книги и филми като повод за разговори с децата

Ние го гледахме стотици пъти. Бях го пуснала без да проверя какво ще гледат /вярвам на дисни/ малко поизтръпнах, но доста ни помогна когато разказвахме утробните си спомени.
И за гризането на ноктите

Преди  доста време гледах един филм, свързан с темата, но не зная как се казва. Ако някой го е гледал и знае заглавието, моля да го напише! Разказва се за едно момиче, около 18 г., цигуларка, която, разбирайки от осиновителите си , че е осиновена, тръгва да търси биол.родители. През цялото време , докато ги издирва, си ги представя в различни ситуации. Междувременно се отказа от музиката, скара се с осиновителите и с приятеля си. Накрая се оказа, че биол. родители са музиканти , но не им било нужно дете , защото щяло да ги отдалечи от концертите и т.н и затова я оставили в кошница пред една къща.  Краят беше щастлив, като във всеки американски филм, тя се върна при осиновителите и съответно към цигулката.
Когато гледах този филм, ми направи впечатление  начина , по който момичето, виждайки потенциалните биолог.родители, веднага си съчиняваше нова история относно защо и как са я оставили.

"надежда безнадеждна", май тя така се беше кръстила, ама дали и филмът така се казваше?

Мисля, че филмът се казваше "Саманта". Гледала съм го много отдавна и ако не бъркам...
Но не е за малчовците

Мерси.
Опитах, но не ме регистрира: "Лимитът на регистрираните потребители е достигнат. Неактивните акаунти се изтриват периодично, опитайте по-късно..." Ще опитам пак.

А книжката на  българската авторка ме отблъсна силно. Не исках да давам мнение веднага за да не създам предубедени читатели, а да си я прочетете необезпокоявани от чуждо мнение.
Може това да са и възможностите на жената, а те не са никак големи.
Но няма какво да коментираме интелектуалното и безсилие, пише жената. Толкова може - толкова пише.
Възмутена съм от издателството - напипало пазарна ниша и я запълва, няма значение с какво, пари да падат.[/b] Много съм била бясна след като ми хрумна, че цензурата можело да бъде и полезна.

Не знам на кого е мисълта, но много ми хареса - че за деца трябвало да се пише като за възрастни, но много по-добре.
Та интелектуалното безсилие и душевен  хаос на тази женица няма никаква нужда да бъде даван за пример на малки деца. Ако тя можеше да осмисли какви послания дава на дечица, би се стреснала и отказала навярно.  Всеки от вас би измислил нещо доста по-смислено без да се насилва, животът сам ни подсказва. А и да оставим Господ да си свърши работата, повод за разговор животът ще даде, детето ще подскаже и т.н., а литература и да не е по въпроса директно, достатъчно е да е стойностна.
 

Аз ако бях на ваше място родител, тази книжка би ме натоварила и би ме накарала да не се чувствам добре. Не съм на ваше място и не знам, но така предполагам и така почувствах като опитах да се поставя на ваше място.

Замислих се и за това, че толкова блестящи умове през вековете не са писали като за деца директно по темата и това може би не е случайно.


  

Не съм 100% сигурна, но мисля, че е Е. Кестнер. Той го е направил.

Мира, ако не успееш пиши ми на лични и ще ти го пратя .

Браво за сем. Робинсън!!!! Никога не бих го гледала, защото съм ретроградна фръцла и обичам старите анимации. Щях да изпусна много. Още веднъж благодаря

Страхотен филм, страхотна музика
Благодаря

http://www.youtube.com/watch?v=KRCZLBSOilU

Моля.

И върши страхотна работа - на децата много им харесва.

Искам да поздравя Fussii за рождения ден и да пожелая само хубави мигове с детенце и семейство, всички страхове и опасения да останат в миналото.
   По темата, (въпреки, че аз не гледам на сина си по начин различен от майките на биологичните деца),  бих гледала с него "Матилда". 

Искаш ли да ти го "врътна" - Марти го има.... Тъкмо повод да се видим 

Вчера бяха зачиствали в замунда и имаше свободни регистрации

сега се сетих и за още едно анимационно филмче - "Всички кучета отиват в рая", Боби го  беше гледал в градината, говореше за него, после го видя в един магазин и го поиска  при това доста настойчиво, дори в момента го гледа. не знам до колко ще ви допадне, но ...........

"Всички кучета отиват в рая"  при нас се гледаше всекидневно в един период. Не си спомням обаче да сме го обсъждали. Струва си, според мене.

"Озамундих" се, т.е. регистрирах се.
Мерси Фоксче, Кльомба, Дуденце.