мен не са ме шпионирали...
И аз мисля да не го правя.
И аз мисля да не го правя.
- Публикувана: 24 юли 2009, 15:00 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2009, 21:06 ч.
Шпионирате ли децата си?
Въобще не виждам смисъл от спор по въпроса! А той е: „Шпионирате ли децата си?”
В крайна сметка, всеки избира своите начини за „контрол”, според своята ценностна система, според ситуацията, характера на децата и според отношенията, които бавно и постепенно е изградил с тях.
Judy , никъде не съм казала нещо различно от това. Само споделих, че за мен контрол и шпионаж са две различни неща и предпочитам детето ми да е напълно наясно, че върху него се осъществява контрол, да е наясно и с методите ми на осъществяване, както и че винаги има и други начини да се набави информация, което поне при нас и поне засега действа до голяма степен и превантивно. С което по никакъв начин не налагам мнение за „превилност и неправилност”, нито за границите, които другите трябва да си поставят.
А думата „легален” не напразно съм поставила в кавички, точно защото я използвам не само в смисъл „открит и явен”, а и „позволен, допустим, правилен, прав, справедлив, лоялен”, но не според закона, а според моите принципи!
В крайна сметка, всеки избира своите начини за „контрол”, според своята ценностна система, според ситуацията, характера на децата и според отношенията, които бавно и постепенно е изградил с тях.
Контролът, М4, включва именно набавяне на информация за състоянието на контролирания от контролиращия. А начините, освен разговори и информиране само посредством очевидното и предоставеното от контролирания, включват и други методи, включително и обсъдените. Явната и подбрана единствено от контролирания информация е необективна и непълна /от опит и с деца и с възрастни/.
...
Предпочитам обективна и пълна информация, пред избирателно подбрана и предоставена ми такава само и само да изглеждам някому либерална, модерна и да бъда одобрена. Въпрос на осмислено предпочитание.
...
Предпочитам обективна и пълна информация, пред избирателно подбрана и предоставена ми такава само и само да изглеждам някому либерална, модерна и да бъда одобрена. Въпрос на осмислено предпочитание.
А думата „легален” не напразно съм поставила в кавички, точно защото я използвам не само в смисъл „открит и явен”, а и „позволен, допустим, правилен, прав, справедлив, лоялен”, но не според закона, а според моите принципи!
Именно, шпионирането се прави тайно, т.е. целта е да не те видят, да не те забележат докато го правиш, да се криеш. Когато наблюдавам дето си на площадката, не се крия между храстите, нито като гледам през балкона, не надничам през процепи на парапета, за да не ме види случайно. За мен шпиониране би имало евентуално някакво оправдание когато имаш някакви конкретни притеснения, причини, а не просто профилактично ей така, за да "контролираш". Ангажираността, заинтересоваността на родителя , което се изразява и в информираност, никак не е задължително да включва шпионаж.
Терминът е погрешно подбран. Не е "шпионаж", а "контрол"- нещо напълно естествено и задължително, една от основните родителски функции. Контролът изисква наблюдение с цел обективно опознаване и асимилиране на обстановката.
Имам достатъчен опит с големи, по- големи и още по- големи деца, за да си направя този извод.
Имам достатъчен опит с големи, по- големи и още по- големи деца, за да си направя този извод.
anette1104 Обясни ми, моля те, в какво толкова трябва да шпионираш деца на възраст до 6-7 години. 
.....
Ти смяташ ли, че е редно да бъркаш из джобовете и личните вещи (най-личните) на детето си? Какво мислиш, че ще намериш там? Как би реагирала, ако ти самата си "жертва" на обиск?
.....защото аз лично бих се ядосала много на човека който го прави.
.....
Ти смяташ ли, че е редно да бъркаш из джобовете и личните вещи (най-личните) на детето си? Какво мислиш, че ще намериш там? Как би реагирала, ако ти самата си "жертва" на обиск?
.....защото аз лично бих се ядосала много на човека който го прави.
За да не се спори излишно дадох дефиницията, която имам предвид при обсъждането на проблема в настоящата тема, M4, както и уточнението, че контролът не може да е само явен за контролирания, за да е ефективен. Мисля и че нещо такова е било обсъждано в предаването, което би представлявало мой интерес. По същия начин и по същите причини и аз уточних, кое понятие на "легален" имам предвид. Добре стана, че се уточни, за да е ползотворно обсъждането и да не спорим излишно, губейки време затова.
