Незнам какъв ти е проблема да го изчакаш.Та ти си само на 26.Аз забременях на 31, а има жени забременели на по-повечко години.Остави го да свикне с мисълта за бебе и сам да го поиска.
- Публикувана: 17 юли 2009, 10:23 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2009, 19:28 ч.
Аз искам бебе,а той-вече не
Проблема ми е това ,че ме излъга! Решихме да пробваме,изчислихме овулацията,и го направихме!Стана от раз! А сега какво? Ами ако отлага вечно,какво става с мен? Иска ми се поне да каже "Ние с теб деца ще имаме след 10 год.(примерно)" Ама като го каже ,да е така! А той-тъмна индия,нищо,само ми крещи да не говоря за бебета.След тоя случай няма да му повярвам и когато ми каже, че иска,защото вече не знам искали го изобщо.
Остави го да свикне с мисълта за бебе и сам да го поиска.
А дали мисли изобщо
Айде някой мъж да се вкючи,и да разбули тайните на мъжката психика.
Миличка няма начин да не се притесняваш това си е проблем между вас двамата и то сериозен .Казвам сериозен понеже знам какво е да искаш дете а то да не става , напълно са основателни и притесненията ти че по късно когато той е готов детето може да не се получи от раз, но никой пък не те кара да го чакаш.Ако го обичаш достатъчно и той теб сами ще намерите решение на въпроса и дано това да е равно на 
Много съжалявам за критичното мнение, което ще дам, ама просто не се стърпях.
За съжаление в тази ваша връзка виждам един синдром на връзките, който аз наричам "съвместно съжителство" или някакъв вид симбиоза. "С теб съм докато сме на едно мнение. Не мислим ли еднакво - ти си против мен или не уважаваш чувствата и желанията ми."
Къде останаха дълбоките и смислени разговори за живота, за целите, за любовта? Къде остана уважението на чуждото мнение? Имам чувството, че все повече и повече хора (и в частност двойки) просто не знаят как да разговарят без да оставят да бъдат водени само и единствено от емоциите си...
Ти защо си с този човек? Само защото искаш бебе ли? Това ли е единствената цел в живота ти? Бебе на всяка цена и то днес (без значение от кого, както виждам)!? Излъгал те... ти никога ли не си си променяла мнението по даден въпрос?
Не си ли се замисляла, че той може да си има скрити страхове, притеснения? Че това което може да ти е казал в момент на афект може да не е цялата истина? Има много мъже, които се стряскат от неща, които на нас жените понякога ни се струват елементарни, но това не значи, че те нямат огромна сила върху тях. (Обратното между другото също е валидно.)
Виждала ли си мъж, който дори не знае как се държи бебе? Аз съм виждала много такива, които змия с голи ръце ще удушат, обаче само при вида на едно малко клатещо се такова, ревящо и все искащо нещо, което не знам какво е, чудо, (така го възприемат те), се чудят къде да се дянат?
А може и да не е това. Може да са хиляди други неща. Само че разговаряйки с емоции на преден план, викане, обиди и т.н. - нищо няма да излезе. Може и чакането да не помогне.
Ти мислиш ли, че след този разговор той не си е задал въпроса - "Тя въобще още обича ли мен самия? Аз имам ли значение? Или само бебе, та бебе. Аз да не съм само инструмент за разплод (хубаво го е казала Хера за това с бика..)?"
Една честа грешка, която разваля толкова семейства е именно това, че щом се стигне до дете единия от двамата замества мястото на другия с детето. И малко по-малко неизменно другия започва да се чувства излишен. Детето може да ги задържи заедно, но те вече не са истинско семейство/двойка.
И още веднъж - може въобще да не съм права за истинската причина, най-малкото въобще не познавам този мъж. Но без спокойно и тихо разговаряне - само ще вървите към разруха. Ако той само крещи на тази тема - ти опита ли мек подход - в подходящото време и атмосфера, за да го предразположиш да сподели с теб, да говори открито?
Помисли си по тия въпроси, ако желаеш разбира се, и виж дали няма камъни някъде в собствената ти градина някъде...
УСПЕХ!
За съжаление в тази ваша връзка виждам един синдром на връзките, който аз наричам "съвместно съжителство" или някакъв вид симбиоза. "С теб съм докато сме на едно мнение. Не мислим ли еднакво - ти си против мен или не уважаваш чувствата и желанията ми."
Къде останаха дълбоките и смислени разговори за живота, за целите, за любовта? Къде остана уважението на чуждото мнение? Имам чувството, че все повече и повече хора (и в частност двойки) просто не знаят как да разговарят без да оставят да бъдат водени само и единствено от емоциите си...
Ти защо си с този човек? Само защото искаш бебе ли? Това ли е единствената цел в живота ти? Бебе на всяка цена и то днес (без значение от кого, както виждам)!? Излъгал те... ти никога ли не си си променяла мнението по даден въпрос?
Не си ли се замисляла, че той може да си има скрити страхове, притеснения? Че това което може да ти е казал в момент на афект може да не е цялата истина? Има много мъже, които се стряскат от неща, които на нас жените понякога ни се струват елементарни, но това не значи, че те нямат огромна сила върху тях. (Обратното между другото също е валидно.)
Виждала ли си мъж, който дори не знае как се държи бебе? Аз съм виждала много такива, които змия с голи ръце ще удушат, обаче само при вида на едно малко клатещо се такова, ревящо и все искащо нещо, което не знам какво е, чудо, (така го възприемат те), се чудят къде да се дянат?
А може и да не е това. Може да са хиляди други неща. Само че разговаряйки с емоции на преден план, викане, обиди и т.н. - нищо няма да излезе. Може и чакането да не помогне.
Ти мислиш ли, че след този разговор той не си е задал въпроса - "Тя въобще още обича ли мен самия? Аз имам ли значение? Или само бебе, та бебе. Аз да не съм само инструмент за разплод (хубаво го е казала Хера за това с бика..)?"
Една честа грешка, която разваля толкова семейства е именно това, че щом се стигне до дете единия от двамата замества мястото на другия с детето. И малко по-малко неизменно другия започва да се чувства излишен. Детето може да ги задържи заедно, но те вече не са истинско семейство/двойка.
И още веднъж - може въобще да не съм права за истинската причина, най-малкото въобще не познавам този мъж. Но без спокойно и тихо разговаряне - само ще вървите към разруха. Ако той само крещи на тази тема - ти опита ли мек подход - в подходящото време и атмосфера, за да го предразположиш да сподели с теб, да говори открито?
Помисли си по тия въпроси, ако желаеш разбира се, и виж дали няма камъни някъде в собствената ти градина някъде...
УСПЕХ!
И аз това си мисля,и ме претиснява.Ами ако е готов,когато вече е късно? А ако изобщо никога не стане готов? Ако и сега знае че не иска деца? Молих му се поне да каже КОГА,след колко време горе-долу? И това не казва. Обичам го повече от всичко,освен от синът ми. Ще го чакам ,но наистина не знам до кога,ако продължавам да се изнервям от чакане,може да взема някое спонтанно решение и.....
Виж ти трябва да се съобразиш с него защото го обичаш но все пак не може вечно да го правиш , така че времето ще покаже как ще се развият нещата между вас , ако и той те обича ще му дойде времето когато ще си направите вашето малко бебе а това , което беше написала по горе че ще го накараш да чака толкова време колкото и ти си чакала за да си отмъстиш мисля че не е вярно.Вижда се че го обичаш щом търсиш помощ дори от Интернет и не мисля че ще си способна да постъпиш , като него. 
.Ами ако е готов,когато вече е късно? А ако изобщо никога не стане готов? Ако и сега знае че не иска деца? Молих му се поне да каже КОГА,след колко време горе-долу? И
Може и никога да не стане готов - това не е като иде ми - дойде ми. Той неможе да ти каже кога не разбираш ли...защото самия той незнае - може утре да се събуди с мисълта за бебе...а може и никога да не му мине през ума тази дума.
Успокой се и вместо да викаш и да се караш с него - си изживей пълноценно моментите прекарани заедно.
Ами просто спри да му натякваш. Не говори известно време за това въобще.
и аз ще се включа, нищо че сигурно не ми е работа.
мисля, че не трябва да го притискаш и трябва да оставиш тази тема за известно време. опитай и ти самата да немислиш за това.
моят хубавец и той реагира по този начин. ние решихме да спрем да се пазим още февруари. първите 1-2 месеца все ми викаше "мамче" и ме питаше дали ми е дошло. преди 2 месеца реших да отида на специализиран гинеколог и да си направя необходимите изследвания и да започна да следя овуто. той беше скептичен, каза да не го мисля много много, но след като го уверих, че отивам "профилактично" се успокои. и така, миналия месец ми установиха деня на овуто и докторката каза: действайе. като му казах и изведнъж, както искаше бебе, се стресна. каза, че го притискам, че имал много ангажименти, не трябвало да бързаме, да насилваме нещата, господ си знаел работата и т.н.... и сещаш се, че не видях секс няколко дни и с овуто беше свършено. след тази случка реших, че изобщо няма да го занимавам - явно се е уплашил. този месец си отидох на доктор, установихме овуто, но въобще не му казах. точно в удобните дни се стараех да го прилъстявам и за мое щастие бяхме "активни" в най-подходящите дни (чакам да видя дали сме успели
). на въпросте: кога е овулацията? отговарях с: от къде да знам, няма никакво значение. Мъжът ми вече се чувства специален: желан заради самия себе си, а не защото трябва да ме "заплоди" и откакто спрях да говоря за бебе и той се поуспокои и започна да ме желае много повече. преди като че ли се страхуваше да не би да вземе да стане.
