Гледах...!Хареса ми! Препоръчвам го! - ХVIII

  Ето за подобни дискусии говоря,просто като пример:

http://www.movies-bg.org/forums/viewtopic.php?p=11217&sid=70 … 18330b18fcaae2edc

  Или за класация на най-великите филми на всички времена,но собствена,всеки за себе си.

Някой гледал ли е Гадни Копилета  мнение?

Иначе в рамките на месец гледах Предложението, Грозната истина, Моята голяма гръцка свалка и ми харесаха за развлечение както и Последният ергенски запой 

На предната страница са мненията. 

Incendiary - Възпламеняване.
Отдавна не бях гледала филм, който така да ме впечатли, не знам може би бях леко настроена на романтична вълна, но определено много ми хареса.

И-ха-ха.  
maraidara, тая тема беше такава по едно време - имаше хубави дискусии за режисьори, сценаристи, оператори, артисти. И като се разминеха 2 мнения генерално и ставаше проблем. И то какъв понякога...   Половината се сърдеха, че в темата не се изброяват филми, а се коментира, другата половина намираха други поводи за сърдене. Та така... Старая се да запазя добрия тон, иначе мога и по-добре да ти опиша недалечното минало.


Аз гледах Fireflies in the Garden (2008). Преди време беше препоръчан от някой. Много хубаво започна филма. Интензивно, наситено и интересно. Някъде към средата позаиздиша, но запази ритъм до края. Хубава игра на Cayden Boyd - младия Майкъл. Детето страхотно докарваше невинна, страдалческа и изтормозена физиономия. Харесах го.
Малко ме подразни изборът на актриса за младата Джейн. Emily Watson е уникална и неповторима, със доста специфичен стил на игра, който трудно се "поддържа". Hayden Panettiere се опитваше доста в интерес на истината, но според вкуса ми не беше подходяща.
Откровено и до дъно ме разтърсиха двете сцени в колата между Willem Dafoe и Julia Roberts. Невероятна двойка бяха и имаха абсолютен синхрон. Първата сцена (когато бяха млади + Майкъл в колата) и втората (възрастни, когато отиваха към къщата на Джейн) - гледах ги
няколко пъти с наслада. Всичко беше пипнато (режисирано и снимано) перфектно.
Друго, което силно ме впечатли, бяха две сцени с "животни". Неочакваната жестокост, която се показваше с такъв патос и особено при втората сцена - радост, наслада и хармония, ме смутиха в първата секунда, но веднага си дадох сметка, че са нарочни сцени и седят доста добре в целия контекст. Първата - когато Майкъл заведе братовчедите си за риба и втората - когато пак тримата бяха в градината и "удряха" светулките с ракети за федербал.
Хубав филм, с добра визия. Препоръчвам го.


Гледах и The Ice Storm (1997), препоръчан малко по-назад от kiki29 и Джуд. През първите 15 минути се радвах на "доброто попадение", което бавно, но сигурно започва да се сгромолясва заради монотонност, абсолютна предсказуемост и накрая вече ми беше скучен. Имам чувството, че режисьорът се загуби по някое време.
Хубави декори на 70-те, с доизпипани детайли, както и перфектно подбрани дрехи и прически.
От същия режисьор (Ang Lee) чакам да гледам най-новия му филм, който излезе преди броени дни - Taking Woodstock (2009).

   Кюбит,ей за това говоря,като твоят коментар. Точно това ми липсва,да си коментирам с непознати хора за филми,да виждам и други гледни точки,различни от моята.
  Вярно,че се намира доста филмова критика в нета,но не е същото. Аз не искам да чета заучени фрази и клишета. Пресни впечатления,неподправени емоции....това е по-интересно,и тук бихме моли да си го споделяме.
  Не съм следила редовно тази тема,признавам,и не знам каква е била в началото. Но пък можем да опитаме пак да си дискутираме тук,без да губим добрия тон. Не разбирам за какво има да се караме....
  Сега ще изтегля филма,който си препоръчала и утре ще се включа с коментар.  

Мненията, както и за всичко на Тарантино, са противоречиви и се лутат в крайности.
Ако си почитател на неговите филми, на  екшъна, с леко комични елементи, на филми с насилие, на невероятни развои на действието - гледай.

maraidara, знам какво имаш предвид и силно се надявам доброто желание да не остане да витае само витруално, а темата да си върне облика. Тук пишеха доста момичета, с интересен поглед върху филмите и ставаше наистина хубава дискусия. За жалост след последната патардия се появяват, но рядко. Иска ми се да мисля, че нямат време за кино, а не че не споделят. Лично на мен ми липсват коментарите им.   Далеч не винаги сме били на едно мнение, но беше интересно.
Знам, че повечето четат и даже са се разписали в темата, та се надявам да пропишат. 

Ще чакам да пишеш утре.  

  И на мен ми липсват, беше много интересно!

Аз за това се въздържах от коментар - на предната страница мненията са в двете крайности.

Лично на мен Тарантино не ми допада, но не знам Суха Мащерка какъв вкус има, така че може да си изчете и да прецени 

Като човек, който е изчел всичко абсолютно от първата до тази тема (даже бях забравила, че съм писала още в тема номер 1  ) , съм съгласна с Кюбит , без даже и да има нужда да казвам колко много ми липсват някои от редовно писалите (страх ме е да не пропусна някой и няма да ги изреждам всички сега, те си знаят)      

maraidara налага се да се присъединя към мненията, че някак трудно се получава добра дискусия тук, може би заради огромната разлика във вкусовете към киното на пишещите. Не съм сигурна, но може би и липса на достатъчно толерантност, което обаче си е обща черта на всички форуми тук  ...