ЧеКа, аз минавах редовно през площадката именно по начин и с цел да не бъда забелязана с количката с малкото дете. Големият се сърдеше, ако се появявам там, всички деца на неговата възраст играеха сами и той се чувстваше неудобно от минаването ми от там. Аз пък не мога да го оставя с часове в началото и само да го питам вечерта какво са правили. Преходът от пълен контрол към пълна самостоятелност се старая да е плавен, така считам, че е добре за всички нас. По същия начин гледам в нета къде е ровено. Вземам бележника, дори и да не ми е показан /не е имал дори четворки, няма основания да го крие, не го е крил, но понякога просто забравя да ми го даде, улисан в игра и така забрави да ме информира за нещо, което бе записано там, а трябваше да го знам, не беше нещо, за което се налагаше да се караме, а нещо наистина важно, чието значение той не бе осъзнал, докато не го обясних, но трябваше да се информирам за това./. Също така и слушам какво си говорят и на какво играят децата, когато големият има гости. Считам, че съм длъжна да го правя, аз отговарям за тях, когато са вкъщи, а не мога да седна в стаята при тях, ясно защо, не са малки вече.
Поведението е едно, когато някой възрастен е сред тях и различно, когато са сами. Тук някой спомена, че му е интересно какво прави детето му и в градината /сега видях, че темата е преместена в отдела за големите деца, но нищо/- на мен също ми беше интересно да видя големия си син как играе и общува, когато нас ни няма, откривала съм ва такива моменти наистина интересни и много полезни неща. Едно е какво ти разказва детето, като е малко- още повече, друго- какво ти казва учителят, трето- какво можеш да видиш сам.
И аз. Имаше ползи, на няколко пъти- изключително важни.
ЧеКа, аз минавах редовно през площадката именно по начин и с цел да не бъда забелязана с количката с малкото дете. Големият се сърдеше, ако се появявам там, всички деца на неговата възраст играеха сами и той се чувстваше неудобно от минаването ми от там. Аз пък не мога да го оставя с часове в началото и само да го питам вечерта какво са правили. Преходът от пълен контрол към пълна самостоятелност се старая да е плавен, така считам, че е добре за всички нас. По същия начин гледам в нета къде е ровено. Вземам бележника, дори и да не ми е показан /не е имал дори четворки, няма основания да го крие, не го е крил, но понякога просто забравя да ми го даде, улисан в игра и така забрави да ме информира за нещо, което бе записано там, а трябваше да го знам, не беше нещо, за което се налагаше да се караме, а нещо наистина важно, чието значение той не бе осъзнал, докато не го обясних, но трябваше да се информирам за това./. Също така и слушам какво си говорят и на какво играят децата, когато големият има гости. Считам, че съм длъжна да го правя, аз отговарям за тях, когато са вкъщи, а не мога да седна в стаята при тях, ясно защо, не са малки вече.
Поведението е едно, когато някой възрастен е сред тях и различно, когато са сами. Тук някой спомена, че му е интересно какво прави детето му и в градината /сега видях, че темата е преместена в отдела за големите деца, но нищо/- на мен също ми беше интересно да видя големия си син как играе и общува, когато нас ни няма, откривала съм ва такива моменти наистина интересни и много полезни неща. Едно е какво ти разказва детето, като е малко- още повече, друго- какво ти казва учителят, трето- какво можеш да видиш сам.
...Преди няколко години разбрах,че и мама ме е шпионирала.Благодаря и,че го е правила интелигентно и без да забележа. 
И аз. Имаше ползи, на няколко пъти- изключително важни.
Никога не съм шпонирала дъщеря си и нямам намерение !
Винаги е била много привързана към мен и в началото на пубертета вече започна много да се отдаличава от мен и аз не бях свикнала и посттояно я притеснявах по телефона но тя ми каза че приятелките и се смеели и аз просто престанах
Но почти всичко си споделя с мен , за което съм много щастлива
Винаги е била много привързана към мен и в началото на пубертета вече започна много да се отдаличава от мен и аз не бях свикнала и посттояно я притеснявах по телефона но тя ми каза че приятелките и се смеели и аз просто престанах
Но почти всичко си споделя с мен , за което съм много щастлива
Също смятам, че отношенията деца -възрастни, деца-родители, възрастни -възрастни, не могат да се слагат под един знаменател.
