За онанирането

Ами то точно това си е прегледа. Няма как да се дават общовалидни рецепти.
Според детето е и препоръката.

Може поне, ако не отида на психолог да поговоря поне с детската лекарка. Не знам. Но очаквам и вашите съвети.

И да добавя, че голямата не ми е правила така. Дано да не почва.

................а 4-5 годинки ми с еструва твърде рано... 

Искам първо да се извиня за "проблема" , който ме притеснява [/b] Доколкото разбирам от всичко прочетено на повечето родители май вече им е досаден този въпрос, но аз не мога май да го преодолея, затова се нуждая спешно от някакви съвети как да стане това. Ситуацията е следната. Имам три деца и второто ми дете (момиченце) мастурбира. На 1г. и 4м. е и аз не мога да го приема за нормално. Четох, четох и тук и научни статии и разбрах, че това е нещо нормално, че съществува откакто го има света едва ли не, че то опознава тялото си и т.н. И разбирам, че целият проблем е в мен. И затова ви моля за помощ. Тук пишете, че може да му обясним, че това са неща, които се правят насаме, а как да и обясня като е на 1г. и 4м. и не ме разбира още. Дори не може да приказва хубаво. Третото е на 1м. и когато отивам да го храня (понеже е малък още и го държа в другата стая) чувам как щерка ми вече пъшка докато опознава тялото си. Ляга на земята, започва да си отърква дупето в земята и пъшка като голям човек. Ако не я спра става вир вода цялата. Не мога да храня бебето и да и отвличам вниманието. Като я видя и давам играчка или я оставям да седне , а тя някой път както е седнала и веднага се обръща по корем пак да си продължи заниманието. Само като я чуя да пъшка и лошо ми става. Всичко ми се обръща. Самата аз съм го правила сигурно от две три годишна, но като видя или чуя детето си откачам. Побърквам се! Как да го приема за нормално. Най-лошото е, че самата аз съм минала през това, а не мога да гледам дъщеря ми как пъшка от кеф. Знам, че го прави неосъзнато, но как да го приема. И другото лошо е, че е нормално, а аз като я видя го приемам за НЕнормално. Дори започва това дете да ме дразни вече. Не знам как да си втълпя, че е нормално. Отивам да мия чиниите и пак я чувам да пъшка-поглеждам, а нашта върти дупето и не и пука, а аз от нерви и чиниите не си довършвам. Повечето сега ще напишат, че имам нужда от психолог, с когото да поговоря, но аз не ходя на психолози. Не съм зле с нервите, обичам си децата, гледам ги, но като я видя ми се плаче. Помогнете ми със съвети как да си поправя мисленето. Защото ме е страх да не и навредя с нещо, да я травмирам. Усещам, че отвътре ми идва да я ударя. Няма да посмея никога, но ме страх, защото знам как отвътре кипвам като я видя. Помогнете ми, моля ви със вашите съвети и не ме нападайте, много ви се моля. Отчаяно се нуждая от помощ, защото имам чувството, че и обичта ми към нея се изпарява така. Не искам да я гушкам много, да си играя с нея или когато го правя имам чувството, че ще почне пак. Не го прави толкова често, но ако не е всеки ден то поне през ден два. Помогнете! Малко се изписах тук ама ми се насъбра доста.

Още сме малки, но и аз мисля, че това не е нормално преди определена възраст, а 4-5 годинки ми с еструва твърде рано...
Притеснителното за мен в тоя случай беше - че детето го прави пред хората, не тайно