да ви разправям какъв кошмар преживях тези дни.Племенницата ми нали е в болница/милото още се мъчи/,та на другия ден трябваше да се грижа за двамата сладури.Беше чудесно-цял ден в парка-игри,гоненици,батути,джипове,като всеки ден,едва ги прибрах,къпаха се в една друместна лодка,смях-никакви проблеми.Вечерта решавам да отидем всички заедно на свиждане на сестра ми,малката уж се подобрила,болницата супер-луксозна,ние чакаме в прекрасна чакалня и изведнъж племенника ми Коко започва да повръща на луксозните му мебели толкова обилно,че чак се уплашихме!Един,два пъти,веднага слязохме в спешното да го прегледат,и там оповръща всичко,не можели да помогнат,да сме ходили в Инфекциозна Детска Клиника,минахме през вкъщи да му вземем багаж и да го поизкъпя,през това време горкото не спира да повръща.Тръгнаха с татко си и след пет минути Влади започва да повръща наистово,звъним на зет ми те вече са приети с чревна инфекция на системи и хората ни препоръчват и ние да ходим.Хич не ми се искаше,но отидохме,какво представлява Приемната няма да ви казвам-отдавна не бях виждала такава мизерия-сградата едва не се срути върху нас,мухъл,мазилки падат-Влади оповръща и там...
Веднага ни приеха-в някакво ново отделение слава Богу,в стаята с Коко и татко му.Уж ВИП стая поръчал човека,вътре теснотия до шия-едва се разминавахме.Хубаво,че зет ми остана,това беше най-дългата нощ в живота ми-няма по-тъжна гледка от това да гледаш две изнемощяли дечица да повръщат дори в съня си,Коко не спря да буйства и бълнува цяла нощ,Влади беше по-спокоен,но горките,си изповръщаха и жлъчните сокове...цяла вечер трябваше да следим банките и да мием повръщано,да сменяме дрешки,бельо...сутринта бяхме като пребити.Зет ми си тръгна,защото имаше неотложна работа,та ги гледах двамата,повръщанията намаляха,дойде ред на взимане на кръв,урина,аки...имах чувството,че съм в някакъв кошмар-сестра ми звъни от другата болница-малката рязко се влошила,започнала да трепери и нямало сили,горкото,да си отвори очичките,всички са в шах-уж трябваше да се подобрява,а милото се влошава-айде пак системи,изследвания-рязко И била паднала кръвната захар...стабилизирали я.
Междувременно малките идват на себе си и се започва едно безкрайно мрънкане и хленчене-'Искам навън,тук е гадно,искам навън,искам навън...."и така около един милион пъти на ден.Влади с разтройство вече,Коко от стрес пък не може да се изходи...абе кошмар ви казвам.Нощите бяха най-тежки-приемат нови деца-те крещят,викат,плачат-кошмар!От всички стаи се чуват стонове,викове,детски плач-идваше ми да скоча от прозореца и да избягам!
Снощи и Коко изпадна в истерия,милия,иска мама и тати-плаче,тръшка се,сестра ми реве по телефона,че ей сега ще дойде с такси и ще си го отведе....питах-не може!Междувременно голямата дъщеря на сестра ми дойде от Варна,та малко се успокои малкия-разрешиха да спи в стаята до него.Да спиш там е относително понятие-ставахме по 100 пъти,Влади постоянно искаше да ми държи ръката,да лежа до него,абе сутринта бях като пребита.
Бяхме взели колективно решение да се изпишем срещу подпис на наша отговорност,ден и половина никакво лечение,то така няма смисъл да стоим.До нас настаниха циганка с крещящо дете,силна циганска мелодия на телефон и цяла тумба прииждащи роднини.Това при условие,че стената,която ни прегражда е стъклена-незнайно защо!Други две циганки буквално бяха зарязали бебетата си там и персонала трябваше да се грижи за тях-къде се грижи-къде не,децата се съдраха да плачат...
Та дойде визитацията,можели да изпишат Коко,Влади-не,след вайкане и молби от моя страна ей ни нА-вкъщи.Децата много щастливи започнаха да искат-шоколад,Данонино,яйца и какво ли не,а са на диета.Та сега ми е още по-трудно,те се тръшкат,че са гладни,лекарката каза само диетично,та така.
Сега племенниците ми излязоха,а Влади е на разходка с баба си.
Сори,че стана дълго,но такова чудо не беше ми идвало на главата!Прекланям се пред всички майчета с дечица с хронични заболявания,които трябва често да лежат в болница за дълги периоди и са неотлъчно до дечицата си в тези условия.Поклон майчета!
После ще се включа по темите..

.Стискам палци бързо да ви минава,Влади е здраво дете,бързо ще се оправи.
.
дано скоро всичко е само лош спомен 

В градината имало дизинтерия и то от миналата седмица,а на нас никой не ни е казал.Били предупреждавали родителите,който може да си гледа детето да не го пуска тези дни.Направо побеснях
Обадих се на педи да отида да и вземем секрет и да видим дали вече е носител.Обаче към 15:30 ми се обаждат от градината да ми кажат,че Зоя е вдигнала 38 градуса.Направо ми призля
Заведох я веднага при педиатъра и се оказа червено гърло+недоизлекувана все още кашлица от предния път и сополи.Изписа и антибиотик,каза че е широкоспектърен и ако е лепнала нещо чревно ще умори всичко.Сега ми е малко по-спокойно,лошото е че пак ще се тровим,но дано умрат всички гадинки най-после.Та тази седмица пак ще сме си у дома.Режима 2 дни ходи,после седмица у дома болна си остава за сега.




