От кога е "модерно" да си "престъпник"
Или:
От кога започнахме да се хвалим, когато правим неправилни неща
(Няма категория за обществото и всичко отива в клюкарника. Има за татковците, за мама, за семейството...)
Най-лесен начин да обясня въпроса са няколко примера:
1) помня, когато майка ми се събереше с комшийки или колежки, вероятно всички са си пробутвали "благородни" лъжи, но аз забелязвах само нейните: "моето дете е отличник тази година... и моето и моето... а моето на олимпиадата първо място... а моето".
Детето ти може би не е отличник, но ти се иска и заради това малко послъгваш. Ударението е, в желанието ти: да е "добро дете" (съжалявам ако е много шаблонно).
(Същият синдром вероятно се наблюдава по форумите от време на време)
2) дадо ми имаше занаят от преди социализма, и продължаваше и след това - когато се заколи овца, той обработваше кожата. Човека работеше старателно за име, за чест. Това гарантираше повече клиенти. Днес китайски стоки за 1 лев, сменени етикети, в магазин на Витошка, струват 100 лева. Днес е важна рекламата, сменяш опаковката и пак продаваш иначе лошата стока. В края на годината отчиташ (хвалиш се с) печалбата.
Модерно е да се хвалим с това "как прецаках някого", "каква далавера направих", може би "каква търговийка", но не и "какво произведох", "какво качество".
Или един парадокс: погледнете рекламата за кисело мляко "на баба", след това си помислете са факта, колко далече е то от истинското кисело мляко - без сухо мляко, с истинска закваска, която е източник на здраве (ценена от японците, използвана в предприятия като нефтохим - безплатно к. мляко за работниците)
3) преди е било срамно да се пуши, да се изневерява - дори да го направиш, не се хвалиш. Тук-там е било важно да кажеш, че си девствен. Да не говорим за "бройкаджийте" - колко си важен днес, когато се хвалиш.
4) преди питаш мама/татко за съвет (а може би се изповядваш на попа). Те всички ти казват - не, не е добро това. Макар че те го правят, те го крият и дават съвет, който ще ти помогне да бъдеш "добър човек". Векове наред всички религи говорят да бъдем "добри хора".
Днес, "моралните съвети" са различни. Добрите хора чуват "на всеки може да се случи да изневери". Това казано честно ти помага, защото имаш съвест и ти можеш да продължиш живота си по един по-качествен начин (вместо да те гризе съвестта).
... наред с променените "морални съвети", КАК стана така, че днес...
Комшията те учи "как се краде парно". Горкият, не е разбрал, че краде И от теб.
Друг пък, живее в Люлин, но си купува джип. Няма лошо дотук, но той кара с 200 навсякъде, изпреварва на завоите, притеснява всички. От хора като него, тръгват подкупите... след това стават масова практика (след това разбираме, че е лошо, но пътя назад е труден/невъзможен). Може би той убива човек, но се хвали как е избегнал затвора. Вероятно дядо ми би казал: "от този ден не съм се качил в автомобил... това дете ми е още пред очите"
Надявам се, че обясних. Може би, примерите не са добри. Ще се радвам ако имате по-добри примери.
При положение, че векове наред хората са искали да бъдат добри (и такива съвети са давали)...
Дребните престъпления/кражби винаги са били сладко нещо, но се правеха скрито и всеки сам за себе си (а не групово)...
И така, чак до днес, когато всичко е масово и се простира от най-ниските (циганите ограбили вилата) до най-високите нива (политиците изглежда си нямат представа колко са прозрачни игрите им) нива...
... и вече разбираме колко е вредно всичко това.
Говоря за три образа:
- първият "монах" - той не съгрешава
- вторият "нормален" - той съгрешава (дребни неща), той го прави сам и не се хвали
- третият "съвременен" - той греши, той събира армия от съмишленици, той няма граници, той се хвали с това. Всеки следващ се старае да бъде още по-"съвременен".
