Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 23

Ива пропи вода на 8-9 месеца някъде, но и досега не пие повече от 50 мл. на ден. За сметка на това, изяжда около 400 гр. плод дневно. Кърмя я около 4-5 пъти дневно.

И Поли не си пада много по водата, а сок не пие никакъв - освен ако по грешка си близне от чашата на Коко и после прави отвратена физиономия.
Нямам намерение да спирам нощното кърмене, въпреки че аз не я вземам при нас, а след като заспи я връщам в нейното креватче. Така съм правила и с братята й, макар че тях ги кърмих много малко, просто кърмата ми спря бързо и двата пъти. Чак след третото дете разбрах къде съм грешала, но за съжаление за момчетата вече е късно. Затова пък сестра им си суче на воля - когато, където и колкото поиска. Нощем се буди 3-4 пъти, а през деня е различно - понякога само 2-3 пъти, почти непрекъснато (особено следобед). Не искам да спирам, преди тя да е готова за това, но през пролетта ще трябва да тръгне на ясла и не знам как ще заспива там, без да суче. Т.е. тя ще заспива, но сигурно с много рев и отсега ми е мъчно. Ще ми се да я науча да заспива по друг начин, но досега няма успех. Опитвах с водичка, с играчки, с песнички, люлеене ... Не става и не става. 

За порядките в детските градини и ясли: явно в другите страни е много по-различни, отколкото при нас. Мисля си, обаче, че странните от наша гледна точка правила сигурно дават резултат, иначе нямаше да се прилагат. Просто трябва да се примирите с тях. Вече с трето дете ще минавам през одисеята с яслите, така че имам известен опит. С големите не съм имала проблеми> Никога не са ми определяли какво да им нося и за колко време да ги оставям в началото. Моята теория е по-различна: още от първия ден ги оставям и да спят в яслата. Така преходът е малко по-рязък, но пък детето се научава, че мама идва след като се наспи и не стои да я чака на обяд. И двамата свикнаха за около седмица. Същевременно имаше дечица, които първите дни ги прибираха преди съня, и те после упорито не искаха да легнат и да заспят, защото чакаха мама да ги прибере. Препоръчвам този вариант с две ръце, но всеки си познава най-добре своето дете и си решава кое е най-подходящо за него.

Klemensia питаше дали не трябва да кърмим еднакво дълго всичките си деца. Миличка, не мисли, че си длъжна да осигуриш еднаква продължителност на кърменето при децата. Много често това е невъзможно поради фактори, които не зависят от теб. Иначе отдавна трябваше да спра кърменето на Поли, за да не е по-облагодетелствана от братята си. Не звучи нормално, нали?! Мога да те уверя, че момчетата не се чувстват ощетени – те знаят колко дълго съм кърмила всеки от тях и виждат сега колко време продължаваме с Поли. Но се гордеят, че сестра им все още суче и коментират колко полезно е това за нея. (Понякога е малко смешно, защото Коко е малък за подобни разсъждения, но нали расте с по-голям брат – нормално е да пораства по-бързичко в някои отношения.)
Има и още нещо: винаги съм си мислила, че кърменето не ни прави по-добри майки, нито некърменето - лоши. Не е най-важно с какво храним децата си (въпреки че кърмата си е най-подходяща), а колко с любов ги даряваме, нали?   

Благодаря на всички за отговорите за следобедното отбиване или неуспехите в това начинание!    Като се замисля за моето дете, ми става ясно, че първо, не е готова още, второ, моето присъствие в стаята при нея, няма да я накара да спре да плаче, докато не си получи цокането.
С нощното отбиване се справих вече от няколко месеца. Само да уточня, че става въпрос, когато спи сама, иначе ако ме усеща до себе си в леглото, се буди често да си цока. А ако спи сама в стаята въобще, т.е. да не ме усеща или ако се размърда да не ме вижда, и по 8 часа не се е будила въобще (не съм я чувала да плаче), или пък 1-2 пъти се пробужда, но плаче много за кратко, няма и минута. Нека кажа как се получи това полу от само себе си, полу с лек натиск от моя страна. Видях, че вече не се буди с плач от стрес или паника както до преди това, а просто ме вика обидено и ядосано, понеже си иска няните да си заспи по-лесно и по-приятно. И просто започнах да не ходя при нея, оставях я да пореве и тя не след дълго(седмица, две) разбра, че няма нужда да се тормози да ме вика, щом не ме вижда наоколо. Може би си мисли, че просто не я чувам, не зная. Звучи малко тъжно, зная, но какво да се прави - то не се търпеше - през половин, един час се будеше и всеки следващ път беше все по-невъзможно да се измъкна от смучката и. Не съм я оставяла много дълго да плаче - всъщност често ставаше без да го правя нарочно с цел отучване, а просто желанието ми да привърша това, което правя в момента в другата стая надделяваше над подтика да отида при нея. А-още малко, а-това, а-онова, и тя вземе че млъкне и си заспи самичка. За зъбите да уточня - в момента и излиза един от големите кътници, т.е. чакаме още 3 бройки (аз май вече се похвалих в предния си пост), а последните - кучешките - ги има от няколко месеца вече.
Пролетната Фея, я сподели какви са били грешките ти при кърменето, че рано ти е намалявала кърмата?

