И човека,от когото съм бременна е същият-нямам нито един непровален празник,не само рожден ден.
Не се състезавам с него,но той е толкова комплексиран,че всичко се стоварва върху мен.И с перце съм го галила,и съм омаловажавала моите постижения само и само той да не се чувства по-долу от мен,и всичко за което съм се сещала съм пробвала.Е,не стана.
Малко по-надолу ми стана странно изказването ти "Ако го обича-да!"
Защо да?Защо компромиси от едната страна в името на щастието на другата?И аз искам да се чувствам добре,човек съм все пак.Непрестанното угаждане на някой,който и той не знае какво иска,изморява и то много.Достатъчно е едно дете в семейството,нека мъжа си бъде мъж.Не проумявам това възпитание у много жени-да мълчат пред мъжете си,да се стараят да им угаждат за всичко,само и само да са доволни "мамините лигльовци",а пък техните чувства и желания не са важни.