Здравейте,
да ви питам по един въпрос, който ме вълнува и по който мисля, че ще ми е полезно да чуя вашето мнение. Както се вижда от линийката, бременна съм в началото на осми месец. Бременността ми не е от леките, въпреки че нямам сериозни проблеми, но като цяло имам повечето познати неразположения. Имам си мъж, с който сме заедно от 9 години и като цяло бих казала, че сме в много добри отношения, чакаме с нетърпение детето и засега да чукна на дърво бременността се отрази добре, караме се по-малко и си помагаме повече.
Проблемът е там, че той си има няколко много добри приятели, от друг град. И най-любимото на групичката им е да отидат някъде на планина с преспиване, като ходят по цял ден. В началото на връзката ни това не ми пречеше, всеки си пътуваше в града и не усещах липсата. След това като се събрахме да живеем заедно, ми тежеше като ходи, но все повече се убеждавах, че той е много щастлив така, не сме се събрали за да се ограничаваме и в края на краищата и той не ме спира ако искам да правя нещо самостоятелно. Освен това изпитвам панически страх да спя сама, но това също си е най-вече мой проблем, с който аз трябва да се справям..
Но напоследък ми дойде малко нанагорно. Вече се ходи поне два пъти с преспиване. През юни ходиха за един ден. Миналата седмица мъжът ми беше с родителите си на планина пак за 3 дни. Аз сама вкъщи, той без обхват. Обаче ето, че почти неминало време се заформя в края на тази седмица ходене до Олимп, в Гърция. Отново сама, отново без да знам къде е и добре ли е. Освен че ми идва много като градация, ми е крайно неприятно че не влиза в положение и не приеме, че сега се нуждая от неговата помощ и че са излишни тези притеснения, които ще изпитам. Т.е. той го знае, търси да прави компромиси. Ако трябва да слушам себе си бих се разсърдила, разревала, манипулирала, но не искам да бъда такъв човек. Лошото е, че незнам в тази ситуация кой е по-правия. И всички около мен са на мнението, че мястото му в момента е до мен.
Ще се радвам да чуя какво мислите по въпроса.
да ви питам по един въпрос, който ме вълнува и по който мисля, че ще ми е полезно да чуя вашето мнение. Както се вижда от линийката, бременна съм в началото на осми месец. Бременността ми не е от леките, въпреки че нямам сериозни проблеми, но като цяло имам повечето познати неразположения. Имам си мъж, с който сме заедно от 9 години и като цяло бих казала, че сме в много добри отношения, чакаме с нетърпение детето и засега да чукна на дърво бременността се отрази добре, караме се по-малко и си помагаме повече.
Проблемът е там, че той си има няколко много добри приятели, от друг град. И най-любимото на групичката им е да отидат някъде на планина с преспиване, като ходят по цял ден. В началото на връзката ни това не ми пречеше, всеки си пътуваше в града и не усещах липсата. След това като се събрахме да живеем заедно, ми тежеше като ходи, но все повече се убеждавах, че той е много щастлив така, не сме се събрали за да се ограничаваме и в края на краищата и той не ме спира ако искам да правя нещо самостоятелно. Освен това изпитвам панически страх да спя сама, но това също си е най-вече мой проблем, с който аз трябва да се справям..
Но напоследък ми дойде малко нанагорно. Вече се ходи поне два пъти с преспиване. През юни ходиха за един ден. Миналата седмица мъжът ми беше с родителите си на планина пак за 3 дни. Аз сама вкъщи, той без обхват. Обаче ето, че почти неминало време се заформя в края на тази седмица ходене до Олимп, в Гърция. Отново сама, отново без да знам къде е и добре ли е. Освен че ми идва много като градация, ми е крайно неприятно че не влиза в положение и не приеме, че сега се нуждая от неговата помощ и че са излишни тези притеснения, които ще изпитам. Т.е. той го знае, търси да прави компромиси. Ако трябва да слушам себе си бих се разсърдила, разревала, манипулирала, но не искам да бъда такъв човек. Лошото е, че незнам в тази ситуация кой е по-правия. И всички около мен са на мнението, че мястото му в момента е до мен.
Ще се радвам да чуя какво мислите по въпроса.
Никога не съм била привърженик на така наречените женски или мъжки събирания.Където съм аз,там е и мъжът,с когото съм.Където е той,аз съм редом с него.Ако ще се веселим,ще сме двамата заедно.Ако ще страдаме,искам пак да сме заедно.Имам зад гърба си един брак,в който присъстваха всякакви мъжки и женски вечеринки и отдихи и от опит знам,че не водят до нищо добро.Всъщност,доста често именно от там започват неприятностите след време. 
Не си ли го проверявала по някакъв начин? Сигурна ли си че ходи там, където ти казва? 
Аз се опитвам да намеря азиатската му версия от известно време, ама не му чух името, да му се невиди. 