просто му кажи какво решение си взела и че го молиш да го уважи-а именно да ти даде време,в което да помислиш.
- Публикувана: 3 юли 2009, 12:10 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2009, 21:44 ч.
Раздяла след дълга връзка
Здравей,unruly !
Реших да пиша в темата,защото и аз мен е актуална.
И аз като теб съм в абсолютно същата ситуация-3 години връзка,същите причини и ето вече от 20 дни сме разделени....Чуваме се да но не сме се виждали...
Моето мнение е да се дистанцираш колкото е възможно и да дадете на времето да ви покаже правилния път.Много е тежко и гадно но друг начин няма....
През призмата на времето решенията лъсват кристално дали са правилните....
Реших да пиша в темата,защото и аз мен е актуална.
И аз като теб съм в абсолютно същата ситуация-3 години връзка,същите причини и ето вече от 20 дни сме разделени....Чуваме се да но не сме се виждали...
Моето мнение е да се дистанцираш колкото е възможно и да дадете на времето да ви покаже правилния път.Много е тежко и гадно но друг начин няма....
През призмата на времето решенията лъсват кристално дали са правилните....
Борете се двамата ако Ви стиска- ако не , всеки по пътя си!
Може би е така,точно това имам предвид.Че само времето в което са разделени вече и сами и то достатъчно дълго време - дали е имало какво да се спасява....
Май сте прави, по-добре да опитаме с временно прекъсване на отношенията 
Така и аз ще се убедя дали още искам да съм с него или повече е навика
Сега като се разделяме ми е по-мъчно отколкото като сме си заедно...вече не очаквам със същия трепет да се видим...дори сега не и толкова тежко...е като се видим не е много приятно, защото ми се ще да си останем, но като не сме заедно ми е по-леко...
Ако се разделим временно ще разбера със сигурност какво искам...
Така и не прочетох съвет как да му го кажа, че да ме разбере и да не ме тръси докато не аз не го потърся...
Така и аз ще се убедя дали още искам да съм с него или повече е навика
Сега като се разделяме ми е по-мъчно отколкото като сме си заедно...вече не очаквам със същия трепет да се видим...дори сега не и толкова тежко...е като се видим не е много приятно, защото ми се ще да си останем, но като не сме заедно ми е по-леко...
Ако се разделим временно ще разбера със сигурност какво искам...
Така и не прочетох съвет как да му го кажа, че да ме разбере и да не ме тръси докато не аз не го потърся...
Защо единият да чака с надежда и трепет .... докато на другия не му е до него и си размишлява сам кой знае по какъв начин .....За туй съвет не давам за такова нещо!!!!
и аз не знам какво да правя....лесно е отстрани 
казах-не искам да го наранявам 
Чакай малко сега.
Пишеш, че никъде не излизате и не ходите.
Ми как няма да ви писне заедно, прощавай.
Както гласеше една стара крилата фраза, хората се събират не просто да бъдат заедно, а да правят нещо зедно.
А "правенето" на нещо може да значи различни неща: от общ бизнес, през избиране на обзавеждане, до ходене на кафе и излизане по заведения с приятели, каране на колела в парка...
Така че по-важно е да си изясниш ЗАЩО не правите нищо заедно.
Тогава ще намериш отговора дали трябва да сте заедно или не.
Пишеш, че никъде не излизате и не ходите.
Ми как няма да ви писне заедно, прощавай.
Както гласеше една стара крилата фраза, хората се събират не просто да бъдат заедно, а да правят нещо зедно.
А "правенето" на нещо може да значи различни неща: от общ бизнес, през избиране на обзавеждане, до ходене на кафе и излизане по заведения с приятели, каране на колела в парка...
Така че по-важно е да си изясниш ЗАЩО не правите нищо заедно.
Тогава ще намериш отговора дали трябва да сте заедно или не.
ама аз искам да правиме нещо заедно! той си каза сам ,че проблема е в него относно еднообразието.
