Публикувана: 29 юли 2009, 09:58 ч.
Последно мнение: 29 юли 2009, 13:48 ч.

Как се справяте със страховете си?

1 381
23
1

29 юли 2009, 09:58 ч.

Мнения: 59

Как се справяте със страха стаен във Вас?
На пример:
Страхът от любовта е един от най-големите човешки страхове.
Защото на тази планета,разбитотто сърце означава самосъжаление.
Страхът да не загубите някой от близките си или да не умрете Вие?
Страхът да не останете без работа и т.н.
Смятам,че тази тема ще има развитие и ще си помогнем взаимно.

# 1 29 юли 2009, 10:11 ч.

Мнения: 1 008

Никога не съм се страхувала за любовта.
И за работата не се страхувам,въпреки че
съм много щастлива,че съм на точно тази
работа,а никой не е 100% застрахован...
Виж,най-големият ми страх е за баба и дядо.
Възрастни хора,които ще си отидат...И всяка
вечер се моля да не е скоро,поне не сега.И всеки
път,като звънне телефона и видя техният номер
изтръпвам.

# 2 29 юли 2009, 10:17 ч.

Мнения: 2 448

Не се справям със страховете си, живея си с тях. Който каже, че не се страхува от нищо или лъже или е глупак.

# 3 29 юли 2009, 10:21 ч.

Мнения: 515

Изпитвам страх от много неща, но също така съм човек който умее да рсикува, било в отношение на това дали да сменя работата, дали да изтегля кредит ит.н. Изпитвам страх от смъртта , от катастрофи и разни такива.. не си преодолявам страховете, научих се да живея с тях.

# 4 29 юли 2009, 10:22 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

М, аз за други страхове си помислих. Тия, дето ги изброяваш са част от живота-радвай се на настоящето и не се опитвай да мислиш, то не е дадено всекиму. Не се страхувам за близките си, ако няма за какво, защо да умирам по няколко пъти от неизвестен страх?

Аз имам страх от тесни пространства (дотам, че не мога да нося поло или тесни ботуши) и от слизане по стълби (особено ако някой да иска да ме държи под ръка)-ми, боря си ги всеки ден.

# 5 29 юли 2009, 10:29 ч.

Пловдив
Мнения: 2 498

Понякога се справям, понякога не. Опитвам се да ги подценявам, да мисля рационално, логически.

# 6 29 юли 2009, 10:32 ч.

Мнения: 980

Не се справям, живея в постоянно напрежение..Опитвам се да мисля позитивно, но страха е винаги с мен, особено за близките ми...да кажем, че докато не одъртея и не изкукам ще си живея със страха...като одъртея пак ще ме е страх, ама за само за себе си ! Mr. Green

p.s Имам и един страх, дет е съпроводен с много пищене...паяци ..ей тва ако преодолея ще черпя целия форум ! newsm78

# 7 29 юли 2009, 10:36 ч.

Мнения: 2 491

Опитвам се да се справям, като не мисля за тях, игнорирам ги и ги пращам в някое закътано ъгълче на съзнанието си, естествено някога изплуват, но с усилие на волята си ги затискам пак там обратно.
Например имам страх от високото, ама гледам да не се катеря много, от тесни пространства, от асансьори, но и тях гледам да ги избягвам, доколкото ми е възможно.
Това са малките страхове, по големите като смърт на близки и др. по мащабни като земетресения и т.н..тях затискам...нормално е човек да се страхува от много неща, но трябва да се научи да се справя, иначе се превръща в параноик, докато не изтрещее напълно.

# 8 29 юли 2009, 10:41 ч.

Мнения: 59

Цитат на: Франзела Калина в ср, 29 юли 2009, 10:22

Напротив,имам впредвид точно тези страхове,а не придобити фобии.
Когато обичате безословно,не се ли чувствате слаби?
Не изпитвте ли страх от това да не загубите човека до себе си,да не Ви предаде....
Мисля си,че трябва да се справяме с това,а не да се научим да живеем по този начин.
Лично мое мнение,не го натрапвам на никого.
Ако живеем по този начин,ще бъдем ли истински щастливи?

# 9 29 юли 2009, 10:43 ч.

Мнения: 980

Цитат на: arween44 в ср, 29 юли 2009, 10:41

Че кой е истински щастлив ?? Няма такова нещо...

# 10 29 юли 2009, 11:02 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Който се чувства слаб, когато дава всичко, значи не дава всичко и не го дава безусловно.
Хляб по водите, госпожо, другото е божа работа.

# 11 29 юли 2009, 11:14 ч.

Мнения: 3 634

Справям се като мисля за реакцията си когато се изправя пред страховете си. Така когато се случи съм относително подготвена и страха ми намалява или поне аз го овладявам. При някои хора страха е емоционално състояние, но при други си има чисто физиологично проявление и последствия. Аз съм от вторите.

# 12 29 юли 2009, 11:29 ч.

Мнения: 4 806

Не се справям. В смисъл - не ги прикривам, но и не им давам прекалено пространство, за да се ширят.
Всеки нормален човек ги има. Здравословно е. Тези, които не познават страха, са всъщност хора с отклонения. Има си даже и такова заболяване. Подлагат се на специално лечение, за да се научат да се страхуват. При липса на страх човек не е безопасен за себе си. Примерно тръгва да пресича улицата или поглежда през прозорец. Ако не притежава страх, то той нито ще се огледа, нито ще се спре в надвесването.
Има страхове и страхове. Някои в свръхдоза може и да попречат на нормалния живот. Но мисля, че акцентът на темата не е върху фобиите, а върху различен вид страхове - страхът от бъдещето неизвестно. Дали в любовта, дали в смъртта - нито знаеш кога, нито знаеш как. Това е основното. Ако всички тези неща ни бяха предизвестени, нямаше да се страхуваме, но пък и животът не би бил това, което е. Шарен и многолик. Мисля си, че силни личности са тези, които могат да живеят с неизвестта и да я преодоляват. Да не са част от пейзажа на случването на живота, а главни ДЕЙСТВАЩИ лица.

Имам си нещо дребно - молитвата, или по-точно изразяване на благодарност и радост, че нещото, за което се страхувам, ми се е случило в живота.

# 13 29 юли 2009, 11:34 ч.

Мнения: 521

Най-големият страх, който съм изпитвала- да не изгубя най-близкия до мен човек- се сбъдна. Tired

Връхлетя като ураган и отвя мама със себе си.
Сега се боря да го преодолея, но не е никак лесно.
Иначе изпитвам панически страх от високо и големи водни пространства.
Паяците се научих да ги мачкам с чехъл Peace

# 14 29 юли 2009, 11:34 ч.

Мнения: 24

с алкохол! Peace

Препоръчани теми

Стрес от филм на ужасите

"Прекалено добър човек" - има ли такова нещо?

Как помагате на детето да се пребори със страховете си?

Фобия от смъртта?

Причина:

Причина: