Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Всичко ще мине!
Желая им бързо да оздравяват!
Ако имах възможност бих купила някоя в близко село и лека полека бих ремонтирала по мой вкус 
, но това са само мечти от Ариана и едва ли ще стане. Не че в момента съм много зле, живея в къща с две стаи, кухня и коридор, но имам малко дворче с циментирана площадка и пак няма къде да засадя едно цвете. 
Мъжо е замислил да пробива дупка в цимента и да сади астма. Аз го карам и да ми направи малка градинка, но кога ще стане не знам с тая негова работа без почивен ден. 
Майка ми и баща ми си купиха къща на 15км от Стара Загора, за да избягат от шума на града. Мислеха да продават апартамента. Сега като наближава да се нанасят мислят да използват къщата за уикендите само, тъй като в селото нямат обхват телефоните и дори интернет не могат да ползват, а ще им липсва и ходенето на фитнес и срещите с приятели. Едни познати се преместиха също в къща на 25км от града. Имат тинейджър, който приема като наказание животът на село, защото не може да излиза заедно с приятелите си, тъй като последният автобус за селото е в 19.30. Ние живеем в Драгалевци, ако си без кола особено зимно време е много трудно придвижването, няма детски площадки за децата в близост. Разбира се има много плюсове - чист въздух, приятни съседи, тишина... 
Ама тия "села" дето съм си набелязала са толкова скъпи, че не знам дали ще ни огрее 
. Едното е Приселци / за което писа Рапунзел/, другото Звездица. Но те не са точно села в истинския смисъл.
, а Мики много сладък с балоните 
. Дуци, как сте? Как мина кръщането на сладката Анна? 
, искам си го... 
ние се завърнахме бързо-бързо.