Баткото за съжаление кърмих само 31 дни. Имах огромно желание и кърма за поне 3 бебета. Получих съвети от лекар, свекърва и майка че трябва да цедя след кърмене до последна капка ( това май е равно на вечност  ), кърмата ми се увеличаваше все повече и все повече докато не направих мастит. После е ясно, висока Т и всички неразположения, разбира се веднага ми спряха кърмата вещи медици, с пристягане с бинтове  , за да не тровя бебето с развалено мляко от възпалените гърди  . И до там. Две седмици ходех като робокоп, свеки всеки ден по няколко пъти с коляно си помагаше за да ме стегне докато спра да дишам, ама корава съм излязла, не успя пущината  Искам да кажа че лесно не спира млякото.
Та за това като забременях с каката започнах веднага да ровя за ключа за палатката, намерих Бу да е жива и здрава, и като се почна едно кърмене, края му се не вижда. Както таткото пита ако се закрепим финансово ще има ли четвърти номер, може да откарам над 10 години нонстоп 
 (Онзи ден си мислех, след баткото бюста  ми се развали и го мразех (бюста  не баткото). Но след като свърши толкова чудесна работа с годините съм благодарна и даже обичам гърдите си )
Никога не ми е минавало през ум да не кърмя момичетата защото не съм успяла да кърмя дълго батко им, напротив, дразнеше ме много неуспеха и търсех причините.  След като мина първия фатален месец се успокоих и бях убедена че ще кърмя докато детето се откаже само, когато и да е това.

Не съм Пролетна фея, но да споделя за моя провал с каката. Имам чувството,че провалилия се първия път търси начин да спаси  следващото кърмене от същия провал.

Роди се хубаво бебче - става въпрос за бебе номер 1 Габи.В болицата ми я даваха на 3 часа с пауза в 3 през ноща.Прибрах се аз у дома и се опитвах да кърмя и аз така.Да ,но мойта беба не искаше да яде в 12 ,а в 3 (и Поли винаги е била така). Будех аз в 12,но тя  цокаваше малко и заспиваше.В 3 обаче си искаше дозата и аз по инстинкт си и дадох. Свеки беше при мен (за какво ли още се чудя) и тя е мед. сестра и започна с мъркането - то стомахчето... Аз обаче инат продължавам да давам  и в 3 през ноща. Да обаче на 14 ден дойде една акушерка да ни види  ( тази жена не я споменавам с добро и до днес) Та тя като разбра,че то моето бебе яде през 3 часа, но без прекъсване и като се започна една... (нахокаха ме здраво, как щяла съм да си увредя детето и т.н.) И от следващата нощ аз стриктна и послушна- трябва да махам кърменето в 3 часа през ноща.То реве, аз рева и бутам водичка,че иначе ще го повредя детето.Лошата му майка вече колко дена и без това му е товарила коремчето. И се започна одисеята. До 40 ден беше само на кърма, после започнах да дохранвам (не си спомням кой и кога е решил ,че кърмата ми не стига - предполагам като се е регулирало млякото и гърдите ми са спрели да изглеждат като на секс бомба някой е преценил,че кърма няма и аз пак съм била послушна) и    на смесено кърмене беше до 3 месец . Естествено,че запонахме със сокчетата от 40 ден и много и харесваха. Това беше с голямата ми дъщеричка и сега ми се реве като си го спомня,но за жалост нищо не мога да променя.

Аз да се оплача малко. Ей със това започване не ясла вечер имаме маратонско кърмене - тя преди по 1- 2 пъти се будеше, рядко по 4- 5 .Сега май МНОГО повече, имам  чувството,че цяла вечер това правим.

Уф, през каква простотия сте минали и двете . Докъде могат да докарат нещата лошите съвети, зле ми става, като ви чета. Нищо, поне с вторите /а Мери и с третото/ дете сте успели, при някои жени за съжаление и това не става.