Дали да чете скайпа и да следи тел. разпечатка всеки родител решава сам за себе си. За мен децата в тинейджърската възраст са много неустойчиви, уязвими и податливи на лошо влияние. Да имам доверие на дъщеря ми имам заради тези профилактични мерки, както удачно ги нарече някой по-горе.
Не мисля, че има тинейджър, който да не лъже родителите си или по -меко да го кажем да не си спестява някои неща, които да споделя с родителите си, които за него да са маловажни, но пък за родителите важни.
Прекалено усложнихте нещата.
Ако няма от какво да се притеснява- какъв е проблема.
А контролът къде ходи детето, с кой се вижда, какво прави, контрола върху училището и всички свързани с него неща учи ли и т.н според мен се разбира от само себе си.
А според мен детето споделя с родителя това, което реши.
Интересен ми е спора, но не бих спряла да "шпионирам" дъщеря ми.
И сега ще дам примери няколко защо:
На приятелка сина много добре дете цял срок се предполагаше , че ходи на уроци, а той си взимал паричките и си се разхождал и всеки път разказвал на майка си как е минал урока.
Други приятели хванаха дъщеря си на 13 на морето н градинката как се е награбила с някакъв младеж.
Сигурна се , че всеки като се обърне ще намери примери бол.
Затова тия апели, че нарушаваме правата на децата, не ми правят голямо впечатление.
Не намирам, за нужно и да се оправдавам, че го правя, за моите деца аз преценявам, пък живот и здраве като станат пълнолетни и си вземат живота в собствените си ръце те да преценяват.
Дали да чете скайпа и да следи тел. разпечатка всеки родител решава сам за себе си. За мен децата в тинейджърската възраст са много неустойчиви, уязвими и податливи на лошо влияние. Да имам доверие на дъщеря ми имам заради тези профилактични мерки, както удачно ги нарече някой по-горе.
Не мисля, че има тинейджър, който да не лъже родителите си или по -меко да го кажем да не си спестява някои неща, които да споделя с родителите си, които за него да са маловажни, но пък за родителите важни.
Прекалено усложнихте нещата.
Ако няма от какво да се притеснява- какъв е проблема.
А контролът къде ходи детето, с кой се вижда, какво прави, контрола върху училището и всички свързани с него неща учи ли и т.н според мен се разбира от само себе си.
А според мен детето споделя с родителя това, което реши.
Интересен ми е спора, но не бих спряла да "шпионирам" дъщеря ми.
И сега ще дам примери няколко защо:
На приятелка сина много добре дете цял срок се предполагаше , че ходи на уроци, а той си взимал паричките и си се разхождал и всеки път разказвал на майка си как е минал урока.
Други приятели хванаха дъщеря си на 13 на морето н градинката как се е награбила с някакъв младеж.
Сигурна се , че всеки като се обърне ще намери примери бол.
Затова тия апели, че нарушаваме правата на децата, не ми правят голямо впечатление.
Не намирам, за нужно и да се оправдавам, че го правя, за моите деца аз преценявам, пък живот и здраве като станат пълнолетни и си вземат живота в собствените си ръце те да преценяват.
Зари, как какъв е проблемът?
Именно, ако не прави нищо нередно, а разбере, че "шпионираш", ще се почувства най-зле и предадено детето.
Всички говорите за доверието в децата, а забравяте, че и децата трябва да ни имат доверие на нас. Като разберат, че им нарушаваме личното пространство, доверието ще иде на кино и после не е ясно дали някога ще се възстанови или ще започнат много ревностно да се крият и ще се затворят емоционално.
Аз имам много контролиращи родители/майка, която до ден днешен не осъзнава, че не съм нейна собственост и имам право на лично пространство, което тя системно пренебрегва. Не съм сигурна дали отношенията ми с нея са поправими. Тя според мен дори не "ровеше", а просто приемаше за нормално да чете случайно намерени листчета, писма и т.н.
Това, че не ходиш на уроци, а се разхождаш, не го намирам за катастрофа. И брат ми го правеше. Родителите винаги научават за това и могат да санкционират, както сметнат за добре, но такива малки "отклонения от правилника" според мен са дори полезни за децата.
В общи линии споделям позицията на Andariel.
Именно, ако не прави нищо нередно, а разбере, че "шпионираш", ще се почувства най-зле и предадено детето.
Всички говорите за доверието в децата, а забравяте, че и децата трябва да ни имат доверие на нас. Като разберат, че им нарушаваме личното пространство, доверието ще иде на кино и после не е ясно дали някога ще се възстанови или ще започнат много ревностно да се крият и ще се затворят емоционално.