малко дълго стана, но исках да обясня, че когато мъжа е притискан той първоинстинктивно бяга! не го натискай. мъжете са много лесни за манишулация - просто трябва да знаеш как - ти си го познаваш, със сигурно ще намериш ИНдиректен начин!
спри да говориш за това. намери си занимание. ако той е Човекът за теб, то няма как да не поиска.
стискам палци да се променят нещата.
мисля, че не трябва да го притискаш и трябва да оставиш тази тема за известно време. опитай и ти самата да немислиш за това.
моят хубавец и той реагира по този начин. ние решихме да спрем да се пазим още февруари. първите 1-2 месеца все ми викаше "мамче" и ме питаше дали ми е дошло. преди 2 месеца реших да отида на специализиран гинеколог и да си направя необходимите изследвания и да започна да следя овуто. той беше скептичен, каза да не го мисля много много, но след като го уверих, че отивам "профилактично" се успокои. и така, миналия месец ми установиха деня на овуто и докторката каза: действайе. като му казах и изведнъж, както искаше бебе, се стресна. каза, че го притискам, че имал много ангажименти, не трябвало да бързаме, да насилваме нещата, господ си знаел работата и т.н.... и сещаш се, че не видях секс няколко дни и с овуто беше свършено. след тази случка реших, че изобщо няма да го занимавам - явно се е уплашил. този месец си отидох на доктор, установихме овуто, но въобще не му казах. точно в удобните дни се стараех да го прилъстявам и за мое щастие бяхме "активни" в най-подходящите дни (чакам да видя дали сме успели
). на въпросте: кога е овулацията? отговарях с: от къде да знам, няма никакво значение. Мъжът ми вече се чувства специален: желан заради самия себе си, а не защото трябва да ме "заплоди" и откакто спрях да говоря за бебе и той се поуспокои и започна да ме желае много повече. преди като че ли се страхуваше да не би да вземе да стане.малко дълго стана, но исках да обясня, че когато мъжа е притискан той първоинстинктивно бяга! не го натискай. мъжете са много лесни за манишулация - просто трябва да знаеш как - ти си го познаваш, със сигурно ще намериш ИНдиректен начин!
спри да говориш за това. намери си занимание. ако той е Човекът за теб, то няма как да не поиска.
стискам палци да се променят нещата.
Много съжалявам за критичното мнение, което ще дам, ама просто не се стърпях.
За съжаление в тази ваша връзка виждам един синдром на връзките, който аз наричам "съвместно съжителство" или някакъв вид симбиоза. "С теб съм докато сме на едно мнение. Не мислим ли еднакво - ти си против мен или не уважаваш чувствата и желанията ми."
Къде останаха дълбоките и смислени разговори за живота, за целите, за любовта? Къде остана уважението на чуждото мнение? Имам чувството, че все повече и повече хора (и в частност двойки) просто не знаят как да разговарят без да оставят да бъдат водени само и единствено от емоциите си...
Ти защо си с този човек? Само защото искаш бебе ли? Това ли е единствената цел в живота ти? Бебе на всяка цена и то днес (без значение от кого, както виждам)!? Излъгал те... ти никога ли не си си променяла мнението по даден въпрос?
Не си ли се замисляла, че той може да си има скрити страхове, притеснения? Че това което може да ти е казал в момент на афект може да не е цялата истина? Има много мъже, които се стряскат от неща, които на нас жените понякога ни се струват елементарни, но това не значи, че те нямат огромна сила върху тях. (Обратното между другото също е валидно.)
Виждала ли си мъж, който дори не знае как се държи бебе? Аз съм виждала много такива, които змия с голи ръце ще удушат, обаче само при вида на едно малко клатещо се такова, ревящо и все искащо нещо, което не знам какво е, чудо, (така го възприемат те), се чудят къде да се дянат?
А може и да не е това. Може да са хиляди други неща. Само че разговаряйки с емоции на преден план, викане, обиди и т.н. - нищо няма да излезе. Може и чакането да не помогне.
Ти мислиш ли, че след този разговор той не си е задал въпроса - "Тя въобще още обича ли мен самия? Аз имам ли значение? Или само бебе, та бебе. Аз да не съм само инструмент за разплод (хубаво го е казала Хера за това с бика..)?"
