Публикувана: 4 юли 2009, 06:16 ч.
Последно мнение: 27 март 2010, 15:08 ч.

За нас, Земята и Вселената

36 618
740
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е съдържанието на публикация, която започва с цитат?
Кои книги са споменати в публикацията, която съдържа списък с препоръчани книги?
Какво е мнението на автора за художествената литература?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е съдържанието на публикация, която започва с цитат?
  
  Публикацията започва с цитат, който призовава за откриване на пътешествие към себе си и живота. Той изразява идеята, че човешката еволюция позволява на хората да решават за себе си. След това се разглежда възможността за промяна в себе си, като се подчертава значението на желанието за промяна и изживяването на живота. Публикацията също така обръща внимание към необходимостта от промяна в човешкото съзнание и осъзнаване, като подчертава връзката между човека и вселената.
- Кои книги са споменати в публикацията, която съдържа списък с препоръчани книги?
  
  В публикацията се споменават няколко книги, които са накарали автора да размишлява, да задава въпроси и да изпитва удоволствие. Сред тях са "Полет над кукувиче гнездо", "Майстора и Маргарита", "На изток от рая", "Джон Ливингстън - Чайката", "Животинската ферма", четирилогията на Камю, „Престъпление и наказание“ и „Идиоти“.
- Какво е мнението на автора за художествената литература?
  
  Авторът вярва, че художествената литература може да бъде по-въздействаща и възприемчива от духовната. Те споделят, че някои книги са им дали размисъл, въпроси и удоволствие, подчертавайки важността на художествената литература в личното развитие и възприемането на света.
- Какво е мнението на автора за пътуването към себе си и живота?
- Какво е мнението на автора за връзката между човека и природата?

# 630 28 фев. 2010, 16:45 ч.

София
Мнения: 2 840

Цитат на: A m b e r в нд, 28 фев 2010, 16:16

Цитат на: КЛОНКА в нд, 28 фев 2010, 16:13

И ако това нещо е обект на желание от две страни, които, да речем, еднакво го заслужават, тогава какво?

Обектът в даден случай може и да бъде субект. Въпроса е доколко енергията на желаещия се хармонизира с неговата според мен.

Това в случай, че е човек.
Но ако е обстоятелство, ако е материя???

# 631 28 фев. 2010, 17:36 ч.

Мнения: 957

Вела, и аз подписах, а виждам - и други съфорумки, които не са дали "отчет"
Мисля обаче, че това безумие не е само в Дания! Преди месеци ми изпратиха от Кипър такова масово клане на акули, което ме разтърси! Май бях писала в темата... Дано има полза от подписката!

КЛОНКА, и аз съм мислила над твоите въпроси. Thinking

Това е живота - в повечето случаи има конфликт на интереси. Доколко човек знае, че предизвиква с мисъл-енергия случващото се - е отделен въпрос. Ти го знаеш - и затова се питаш. Виждаш нещата по друг начин. Този, който не знае - пак се бори за същото, иска го за себе си, без да осъзнава нещата като теб, без да си мисли, че и друг желае същото и кой има право на него. Ако можем да говорим за арбитър - това е желанието според мен. Който го иска по-силно - той би трябвало да го спечели; колкото по-силно е желанието - толкова повече енергия за привличане се насочва към обекта. Ето тук е активността.

По повод

Цитат

оставяте го или го "изисквате" за себе си?

Аз преминах дългия етап на самоотричането, когато го оставях - с мисълта "нека другия е щастлив". Сега го изисквам за себе си, защото изисквам щастието си. Разбира се, старая се да е без кръв и бой... Laughing

# 632 28 фев. 2010, 17:38 ч.

Мнения: 957

Цитат на: A m b e r в нд, 28 фев 2010, 15:30

Понякога си представям свят, в който ние хората, ще живеем в по тясна връзка с всички живо. Симбиоза или одухотворяване е връзката ни с животните. Но съм сигурна, че връзката е двустранна.

