Как реагирахте на резултата, че сте бременни? Бяхте ли в депресия?

На 27 години си и майка ти не иска да имаш бебе?? Това не е много нормално, явно от там са колебанията ти.
Майкати ти не може да управлява живота ти - имаш партньор, с него решавай!

Ами определено моята бременност беше шок за мама. Казах й директно. Тя не искаше това бебе (поне в началото). Но аз бях на достатъчно на брой години, за да мога да взема сама решение за моя живот.
Ако тя е била ужасена, че ще съм майка... аз бях малко по-ужасена от нея
Това, че до този момент съм живяла с нея, не значи че не съм била самостоятелна, или не мога да взимам отговорни решения.
И не, не ми беше лесно, нито да й го кажа, нито да отстоя решението си (с 2рото се справих).

Аз бях на 28 и майка ми изпадна в тих ужас от забременяването ми.

Но всичко човекът решава сам.

Точно това щях да напиша и аз, но ме изпревариха

НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТЕ КОНТРОЛИРА И ОБСЕБВА , нищо че ти е майка!!!!!!!

И най-консервативните майки са способни да приемат какво ли не, повярвай ми.
Не мога да разбера какво лошо има в това, че си в зряла възраст и чакаш дете. 

Здравей реших и аз да се включа в темата с мнение.Лично аз в самото начало когато видях двете чертички много се зарадвах,но малко след това нещата се попромениха-изплаших ли се,панирах се.Трудно е да си в това положение наистина какви ли не мисли ти идват в главата но помисли реално-ти си на 27(както и аз),предполагам си имаш някаква работа или имаш някакви доходи,имаш приятел на които разчиташ на 100%...давай.Както съм чувала да казват"Няма неизгледано дете"Знам че не е лесно особенно в началото да свикнеш с мисълта за малкото човече растящо в теб.Аз съм вече в четвърти месец и нещата изглеждат по съвсем друг начин-поуспокояваш се и свикваш.А относно майка ти не виждам какъв би и бил проблема-ти си отдавна пълнолетна жена и можеш и имаш правото да вземаш решения за теб и за тялото ти.Чувала съм че най хубавото нещо за една жена след като вече е станала майка е да стане баба-но различни хора различни нрави.Въпреки всичко това не би трябвало да те притеснява-живота си е твой.Най добре постъпи така както ти и партньора ти решите,а до тогава за да ти е по леко(мъничко съветче)"изкарвай" си го на таткото вместу да се луташ в мрачни мисли самичка
Аз така направих-помага 

Майка ми е категорично против тази връзка. Освен това, сватба тази година абсолютно не може да има понеже баща ми почина преди 2 месеца и какво ще кажат хората ако се омъжа тази година. Но тя не е добре наистина с главния- всичките и разсъждения досег говорят за това, така че ако почна да се съобразявам с нейното мнение по- добре да се обеся.

То ти ще живееш с младежа, не майка ти. И много двойки живеят без брак и си отглеждат децата без да им пука от хорското мнение.

Той искаше голяма сватба-400 човека, аз бях и съм категорично против- това е много глупаво.  Още повече, че нямаме два лева настрани, какво остава сега да търсим заем от 25-30 хиляди лева, макар, че една част от парите ще се възвърнат на сватбата, пак не звучи много логично да направиш такава голяма сватба като нямаш никакви пари. Аз съм в другата крайност- искам само да подпишем без никакви гости. Та сватбата и двамата я желаем и двамата държим на брака. Но просто не беше планирано за тази година.

и дват пъти мнооооооооого се зардвах. бяхме се молили със съпруга ми за тези деца и ги очаквахме с нескрито нетърпение.

lilqnka zdrawei, , депресии могат да въzникнат по раzли4ен повод, има на4ин да ти бъде помогнато, има и медикаменти, хомеопатиата е zа препоръ4ване, ако има6 усе6тането 4е е депресия, маи наи добре е да се посъветва6 с дом. лекар, гениколога ти или ако има6 хомеопат..... те 6те ти кажат към кого може6 да се обърне6, ина4е във форума мисля 4е 6те сре6не6 по  голям брои жени, които са много 6тастливи от факта 4е са бременни.
аz съм второто дете на родителите ми, маика ми е zабременяла с мен 8 години след първото и раждане, явно с годините са престанали да се предпаzват, но всъстност въоб6те не са мислили или искали 2ро дете. както и да е..... та от деня в които маика ми раzбрала 4е е бременна, та до и на самото раждане маика ми ревяла и не ме искала, раzкаzва ми 4е не ме е махнала, само zастото я било страх от аборта, които по това време бил неzаконен и се правил от докторите, дори с местна упоика ..но ина4е преz zялата си бременост се молила , да пометне .....от родилния дом се обадила на ба6та ми и му каzала 4е съм някакво жълто гроzно бебе ........другото което ми раzкаzва 4е zа пръв път ме е раzгледала и си е поговорила с мен, няколко дни по късно, докато кроти4ко съм zаспала на гърдата и.....това са и първите проблясъци на маи4иния и инстинкт.......не помня то4но кога ми е раzкаzала zа пръв път таzи история, сега се смеем вси4ки на това, zастото zялото ми семеиство zнае 4е съм "слабостта " на маика ми, живях дълго в 4ужбина, а тя иzпада6е направо в паника ако ми zвъни и на момента не ме намира, а ве4е бях на 30 год. .... та това е моята ранна история...... иzраснала съм , хубаво и умни4ко дете, маика ми ме оби4а беzпределно(и аz нея съ6то) и се гордее с мен (мато всяка нормална маика де ) , сега съм ве4е жена....... и zаради таzи история, даже понякога си се 4уствам по особена и по специална ..... това е било преди 32 години и никои не е дефинирал състоянието на маика м като депресия...........но на дне6но време мисля , както написах по горе , 4е може да ти се помогне, zа да не се налага да се отвра6тава6 от себе си.

Ама разбира се, защо е задължително да има сватба? Аз като не съм имала да взема да се гръмна ли? Ние си подписахме с таткото и това беше достатъчно. дори не е нужно майка ти да разбира
И така може! 

Подпишете сега, а канете 400 гости, когато имате пари. За мен е безумие да взимам заеми 30000 лева, да се изядат и изпият. И после бебе да гледаш и пари да връщаш. Нали знаеш лафа как Господ се смее, когато някой си прави планове.

А след новината за бебчо, все още ли иска такава голяма сватба? Може да се спрете на някакъв среден компромисен вариант с най-близките хора или пък просто да я отложите във времето - някои хора се женят с пораснали вече деца

Съвет не мога и не е редно да дам.
Трябва сама да решиш.
Имаш някакъв друг проблем, нещо което подсъзнателно те тормози.
Нямам идея дали е само това, което споменаваш за факта, че не ти се е налагало да поемаш отговорности, или нещо друго се крие под повърхността.
Тук ще чуеш много категорични мнения как трябва да запазиш бебето.
Но не е редно да ги следваш сляпо.
Най-важно е да бъдеш честна пред себе си.

Извинявам се за грубия тон ама друг път мисли какво правиш защото сега си на път да убиеш един живот,който уж казваш,че си искала.Не те разбирам.Размисли.Може да намериш друг изход.
Аз се почувствах странно,когато видях  ,защото пробвахме само веднъж и не можех да повярвам,че е станала бебка.
А колкото до това,че не трябва да ставаш майка...трябва да станеш,защото повярвай ми,че когато гушнеш бебето разбираш,че живота ти придобива нов смисъл.