Или:
От кога започнахме да се хвалим, когато правим неправилни неща
(Няма категория за обществото и всичко отива в клюкарника. Има за татковците, за мама, за семейството...)
Най-лесен начин да обясня въпроса са няколко примера:
1) помня, когато майка ми се събереше с комшийки или колежки, вероятно всички са си пробутвали "благородни" лъжи, но аз забелязвах само нейните: "моето дете е отличник тази година... и моето и моето... а моето на олимпиадата първо място... а моето".
Детето ти може би не е отличник, но ти се иска и заради това малко послъгваш. Ударението е, в желанието ти: да е "добро дете" (съжалявам ако е много шаблонно).
(Същият синдром вероятно се наблюдава по форумите от време на време)
2) дадо ми имаше занаят от преди социализма, и продължаваше и след това - когато се заколи овца, той обработваше кожата. Човека работеше старателно за име, за чест. Това гарантираше повече клиенти. Днес китайски стоки за 1 лев, сменени етикети, в магазин на Витошка, струват 100 лева. Днес е важна рекламата, сменяш опаковката и пак продаваш иначе лошата стока. В края на годината отчиташ (хвалиш се с) печалбата.
Модерно е да се хвалим с това "как прецаках някого", "каква далавера направих", може би "каква търговийка", но не и "какво произведох", "какво качество".
Или един парадокс: погледнете рекламата за кисело мляко "на баба", след това си помислете са факта, колко далече е то от истинското кисело мляко - без сухо мляко, с истинска закваска, която е източник на здраве (ценена от японците, използвана в предприятия като нефтохим - безплатно к. мляко за работниците)
3) преди е било срамно да се пуши, да се изневерява - дори да го направиш, не се хвалиш. Тук-там е било важно да кажеш, че си девствен. Да не говорим за "бройкаджийте" - колко си важен днес, когато се хвалиш.
4) преди питаш мама/татко за съвет (а може би се изповядваш на попа). Те всички ти казват - не, не е добро това. Макар че те го правят, те го крият и дават съвет, който ще ти помогне да бъдеш "добър човек". Векове наред всички религи говорят да бъдем "добри хора".
Днес, "моралните съвети" са различни. Добрите хора чуват "на всеки може да се случи да изневери". Това казано честно ти помага, защото имаш съвест и ти можеш да продължиш живота си по един по-качествен начин (вместо да те гризе съвестта).
... наред с променените "морални съвети", КАК стана така, че днес...
Комшията те учи "как се краде парно". Горкият, не е разбрал, че краде И от теб.
Друг пък, живее в Люлин, но си купува джип. Няма лошо дотук, но той кара с 200 навсякъде, изпреварва на завоите, притеснява всички. От хора като него, тръгват подкупите... след това стават масова практика (след това разбираме, че е лошо, но пътя назад е труден/невъзможен). Може би той убива човек, но се хвали как е избегнал затвора. Вероятно дядо ми би казал: "от този ден не съм се качил в автомобил... това дете ми е още пред очите"
Надявам се, че обясних. Може би, примерите не са добри. Ще се радвам ако имате по-добри примери.
При положение, че векове наред хората са искали да бъдат добри (и такива съвети са давали)...
Дребните престъпления/кражби винаги са били сладко нещо, но се правеха скрито и всеки сам за себе си (а не групово)...
И така, чак до днес, когато всичко е масово и се простира от най-ниските (циганите ограбили вилата) до най-високите нива (политиците изглежда си нямат представа колко са прозрачни игрите им) нива...
... и вече разбираме колко е вредно всичко това.
Говоря за три образа:
- първият "монах" - той не съгрешава
- вторият "нормален" - той съгрешава (дребни неща), той го прави сам и не се хвали
- третият "съвременен" - той греши, той събира армия от съмишленици, той няма граници, той се хвали с това. Всеки следващ се старае да бъде още по-"съвременен".