А може и да е многостранна... Thinking

# 633 28 фев. 2010, 19:27 ч.

Русе
Мнения: 12 207

Цитат на: КЛОНКА в нд, 28 фев 2010, 16:45

Цитат на: A m b e r в нд, 28 фев 2010, 16:16

Цитат на: КЛОНКА в нд, 28 фев 2010, 16:13

И ако това нещо е обект на желание от две страни, които, да речем, еднакво го заслужават, тогава какво?

Това в случай, че е човек.
Но ако е обстоятелство, ако е материя???

Изобщо нямах предвид човек. Всяко нещо се стреми да запази целостта и обособеността си. Камък, цвете, човек ... всичко. Съзнанието допълнително одухтворява.

# 634 1 март 2010, 08:53 ч.

Мнения: 730

A m b e r Hug

# 635 1 март 2010, 11:11 ч.

у дома
Мнения: 708

Цитат на: КЛОНКА в нд, 28 фев 2010, 16:13

Добре, а ако едно нещо, което би направило вас щастливи, но в същото време не сте единствените, а то е някак...неделимо, да кажем, какво правите - оставяте го или го "изисквате" за себе си?
И ако това нещо е обект на желание от две страни, които, да речем, еднакво го заслужават, тогава какво?

Мислила съм по въпроса, че говорим за собствените си възможности да "притежаваме" желанията, мечтите си и т.н., но ако има конфликт на интереси? Кой е арбитърът? Има ли такъв? Доколко нашата активност все пак е пасивна?

Според мен 'арбитърът' са нашите мисли. Ключът тук е да заявим, че желаем да получим нещо (било то материално или не) 'без да се накърнява ничия свободна воля' и 'да е за благото на всички'. И да действаме най-вече при импулс идващ отвътре, да следваме сърцето си. Тогава нещата би трябвало да се случват с лекота, без пречки.
Във вселената има от всичко, по много. И достатъчно пространство и изобилие за всички.
Самоограничаваме се чрез вторачването в точно определено нещо, вкопчването в мисълта, че го желаем неистово и увереността, че само то, изпълнено по еди какъв си начин би ни направило щастливи. А дали е така всъщност? Дали то е 'нашето' и ако да дали пътят който виждаме/следваме е единственият и най-правилният за постигането му?
Ето това привързване и вкопчването в нещо да се постигне/придобие 'на всяка цена' всъщност ни отдалечва от него. И поражда конфликти т.е. 'сблъсък на интереси'.
Дали да не 'разхлабим малко хватката' и да оставим на вселената да си свърши работата?

# 636 1 март 2010, 13:24 ч.

Мнения: 957

Цитат на: A m b e r в нд, 28 фев 2010, 19:27

Всяко нещо се стреми да запази целостта и обособеността си. Камък, цвете, човек ... всичко. Съзнанието допълнително одухтворява.

И добре, че е така, Amber! Hug

Съзнанието допълнително може да одухотвори, но не е задължително - зависи от него. Важното е, че може да се работи над него и с него Grinning

fastuche,

и над това съм си мислила - нали съм рейкист...

Цитат

Ключът тук е да заявим, че желаем да получим нещо (било то материално или не) 'без да се накърнява ничия свободна воля' и 'да е за благото на всички'.

Няма как да е така. Ако се явявам на интервю за работа, в което участват сто човека и аз спечеля работата - как да е за благото на всички, като останалите 99 също имат нужда от тази работа? Може да е за благото на мен и работодателя, но не и за всички. затова спрях да правя Рейки за ситуации, предпочитам да не намесвам целебната енергия в моите желания Mr. Green

Права си за самоограничаването ни! Мисля си, че е най-добре да не действаме по шаблон, по наложен стереотип, а според ситуацията и както пишеш - " И да действаме най-вече при импулс идващ отвътре, да следваме сърцето си." От тази гледна точка, ако моето сърце настоява да получи нещо (примерно любов), - аз ще се боря за него, за любовта в случая Wink