Една честа грешка, която разваля толкова семейства е именно това, че щом се стигне до дете единия от двамата замества мястото на другия с детето. И малко по-малко неизменно другия започва да се чувства излишен. Детето може да ги задържи заедно, но те вече не са истинско семейство/двойка.
И още веднъж - може въобще да не съм права за истинската причина, най-малкото въобще не познавам този мъж. Но без спокойно и тихо разговаряне - само ще вървите към разруха. Ако той само крещи на тази тема - ти опита ли мек подход - в подходящото време и атмосфера, за да го предразположиш да сподели с теб, да говори открито?
Помисли си по тия въпроси, ако желаеш разбира се, и виж дали няма камъни някъде в собствената ти градина някъде...
УСПЕХ!
За съжаление в тази ваша връзка виждам един синдром на връзките, който аз наричам "съвместно съжителство" или някакъв вид симбиоза. "С теб съм докато сме на едно мнение. Не мислим ли еднакво - ти си против мен или не уважаваш чувствата и желанията ми."
Къде останаха дълбоките и смислени разговори за живота, за целите, за любовта? Къде остана уважението на чуждото мнение? Имам чувството, че все повече и повече хора (и в частност двойки) просто не знаят как да разговарят без да оставят да бъдат водени само и единствено от емоциите си...
Ти защо си с този човек? Само защото искаш бебе ли? Това ли е единствената цел в живота ти? Бебе на всяка цена и то днес (без значение от кого, както виждам)!? Излъгал те... ти никога ли не си си променяла мнението по даден въпрос?
Не си ли се замисляла, че той може да си има скрити страхове, притеснения? Че това което може да ти е казал в момент на афект може да не е цялата истина? Има много мъже, които се стряскат от неща, които на нас жените понякога ни се струват елементарни, но това не значи, че те нямат огромна сила върху тях. (Обратното между другото също е валидно.)
Виждала ли си мъж, който дори не знае как се държи бебе? Аз съм виждала много такива, които змия с голи ръце ще удушат, обаче само при вида на едно малко клатещо се такова, ревящо и все искащо нещо, което не знам какво е, чудо, (така го възприемат те), се чудят къде да се дянат?
А може и да не е това. Може да са хиляди други неща. Само че разговаряйки с емоции на преден план, викане, обиди и т.н. - нищо няма да излезе. Може и чакането да не помогне.
Ти мислиш ли, че след този разговор той не си е задал въпроса - "Тя въобще още обича ли мен самия? Аз имам ли значение? Или само бебе, та бебе. Аз да не съм само инструмент за разплод (хубаво го е казала Хера за това с бика..)?"
Една честа грешка, която разваля толкова семейства е именно това, че щом се стигне до дете единия от двамата замества мястото на другия с детето. И малко по-малко неизменно другия започва да се чувства излишен. Детето може да ги задържи заедно, но те вече не са истинско семейство/двойка.
И още веднъж - може въобще да не съм права за истинската причина, най-малкото въобще не познавам този мъж. Но без спокойно и тихо разговаряне - само ще вървите към разруха. Ако той само крещи на тази тема - ти опита ли мек подход - в подходящото време и атмосфера, за да го предразположиш да сподели с теб, да говори открито?
Помисли си по тия въпроси, ако желаеш разбира се, и виж дали няма камъни някъде в собствената ти градина някъде...
УСПЕХ!
radostta,не съм с него само за това,а защото го обичам и искам точно на него да му родя дете.Променяла съм си мнението,но не за нещо толкова сериозно.Ако има някакви страхове,да ми ги беше казал,можех да му вляза и аз в положение.Но той мълчи.Крещенето на него му е вид защитна реакция,спокоен разговор водим само когато казвам "да,добре".Щеше да ми е по лесно, ако изобщо не искаше,а не да ме заплоди умишлено,а после да се дърпа.
На въпроса "А кога ще стане късно?" ще отговоря:когато стана "голяма" и шансовете за забременяване и нормално износване станат нищожни.Хора,времето минава,ако ме накара да чакам толкова много време,какво става с мен? Отдавам се на 100%,пазя гърба и достойнството му,неговите принципи стават мои,а той ми подарява едно чакане ,чийто край не се знае кога ще е.
Продължавай да не гъкваш по този въпрос, правете си готиния секс ..... и....го наблюдавай дали ще има някаква промяна! 
Стискам палци
и....го наблюдавай дали ще има някаква промяна! Стискам палци
Ми не гъквам,нали ви казвам,секса гледам да го правим колкото и безплоден да е,може пък да се изпусне някой път и да зачена случайно.Ама да го наблюдавам.....
няма да разбера какво е в главата му ,ако той не каже.