отидем ли на кафе сме за половин час, защото той не иска повече, спряхме и по кръчми да ходим, там не издържа след 2 часа през ноща и вече му се спи, преди го разбирах, но вече му е навик, с приятели почти не излиза, някой го викне, но пък бил еди какъв си и не иска с него или сега не, уморен съм и то вече и на мен ми писва...преди го разбирах, но вече ми е трудно!
в началото идваше с мен на разходките, които си правя и с кучето, но вече не... недай боже вечер да поискам да се поразходим
отидем ли на кафе сме за половин час, защото той не иска повече, спряхме и по кръчми да ходим, там не издържа след 2 часа през ноща и вече му се спи, преди го разбирах, но вече му е навик, с приятели почти не излиза, някой го викне, но пък бил еди какъв си и не иска с него или сега не, уморен съм и то вече и на мен ми писва...преди го разбирах, но вече ми е трудно!
в началото идваше с мен на разходките, които си правя и с кучето, но вече не... недай боже вечер да поискам да се поразходим
Като те чета си на не повече от 22-25г.
Оплакваш се от приятеля си, но ти какво си направила за връзката ви?
Освен да му натякваш, че това не ти харесва, или онова...
Измислете нещо, което да ви харесва и на двамата и да правите заедно, разберете се за излизанията.
И на мен ми писва на кафе след 30та минута....а на кръчма да стоя след 2часа....това никога не е било.
Оплакваш се от приятеля си, но ти какво си направила за връзката ви?
Освен да му натякваш, че това не ти харесва, или онова...
Измислете нещо, което да ви харесва и на двамата и да правите заедно, разберете се за излизанията.
И на мен ми писва на кафе след 30та минута....а на кръчма да стоя след 2часа....това никога не е било.
Обясни му,че тъй като връзката ви не е това,което ти се иска имаш нужда от време да останеш сама.Кажи му,че колкото повече ти звъни и те притиска толкова повече риска да не искаш да останеш с него се увеличава...Дано да те разбере.Мен ме разбраха...и въпреки това си е гадно.И аз не искам да наранявам но друг начин няма.Освен ако не искаш от съжаление към него да правиш неща,за които един ден ти ще съжеляваш,а той може и да те намрази....
ами няма да ви писва ако така сте свикнали. да знам за работата. аз съм на 18 и ходя и на училище и на работа и къщната работа си върша и пак мога да се забавлявам, а знам,че и той може. познавам си го. щом до преди го правеше, а сега нищо не се е променило, значи може. и исках да напиша до 2, не след. извинявам се в бързината...
а на кафе не ми се стои с часове, а може да е 1 час, защото той само там говори спокойно с мен, ако сме в тях, ляга и не му се слуша и говори много...
аз си признавам всички грешки, които съм допуснала и не се крия от тях! знам си мойте грешки и не веднъж съм се променяла заради него! но от един месец насам вече не ми се ще да се променям, защото не личи той да го забелязва.
като казвам промяна нямам предвид нещо много грандиозно, а малки неща които просто си ги напасваме.
а на кафе не ми се стои с часове, а може да е 1 час, защото той само там говори спокойно с мен, ако сме в тях, ляга и не му се слуша и говори много...
аз си признавам всички грешки, които съм допуснала и не се крия от тях! знам си мойте грешки и не веднъж съм се променяла заради него! но от един месец насам вече не ми се ще да се променям, защото не личи той да го забелязва.
като казвам промяна нямам предвид нещо много грандиозно, а малки неща които просто си ги напасваме.
да, имаме голяма разлика във възрастта, но това никога не е било проблем 
проблем е от няма и година насам
Mirama, и аз се чудех, докато не ми се случи! не съм го замисляла така, просто така се стекоха обстоятелствата. прекалено добре се разбирахме...не мога да повярвам, че сега не е така
проблем е от няма и година насам Mirama, и аз се чудех, докато не ми се случи! не съм го замисляла така, просто така се стекоха обстоятелствата. прекалено добре се разбирахме...не мога да повярвам, че сега не е така