Аз имам много контролиращи родители/майка, която до ден днешен не осъзнава, че не съм нейна собственост и имам право на лично пространство, което тя системно пренебрегва. Не съм сигурна дали отношенията ми с нея са поправими. Тя според мен дори не "ровеше", а просто приемаше за нормално да чете случайно намерени листчета, писма и т.н.
Това, че не ходиш на уроци, а се разхождаш, не го намирам за катастрофа. И брат ми го правеше. Родителите винаги научават за това и могат да санкционират, както сметнат за добре, но такива малки "отклонения от правилника" според мен са дори полезни за децата.
В общи линии споделям позицията на Andariel.
Позволявам си да се включа и аз. Мисля че мненията са разделени на две - и веднага мога да позная по страната която защитават на колко години е детето. Приказките с доверието на детето са много правилни но на практика трудно приложими. Когато детето ти е на 5 високопарни приказки лесно се говорят.
Моето дете е на 14, добро дете е, но си е пубертет. Не и ровя в чантата и джобовете, не подслушвам до вратата, но ме интересува всичко свързано с нея. Наречете го както искате - контрол или шпионаж. Когато станат децата ви на тази възраст пак ще говорим. Говоря за всичко с детето си и съм абсолютно наясно, че не знам всичко за нея, ... защото знаете ли какво ми каза преди време моя приятелка учителка - вие просто не познавате децата си...децата ви се представят пред вас за това което вие искате да бъдат, но когато ви няма са съвсем различни
Това са сложни неща, но не може да имаш пълно доверие на едно дете, без опит и ценностна система. И неслучайно всяко действие на дете до 18 е отговорност на родителят му. Затова внимателно, без да пресичам личното му пространство се интересувам за детето си - има начини, това е грижа а не тормоз. Рзбира се и двете крайности (пълно доверие или липса на доверие) са опасни.
А и родителите, които ми казват имам му пълно доверие, винаги ме смущават, малко безотговорно ми се струва. Лично мнение!
Моето дете е на 14, добро дете е, но си е пубертет. Не и ровя в чантата и джобовете, не подслушвам до вратата, но ме интересува всичко свързано с нея. Наречете го както искате - контрол или шпионаж. Когато станат децата ви на тази възраст пак ще говорим. Говоря за всичко с детето си и съм абсолютно наясно, че не знам всичко за нея, ... защото знаете ли какво ми каза преди време моя приятелка учителка - вие просто не познавате децата си...децата ви се представят пред вас за това което вие искате да бъдат, но когато ви няма са съвсем различни
Това са сложни неща, но не може да имаш пълно доверие на едно дете, без опит и ценностна система. И неслучайно всяко действие на дете до 18 е отговорност на родителят му. Затова внимателно, без да пресичам личното му пространство се интересувам за детето си - има начини, това е грижа а не тормоз. Рзбира се и двете крайности (пълно доверие или липса на доверие) са опасни.
А и родителите, които ми казват имам му пълно доверие, винаги ме смущават, малко безотговорно ми се струва. Лично мнение!
Мисля че мненията са разделени на две - и веднага мога да позная по страната която защитават на колко години е детето. Приказките с доверието на детето са много правилни но на практика трудно приложими. Когато детето ти е на 5 високопарни приказки лесно се говорят.
)пийва бира,или прави "безопасен" секс(щото в училище са им говорили за това),ама вие като го питате-Вярно ли е?то ви казва Не,бе мамо имай ми доверие!И вие вярвате,защото сте го учили да не лъже?Моля ви!Бъдете повече реалистки и си пазете децата. 
Ще се съглася с последните две мнения само в едно, че контролът при по-големите деца е по-трудно приложим, НО не е невъзможен. Нещата опират до самия родител, дали ще използва най-лесния начин /да се порови тук-там/ или ще използва интелекта, житейския си опит и малко изобретателност за да научи някои неща за детето си извън разговорите с него.
Скоро имаше тема дали манипулираме децата си. Терминът не ми харесва особено, но предпочитам да манипулирам, отколкото да шпионирам.
Скоро имаше тема дали манипулираме децата си. Терминът не ми харесва особено, но предпочитам да манипулирам, отколкото да шпионирам.