Надявам се да си личи, че изразявам личното си мнение и най-вече емоцията, която ме е владяла, когато съм гледала даден филм , момичета  Тъй като не съм го направила с "Ледената буря" , Кюбит все пак радвам се, че ти е харесал. За мен беше много нови щрихи към живота през 70-те + силна актьорска игра и много емоционална последна сцена (тази в колата с плача на Кевин Клайн). Освен това емоционално ми повлия и напластяването на напрежението след кражбата от магазина на Елена, партито с ключовете, смъртта на Майки на фона на поведението на брат му и Уенди, доброто превъплащение на Тоби Магуайър в странната роля на сравнително нормалния член от семейството, който разказваше чрез комиксите за "Фантстичната четворка" ... На моменти наистина вървеше монотонно действието, но за мен до голяма степен се компенсираше с разнообразието на емоциите и пълнокръвното им пресъздаване...И мен ме впечатли гардероба много силно, прическите...Очаквам този нов филм на анг Лий и аз, няма да крия, че доста ми въздейства този режисьор, но "Планината Броукбек" засега ми е любимият от неговите филми (още не съм гледала всичките му неща, де) и то съвсем не, заради сантимент към Хийт Леджър. Видях, че работи и по проект за 2011 по "Животът на Пи", заинтересована съм, защото книгата я четох преди 2-3 години и ми допадна, макар и да не е сред най-любимите ми четива.

   

    Гледах  Fireflies in the Garden (2008) "Светулки в градината", препоръчан по-горе от  Кюбит.

         Филмът определено е хубав,макар че мен лично ме натовари в началото. Почти през цялото време тягостното чувство не ме напусна,добре че беше щастливият завършек,та да си отпусна душата и даже пророних няколко сълзички. Когато накрая Майкъл подари на Джейн гумените ръкавици просто нямаше как да не изхлипам от възторг.
      Да,и на мен ми хареса играта на Cayden Boyd - младия Майкъл,също много харесах и двамата мъже- Уилям Дефо и Райън Рейнолдс.
      На Уилям Дефо му подхождат точно такива роли,има нещо в чертите му,което го прави по-подходящ тъкмо за ролите на "лошите".
 Например в ролята на Христос във филма на Скорсезе аз така и не можах да го възприема,а го гледах няколко пъти.
      Права си,че като двойка си пасваха Джулия Робъртс и Уилям Дефо. Нея пък,точно обратното,винаги я възприемам като хубавата и добрата жена,не мога да си я представя в някой по-чепат образ.
      Много интелигентно поднесена история за болката,която си причиняваме помежду си-кога съзнателно,кога без да искаме. И за възможността да избираш между това,да се чувстваш наранен цял живот или просто да хвърлиш ръкописа в огъня и да намериш сили да се усмихнеш.

  А,сега се сетих,че Кюбит беше писала за сцените с насилие над животни. Аз отначало се усмихнах,защото на пръв поглед сцените не изглеждат точно като насилие. Избиват рибите с фишеци...Но пък точно това е може би тънкия момент-понякога това,да се ракрещим и да нагрубим близките може да ни се струва маловажно и в реда на нещата,но всъщност си е едно нараняване. Даже може да боли повече и от шамар през лицето. Хората си причиняват болка,защото нямат нерви и търпение да се опитат да разберат другия,да изчакат,да премълчат. Тъкмо поради същите причини те ловят и рибата по бързия,но болезнен начин-с динамит,а не кротко и търпеливо с проста въдица в ръка...

Гледах Mr. Brooks / Мистър Брукс (2007) днес за втори път.
Интересен ми беше през цялото време. Не знам защо, но до последно вярвах, че краят беше друг.

Този филм мисля, че нямаше алтернативен край (както например "Ефектът на пеперудата" http://www.imdb.com/title/tt0289879/ ) Свършваше как дъщеря му го убива от чиста алчност, нали ?
"Мистър Брукс" на мен лично малко нереално ми "звучи" или по-скоро тематиката му не ме докосва силно, както и тази на гореспоменатия "Ефект...", но пък са филми, които си ги изглеждам с интерес до края  .
Въпреки че има реални примери за серийни убийци, които встрани от убийствата имат нормален живот, някак си неубедителна ми беше историята във филма. Не знам, може би Кевин Костнър не го възприех съвсем в ролята ли...Хареса ми филма по-скоро заради това, че те кара да си задаваш въпроси, свързани с болната човешка психика - например, дали може да се предаде по наследство склонността към убийство, как трябва да се разглежда извършването на убийство по сравнително "хуманен" начин и предизвикано от някакво друго "аз" и странна вътрешна потребност - като болестно състояние или просто разновидност на най-тежкото престъпление, как е възможно да се извършват толкова "чисти" убийства, и по- конкретни въпроси като какво трябва да направи всъщност "болният" родител за "болната" си дъщеря, какво ще стане с дъщерята и т.н.

Не, аз също до последно мислех, че така свършва.   Има още 1 минута действие, което според мен беше излишно.