Надявам се на никоя от вас Мами да не се налага да се сблъскате с това заболяване, но ако все пак се случи искам да споделя личния си опит и преживявания.
Имам дъщеря на 2 години, която прекара вирусна инфекция.Тъкмо отшумя и една вечер забелязах обриви по колената й.Свързах се с педиатъра ни по телефона и той сметна, че може би е обрив от облазване.На другата сутрин обрива се беше увеличил и посетихме кабинета на педиатъра.Имам късмет, че същия е отличен диагностик и веднага ми каза, че това не е обрив а автоимунно заболяване отключено след вирусната инфекция и се нарича Шонлайн Хенок.Препрати ни в детска педиатрия на Токуда, където веднага ни хоспитализираха за три дни.Включиха система на детето, изписаха ни лекарства и ни изписаха.Заболяването е с два симптома-първият е обрива, които всъщност не е обрив а се пукат съдове, вторият е ставен- подуват се стави и в нашия случай имаше вода в колената.С рецепта в ръка влязох в кварталната аптека където аптекарката като видя какво лекарство /волтарен/ са ни изписали ми обърна внимание, че това лекарство е за възрастни и е доста силно за 2 годишно дете.Започнах да давам лекарствата изписани ни от Токуда на детето, но подобрение - никакво, напротив дъщеря ми започна да се оплаква, че я боли коремчето, което всъщност е от волтарена дразнещ стомаха й.С питане стигнах до името на Проф.Бобев от ИСУЛ, записах си час и отидох с епикризата на детето при него.Доктора направи преглед и за мое най-голямо учудване каза - "това дете не е лекувано".Обясни ми, че това заболяване се третира с кортикостероиди който го подтискат и е много вероятно да се повторят симптомите, но това не трябва да ме притеснява.След като свърши третирането с кортикостероиди отново се появиха обривите и повторихме втори път за по-дълъг период лечението, от близо един месец пием като профилактика слаб атнибиотик и се надявам да сме приключили с този кошмар.
Разочарована съм от Токуда и по специално лекарите в педиатрията, тъй като 20 дни изгубих в нерви от това да гледам безпомощното си дете което изпитва болки при ходене, отказва да яде заради болки в корема и линее.На всичко отгоре професора каза, че за това заболяване не е нужно да бъдем настанени в болница а само да спазваме постелъчен режим -да не се движи детето.
Имам дъщеря на 2 години, която прекара вирусна инфекция.Тъкмо отшумя и една вечер забелязах обриви по колената й.Свързах се с педиатъра ни по телефона и той сметна, че може би е обрив от облазване.На другата сутрин обрива се беше увеличил и посетихме кабинета на педиатъра.Имам късмет, че същия е отличен диагностик и веднага ми каза, че това не е обрив а автоимунно заболяване отключено след вирусната инфекция и се нарича Шонлайн Хенок.Препрати ни в детска педиатрия на Токуда, където веднага ни хоспитализираха за три дни.Включиха система на детето, изписаха ни лекарства и ни изписаха.Заболяването е с два симптома-първият е обрива, които всъщност не е обрив а се пукат съдове, вторият е ставен- подуват се стави и в нашия случай имаше вода в колената.С рецепта в ръка влязох в кварталната аптека където аптекарката като видя какво лекарство /волтарен/ са ни изписали ми обърна внимание, че това лекарство е за възрастни и е доста силно за 2 годишно дете.Започнах да давам лекарствата изписани ни от Токуда на детето, но подобрение - никакво, напротив дъщеря ми започна да се оплаква, че я боли коремчето, което всъщност е от волтарена дразнещ стомаха й.С питане стигнах до името на Проф.Бобев от ИСУЛ, записах си час и отидох с епикризата на детето при него.Доктора направи преглед и за мое най-голямо учудване каза - "това дете не е лекувано".Обясни ми, че това заболяване се третира с кортикостероиди който го подтискат и е много вероятно да се повторят симптомите, но това не трябва да ме притеснява.След като свърши третирането с кортикостероиди отново се появиха обривите и повторихме втори път за по-дълъг период лечението, от близо един месец пием като профилактика слаб атнибиотик и се надявам да сме приключили с този кошмар.
Разочарована съм от Токуда и по специално лекарите в педиатрията, тъй като 20 дни изгубих в нерви от това да гледам безпомощното си дете което изпитва болки при ходене, отказва да яде заради болки в корема и линее.На всичко отгоре професора каза, че за това заболяване не е нужно да бъдем настанени в болница а само да спазваме постелъчен режим -да не се движи детето.