Децата ми не са на 14, но не са и на 5. Точно в началото на пубертета са и така да се каже, напълно влизат в категорията на подлежащи на шпиониране "за тяхно добро". Няма нужда някоя учителка да ми каже, че децата са съвсем радлични вкъщи и навън, защото това е в реда на нещата - възрастните също сме различни според ситуацията и ролята, която играем към определен момент. Ако не се държаха по различен начин щях много да се притесня. Така че, топлата вода вече е открита. Не, нямам и илюзии, че детето ще казва само истината, защото съм го учила да лъже. Наясно съм и че няма човек, който не лъже понякога по всякакви причини. И точно, защото го зная се старая да поведа нещата така, че да не провокирам лъжи към мен.
А и вие сякаш забравяте, че сте били деца и тийнове. Не сте ли лъгали, не сте ли спестявали част от нещата? И как щяхте да реагирате, ако бяхте разбрали, че родителите ви ви шпионират? Аз поне от моя опит мога да ви кажа, че ако едно дете дори само заподозре, че е шпионирано, а оттам направи заключението, че не му вярват, то може да стане достатъчно изобретателно и да заблуди. И се започва една игра на стражари и апаши, в която вече родителят и детето стават противници. Аз не искам да съм във война с децата си.
Има достатъчно много други канали за информация. Учителите обикновено са напълно наясно с формалните и неформални групи, с клюките в училище, кой на кого е гадже, кой се друса и т.н. Обаче колко родители на тийнове отиват да говорят с някой от учителите ей така, профилактично? Обикновено всички са много заети и нямат време и се задоволяват с преглед на бележника и родителските срещи два пъти в годината.
Помня я тази тема за манипулирането. Не ми хареса, че повечето родители смята за нормално да манипулират децата си, дори да ги баламосват, но явно това е положението.
А и вие сякаш забравяте, че сте били деца и тийнове. Не сте ли лъгали, не сте ли спестявали част от нещата? И как щяхте да реагирате, ако бяхте разбрали, че родителите ви ви шпионират? Аз поне от моя опит мога да ви кажа, че ако едно дете дори само заподозре, че е шпионирано, а оттам направи заключението, че не му вярват, то може да стане достатъчно изобретателно и да заблуди. И се започва една игра на стражари и апаши, в която вече родителят и детето стават противници. Аз не искам да съм във война с децата си.
Има достатъчно много други канали за информация. Учителите обикновено са напълно наясно с формалните и неформални групи, с клюките в училище, кой на кого е гадже, кой се друса и т.н. Обаче колко родители на тийнове отиват да говорят с някой от учителите ей така, профилактично? Обикновено всички са много заети и нямат време и се задоволяват с преглед на бележника и родителските срещи два пъти в годината.
Помня я тази тема за манипулирането. Не ми хареса, че повечето родители смята за нормално да манипулират децата си, дори да ги баламосват, но явно това е положението.
Моето дете е на 14, добро дете е, но си е пубертет. Не и ровя в чантата и джобовете, не подслушвам до вратата, но ме интересува всичко свързано с нея. Наречете го както искате - контрол или шпионаж. Когато станат децата ви на тази възраст пак ще говорим. Говоря за всичко с детето си и съм абсолютно наясно, че не знам всичко за нея, ..............Затова внимателно, без да пресичам личното му пространство се интересувам за детето си - има начини, това е грижа а не тормоз. Рзбира се и двете крайности (пълно доверие или липса на доверие) са опасни.
А и родителите, които ми казват имам му пълно доверие, винаги ме смущават, малко безотговорно ми се струва. Лично мнение!
А и родителите, които ми казват имам му пълно доверие, винаги ме смущават, малко безотговорно ми се струва. Лично мнение!
Никой не е казал (или поне аз не съм видяла), че има пълно доверие на детето си.
Това за което става дума е, че не е необходимо да задушаваме децата си със собственото недоверие към тях.
Ти казваш "не бъркам в джобовете, не подслушвам до вратата".А защо не го правиш?
Точно защото смяташ, че въпреки твоят интерес, детето ти се нуждае от лично пространство.
Разбира се, че всеки родител контролира детето си, нормално е всеки родител да е притеснен, но когато набраната информация за детето е основно чрез "тайни действия", това вече не е нормално.
Ти говориш с него, изслушваш го и от време на време си правиш справка дали всичко което се казва е истина. Това обаче е проверка!
Казваш, че децата навън не са такива каквито са у дома....А ти?
Сигурна ли си, че и ти не се представяш пред хората, каквато те очакват да те видят?
И да, аз също съм убедена, че ако има индикации че детето тръгва по-лош път всеки родител би претършувал нещата му, би разпитал прители, учители и т.н...