато по- късно отново се връщах към тази приказка, пак ми се стягаше гърлото.Е, майка ми е учителка, но не е преценила "да изпревари" детската ми учителка в градината.А иначе ,въпреки тъгата аз много харесвам "Майчина сълза".

Тъй като става въпрос за литература.Когато започнах да чета всичко за осиновяването, теории, спорове и др. ,асоциативно мислите ми отлитаха към "Сиромашка радост" на Елин Пелин.Този прост и естествен начин на приемане на осиновяването ми е най- на сърце.

Американските филми не съм ги гледала, нито един от тях.По принцип съм фен на европейското кино, вероятно затова са тези пропуски.

Маймуна, няма ли да заковат темата, мисля,че е много интересна и необходима?

"Двойната Лотхен"
както и осъвременяването й в американски стил - "Капан за родители".

А аз като малка много странно разбирах песничката "майчице мила моя".
"Що значи мила мамо, че теб сънувам само" - "щом мигна с очички пред мене виждам ти си" - разбирах го така,  като затвори очички си я представя и като ги отвори, нея вече я няма. Много много плачех от тази песен. Когато ми попадна много се колебаех дали да я пусна на Ради, ама май сега на стари години я виждам с друго око.

Моят коментар (така както аз чувствам нещата, без да се заяждам с никого) на тази "върховна" сцена е, че тя по-скоро успокоява нашите вътрешни страхове, че децата ни може да предпочетат да останат с БР когато ги намерят. От друга страна (пак мое лично мнение) ако им покажем, че много ни харесва тази сцена, то индиректно им внушаваме, че биха били неблагодарни, ако изпитват някакви чувства към БР, защото ние сме "ги намерили и отгледали" и ни дължат благодарност за това.
Мен общественото клише, че основното чувство на децата ми към мен трябва да бъде благодарност за грижите меко казано ме отвращава.

Относно "Двойната Лотхен" ("осъвременяването" не съм гледала) - ами там нито едно от двете деца не е изтръгнато изцяло от корените си. Да, едната близначка е разделена от майка си, но живее с родния си баща, което е много по-различно от положението на нашите деца.