При мен се случи същото, което и при Gabonchi. Имах страшно много кърма. Освен Гого, кърмех и другото бебче в стаята, така че той сега си има млечна сестричка. Но още в болницата въведоха твърд режим на кърмене - само през 3 часа + 6 часа почивка през нощта. Продължих така и след като се прибрахме в къщи. Гого сучеше хубаво, но за около 5 минути, след което заспиваше. Будеше се след час с рев, а аз си мислех, че има колики и го наливах с вода и чай против колики. Но и през ум не ми мина, че трябва да му дам да суче. Това продължаваше 2 часа - до следващия час за кърмене. Тогава той лакомо налапваше гърдата ми и заспиваше изтощен върху нея. Аз си мислех, че се е нахранил, слагах го в креватчето и ... след половин-един час нещата започваха от начало. Едва 15 години по-късно разбрах, че детето ми просто е било гладно, а аз не съм разбрала и многото лекари наоколо ми - районната педиатърка, двете ми лели и (за съжаление) майка ми - не ми казаха, че мога да му давам да суче и преди да са минали три часа. Напротив: казваха (както онази акушерка), че е много опасно да му претоварвам стомахчето. Нощем горкия плачеше почти непрекъснато, а аз се разхождах от стая в стая и го люшках на ръце, за да заспи. А как да заспи детенцето, като е било гладничко! И така, в резултат на комбинацията от недоспиване и недостатъчно активно кърмене, кърмата ми спря за около месец и половина - два. Запонах да го дохранвам, а малко преди да направи 3 месеца, го захраних. Така трагично приключи първото кърмене в живота ми. Мъчно ми е, че не съм успяла да осигуря по-дълго време най-добрата храна за детето ми, но знам, че просто не съм имала избор, поради липса на информация.
С Коко се случи почти същото с тази разлика, че кърмата ми започна да намалява по-бързо и аз веднага (въз основа на опита от предния път) набутах шишето с АМ.
Ако тогава имаше от къде да прочета това, което Бу и момичетата от Кърмаческия са написали, момчетата щяха много по-дълго да се радват на "мляко от мама", вместо да се наливат с мляко от крава. Слава Богу, че поне са сравнително здрави и двамата, че иначе щях още повече да съжалявам за пропуснатите ползи.

Затова пък сега Поли ще суче, докогато иска - това решение е взето дружно от мен и мъжа ми и хич не ми пука другите хора какво мислят!

Феичке много се радвам на пълния ти подпис   
И при мен с баткото беше същото, още от родилния дом. Кърмене през 3 часа, оставят ти бебето за около половин час. В детската стая плаче бебе, питам кой, 17 номер- Стоян, плаче милия гладен, като ми го донесат във времето за кърмене той уморен, гушни се в мен и заспи успокоен че е при мама. Тъкмо си почине и събере сили да хапне, хайде стига толкова, давайте бебетата. Пак рев в детската стая, в която майките нямат право да влизат  Шантава работа.
Само дето при мен не спря кърмата а оставаше неизсукана, аз цедях като луда и така, омагьосан кръг.

Мамчета немога да не се похваля.
http://www.bg-bebe.com/index.php/archives/38
На второ място сме,така съм се смяла на тази снимка.Момчето закусва 

pavletutka много е сладък юнака .Правилно прави към закуската трябва да има и млечице!

pavletutka, много сте готини. А Поли понякога закусва кроасан с кърма. 

Мери,  виждам сродна душа.

Попаднах на един линк за книга на име "The Continuum Concept" с авторка Jean Liedloff, която я написва след като е прекарала 2,5 г. в дълбоката джунгла на Южна Америка сред индианци на преклонна възраст и тяхната запазана древна култура и начин на живот. Питанката ми е някой знае ли дали има превод на бг и това не е ли всъщност "Привързаното родителство"? Как точно се превежда? От няколкото думи, които прочетох става въпрос за подобен начин на гледане на детето. Не много назад обсъждахме привързаното родителство, кърменето и то такова, каквото е пак според същите схващания, и начинът, по който тези неща са променили живота ни. Затова си позвалявам да попитам тук.

Здравейте момичета  Изчетох Ви и благодаря на Мери и другите за отговорите.Аз съм Клеменсиа,но със стария си Ник(дълго и широко за обяснение е )Ще се радвам да пиша при вас.Доскоро 

Не вярвам да я има на български. Аз я четох и имам на немски. Отвори ми очите за много неща, въпреки, че съм изкълвала немалко книжлета по темата. Подобно на тази мога да препоръчам и една на Julia Dibbern -  *Geborgene Babies- Beziehung statt Erziehung*