Предстои ми раздяла - как да се справя с децата?

Първото което ми направи впечатление от написаното от теб е "така че утре трябва да подам молбата". Щом се изразяваш така, значи не искаш да го направиш, а трябва. Защо е задължително? Друг е въпроса, че така както описваш нещата, твоят човек е ужасно безотговорен и едва ли ще се промени. Още по-неприятно е, че вече това негово поведение рефлектира и върху децата ви. Лъжите ще си продължават, това че друг му е виновен също няма да се промени, просто така е по-лесно. Пишеш, че е задлъжнял на много места. И как смята да се измъкне, след като няма постоянна работа и клинчи непрекъснато, най-много и вас да завлече. Обаче и сама да си е доста трудно. Само ти можеш да сложиш на везната плюсовете и минусите и да вземеш най-доброто решение.
90% от нещата които си написала като недостатъци във връзката ви ги имаше и при нас. Аз взимах решение за развода 6 години, е разведох се в края на миналата година. Няма да кажа, че съм щастлива, защото ще излъжа. Но няма да кажа и че съм по-зле от преди. Поне никой не ме лъже и не ми дава напразни обещания. Години наред чаках да живея когато... и ако... Съжалявам само, че толкова време забавих раздялата ни тогава бях на 25, сега съм на 32г. има разлика. По-спокойна се чувствам. Не се нервирам, че не се е прибрал за вечеря защото имал "работа" в съседното кафене с приятели и ракия след ракия. Но пък се чувствам ужасно самотна. Искам да кажа, че в периода след развода/раздялата човек не може да реши кое е най-доброто и дали е взел правилното решение за себе си, камо ли да съветваш друг за такава важна стъпка.

При мен не е имало точно такава ситуация, защото детето ми беше твърде малко тогава.
СПоред мен трябва да седнеш и да им обясниш като на големи хора, че с тати не се разбирате и всеки вече ще си има своя къща, той ще им остане татко винаги и те ще могат да го виждат когато си поискат. Нещо такова би трябвало да свърши работа поне при голямото дете, а при малкото.. то май няма да може да разбере от обяснения.
Желая ти успех и не се съмнявай нито миг, че това е по-добрия вариант за теб и за децата. 

С децата - честно, откровено, като с приятели, но на техния език. По-точно с голямото ти детенце, с мъничкото въпросите ще възникват след време.
Ситуацията, която описваш е доста неприятна. Трудно е, а и вероятно некоректно да се дават мнения отстрани, но ми се струва, че постъпваш правилно . Щом децата ти обичат баща си и той им отвръща със същото, най-вероятно ще запазят добра връзка помежду си. Възможно е дори той да се старае повече и да им показва предимно добрите страни от себе си.
А ти ще се справиш. Очаква те нещо съвсем ново, различно, на моменти трудно, но си е предизвикателство. Горе главата!

 Говори им,обяснявай,прегръщай и целувай-никога не ги лъжи и ти.Аз поне до сега(пу-пу) не съм казала нищо невярно на сина ми,макар че в началото той беше съгласен да чуе каквото иска,дори и лъжа,но с течение на времето взе да проумява и сега оценява думите и действията ми.Той ми е приятел,а м/у приятелите няма лъжа
  А бащата все така си продължава с измислиците,неспазените обещания и празните приказки и рано или късно един ден това ще му се върне..от собственото му дете...

D.Stoyanova - Подавай молбата за развод и не чакай. Аз чаках и накрая стана така че лъжите преминаха в психически торомоз а психическия тормоз във физически.  Не чакай и ти това е моят съвет. Единственото за което се борих да спася брака си беше голямата ми дъщеря тя много го обича а той не заслужава.

Благодаря на всички за подкрепата и съветите.
Казвам "трябва", защото нямам право пред децата да продължавам да търпя, а иначе много ме е страх как ще се справя и как децата ще се справят. Работя за 500 лева, които не зна м докъде ще ми стигнат и как ще свързваме двата края. Родителите ми починаха, т.е. подкрепа не чакам от никого, неговите родители не са ми помагали за тези 6 години, камо ли като се разведем да очаквам помещ. Остава всичко сама да се науча да правя - това значи продажба на това жилище в което живеем сега (то е и на сестра ми), закупуване на по-малко жилище, пренасяне на багажи .... (евентуално смяна на квартала) и т.н. Не си търся оправдания, вече съм решила, че така ще е по-добре (макар че, често казано ми се иска това да е един сън, от който ще се събудя и всичко ще е наред и няма да ми се налагат тези промени); имам нужда от подкрепа и от увереност, че така е най-добре за децата.

Със сигурност е по-добре за децата, а за продажбите - внимавай, сега не му е времето за продаване, а само за купуване, ама кой ли има готови пари за това...!?