# 637 1 март 2010, 13:39 ч.

София
Мнения: 2 840

И моята идея е в тази посока. Много често има конфликт на интереси. Аз си мисля все пак, че човек е длъжен да работи за своето желание. Всъщност, не е ли това идеята - да следваме собствените си намерения, не да мислим за чуждите. В края на краищата все някой печели. А загубата може да се окаже също печалба. И обратното. Знам ли?!
Ако аз искам нещо, но осъзнавам, че и друг го иска, то не би следвало да се отказвам, макар да осъзнавам, че има възможност моята печалба да се окаже нещастие за другия. Как човек може да е сигурен, че изисквайки нещо, не вреди на някого?
Дори когато вярваме, че нещо е само наше, нашето собствено щастие, може да се окаже, че то носи мъка на някого, колкото и нелепо да звучи.
Не зная дали това е морален казус, по-скоро мисълта ми се движи в посока доколко би следвало да се ограничаваме в желанията си и доколко можем да разчитаме на факта, че можем да си искаме всичко, пък има кой да контролира какво и колко да получим.

# 638 1 март 2010, 14:17 ч.

у дома
Мнения: 708

Цитат на: tonimar в пн, 01 мар 2010, 13:24

Зависи ... ако аз съм някой от останалите 99 загубили Mr. Green

би трябвало да си кажа "Е, това очевидно не е моята работа. Едва ли нуждата ми е точно от тази работа. Вселената сигурно е намислила нещо по-добро за мен" Mr. Green

В този смисъл, спечелилият ми прави услуга като ми показва, че съм потропала на грешната врата. Пак идваме до това от кой ъгъл гледаме на ситуацията и как ще реагираме на нея - дали ще ни депресира или ще ни насочи погледа към другите възможности. Peace

Клонка не виждам конфликти, освен със самия себе си. Защо да органичавам желанията си? Моето щастие, богатство , успех само може да умножи същите у хората около мен. И от такова благоденствие печелят всички. А който се чувства нещастен от успеха на другите е нещастен заради собствения си избор да бъде нещастен, не заради това, че успелият му е навредил лично по някакъв начин. Peace

това разбира се е идеалният вариант. Откровената агресия и злонамереност са друга тема

Последна редакция: пн, 01 мар 2010, 14:26 от fastuche

# 639 1 март 2010, 14:24 ч.

Русе
Мнения: 12 207

Според мен ние конторлираме, какво и колко да получим.
Иначе ще се прахосва моного енергия, ако има някъде централизирано управление кой колко да получи, отделено от нас Simple Smile

) , а Вселената не търпи разхищение, особено на енергия

Последна редакция: пн, 01 мар 2010, 14:39 от A m b e r

# 640 1 март 2010, 14:32 ч.

Мнения: 957

Цитат на: КЛОНКА в пн, 01 мар 2010, 13:39

Аз си мисля все пак, че човек е длъжен да работи за своето желание. Всъщност, не е ли това идеята - да следваме собствените си намерения, не да мислим за чуждите. В края на краищата все някой печели. А загубата може да се окаже също печалба. И обратното. Знам ли?!
Ако аз искам нещо, но осъзнавам, че и друг го иска, то не би следвало да се отказвам, макар да осъзнавам, че има възможност моята печалба да се окаже нещастие за другия. Как човек може да е сигурен, че изисквайки нещо, не вреди на някого?
Дори когато вярваме, че нещо е само наше, нашето собствено щастие, може да се окаже, че то носи мъка на някого, колкото и нелепо да звучи.

Значи правилно съм те разбрала, КАМБАНКА. Мисля, че именно това е идеята - да следваме собствените си намерения, вместо да мислим за чуждите. Та нали "Ако човек сам не си помогне - и Бог не може да го направи"! Но по-важно е друго - ако работим за чужди намерения и желания, - ние живеем техния (чуждия) живот, а не СВОЯ ЖИВОТ. Къде остава нашия живот, нашите мечти, нашите желания, ако непрестанно опитваме да сме в полза на другите и не в тяхна вреда? Аз минах по този път. Опитах и години наред живях за други. Време, труд, пари - всичко давах за щастието на други (близки). Накрая разбрах, че единственото щастие, което за тия години съм дала, е дори не вниманието ми и грижите ми, а финансовото благополучие, което винаги е временно и дребнаво, нищожно. Но загубих всички тия години от своя живот (не бяха напълно загубени разбира се, но в голяма степен бяха пропилени).
Наистина все някой печели. И загубата може да е също печалба за някой, както пък за друг - печалбата да е загуба. По тази логика, - ако ти се откажеш от твоята печалба, за да направиш щастлив друг - доколко ще бъде щастлив той; доколко ще си щастлива ти?

