О,изобщо не ми става толкова мъчно,когато не е с нас.И всъщност приемам идеята дане е нон-стоп при нас много добре-така свиква с други хора и не ходи вкопчена в мен (образно казано).
- Публикувана: 30 авг. 2005, 20:59 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2005, 14:23 ч.
Толкова боли при първата раздяла с бебинка!
Макар че аз, чак до рев не съм стигнала, но послеее..........ела да видиш как чакам само някой да я вземе събота и неделя да си почина 
E, аз явно също съм от по-коравите хора. За първи път дребната замина при баба си и дядо си някъде около 7-месечна. Един сак, списък с дневния й режим, няколко телефонни обаждания.....и един свободен уикенд да подишам и аз! От тогава веднъж месечно заминава задължително с баща си при баба и дядо, а иначе 2-3 пъти седмично баща й я взима да я вижда и да излизат заедно следобедите. Очаквах с нетърпения мига да се върна на работа, което стана беба като навърши година и 4 месеца! Когато съм сигурна в хората, които я гледат нямам никакви проблеми! И аз съм човек, не съм само майка, имам си професия, приятели, социален живот! Не бива всичко това да се пренебрегва! А гледам, че и малката е страшно социална и лесно свиква с хора, което мисля че е добре и за нея!
Препоръчани теми