Аз за себе си отдавна не съм сигурна, че искайки и правейки нещо с добри намерения - не вредя на някого. Неведоми са пътищата човешки! Не се ограничавай в пасивност и мазохизъм според мен. Опитай да не вредиш доколкото можеш. Дори да се откажеш от всичко заради другите - пак ще навредиш, и на себе си, и на тях по един начин. Следвай живота си и сърцето си с минимален риск да навредиш, но не се отказвай от желанията си. Така мисля...

# 641 1 март 2010, 14:39 ч.

Мнения: 957

fastuche , така е - зависи от ъгъла! Hug

Оттам идват конфликтите! Ако всички бяха с твоето мислене - нашият избор наистина нямаше да навреди на никой. Но това все пак става, защото "разни хора - разни идеали". Винаги ще има нещастни и решили да се почувстват загубили. Та това казвам и аз - да следваме живота си, а който от това се е почувствал зле....

Цитат на: A m b e r в пн, 01 мар 2010, 14:24

Според мен ние конторлираме, какво и колко да получим.

Може би плюс малък процент късмет и случайност (аз имам страхотен късмет да срещам страхотни хора. За някои от тях съм благодарна на форума Grinning

)

# 642 1 март 2010, 14:50 ч.

Мнения: 730

Цитат на: fastuche в пн, 01 мар 2010, 14:17

не виждам конфликти, освен със самия себе си. Защо да органичавам желанията си? Моето щастие, богатство , успех само може да умножи същите у хората около мен. И от такова благоденствие печелят всички. А който се чувства нещастен от успеха на другите е нещастен заради собствения си избор да бъде нещастен

Това мнение ми допадна, Simple Smile

Всеки винаги избира и прави всичко,заради себе си, останалото е илюзия. Правим някого щастлив, за да изпитаме щастие оттова да го видим радостен и т.н.... Важно е какво избираме да изживеем, и как д аго изживеем. Няма правилно и грешно, едно нещо правилно за мен, може да е грешно за друг. Кое е моето щастие? А, дали е щастие за друг? Движението, според личната ми емоционална система е най-точното и вярното, защото тогава ще знам кое за мен е добро и кое не ми носи приятни емоции. По никакъв начин аз не се чувствам отговрен за емоциите на друг, защото не зная от какъв ъгъл и в резултат на какво той се е почувствал така.
Сещам се за онези музкални кутийки с прекрасната малка балерина, която пеейки се върти около оста си- и се питам- на кого е навредила!? Wink

# 643 1 март 2010, 15:00 ч.

Мнения: 624

КЛОНКА, преди месеци работех нещо, което не ми носеше удоволствие. Учила съм толкоз много време точно за това и когато реших да се откажа от всичките си знания и умения, които бях натрупвала почти през половината си живот имах чувството, че цялата Вселена е срещу мен. Предадох работата си на една приятелка, но обстоятелствата я върнаха (работата) пак в моите ръце, но с тройно заплащане. Свърших, това което се изискваше от мен и пак я дадох на приятелката си (но вече с по-високото възнаграждение Wink

) И почти веднага след това ме "намери" Laughing

новата ми работа. Сега съм удовлетворена, заплащането ми е по-високо и работата ми доставя удоволствие, имам и възможност за развитие. Разбрах, че Вселената просто пробва силата на намерението ми. Grinning

Не знам за какво става дума, но ако смяташ, че ще те направи щастлива: дерзай! Hug