Любими албуми - до 3 отговора 
- Публикувана: 31 юли 2009, 02:53 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2009, 15:13 ч.
Почитатели на Майкъл Джаксън 5 - REMEMBER THE TIME
здравейте в новата тема -Клои благодаря 
записите и азз нямам сили да ги чуя
galiushana-много хубави снимки,колко близо си била до него....по-отблизо,отколкото на концерт.....МОЖЕЛА СИ ДОБРЕ ДА ГО ВИДИШ И УСЕТИШ
Лили,това,което си написала ме накара пак да заплача....същите въпроси иаз съм си задавала
Мооn,не мисли,че е бил нещастен толкова-сам е казвал,че никога не би заменил живота си за друг,а и е имал 3 прекрасни деца до себе си...
Аз също си мисля,че е бил щастлив,може би не през целия си жиеот,но то кой е така щастлив?
записите и азз нямам сили да ги чуя
galiushana-много хубави снимки,колко близо си била до него....по-отблизо,отколкото на концерт.....МОЖЕЛА СИ ДОБРЕ ДА ГО ВИДИШ И УСЕТИШ
Лили,това,което си написала ме накара пак да заплача....същите въпроси иаз съм си задавала
Мооn,не мисли,че е бил нещастен толкова-сам е казвал,че никога не би заменил живота си за друг,а и е имал 3 прекрасни деца до себе си...
Аз също си мисля,че е бил щастлив,може би не през целия си жиеот,но то кой е така щастлив?
и аз съм тук
Прекрасни снимки
Това инцидент с ветрината ли е...и МДж е искал да предпази феновете си
,душичка
Ох този човек ми е залегнал в сърцето и няма излизане вече
Мъчно ми е и тежко
Чета ви и благодаря за снимки и информация,за споделени емоции и несподелени-нереализирани мечти
Прегръдка за всички от мен
Прекрасни снимки
Това инцидент с ветрината ли е...и МДж е искал да предпази феновете си
,душичка Ох този човек ми е залегнал в сърцето и няма излизане вече
Мъчно ми е и тежко
Чета ви и благодаря за снимки и информация,за споделени емоции и несподелени-нереализирани мечти
Прегръдка за всички от мен
Здравейте момичета!
Отново прекрасна тема и отново прекрасно послание! Винаги ще помним времето, което имахме с него и което сега ни кара да плачем! И само ако можехме да върнем времето....
Eldi огромно благодаря!
Moon Walk не се разстройвай мила. Няма нищо по-хубаво от едно ново начало в живота.
А относно израза, който те е развълнувал, аз си го превеждам като "Никога не съм бил по-щастлив." Т.е. бил е все пак щастлив, изпитал го е, трябва да е било така, вярвам, че е било така. Не си позволявам да мисля обратното, защото е отчайващо жестоко.
Отново прекрасна тема и отново прекрасно послание! Винаги ще помним времето, което имахме с него и което сега ни кара да плачем! И само ако можехме да върнем времето....
Eldi огромно благодаря!
Every single one. He was in good condition. He was working out with Lou Ferrigno. He was dancing over three hours every day after his workout. He was prepared. A lot of times he would watch and direct. These are songs he’s sung his whole life. He didn’t have to go full out every day. The last couple of weeks, he stepped it up. On the night before he died, when he came down after doing 10 or 11 songs, Kenny Ortega was at the bottom of the stairs, we all hugged and Michael put his arm around us and we around him, to walk him to his dressing room. And he said, “Frank, I’m ready. I’m doing all 50 shows. Don’t even think that I’m not.” We talked about possibly doing stadiums after the 50. He said, “Frank, I’ve never been happier. Since you’ve been back, things are going well. I can see the light at the end of the tunnel. We did it once. This is our time to do it again.” And that was the last time I saw him alive."
Stela, всички
след малко ще го преведа
Всички трябва да знаят, че той беше в добра форма, работеше с Lou Ferrigno, танцуваше по 3 часа на ден, беше ГОТОВ.Това са песните, които е пял цял живот. Нямаше нужда всеки ден да ги прави на 100%, последните няколко седмици той се "надигна" ( активизира). Вечерта преди да умре, след като изпълни 10 - 11 песни слезе долу, прегърна Кени Ортега и нас и тага стигнахме до гримьорните и той каза :Франк, готов съм, ще направя 50-те концерта, дори не си и помисля, че няма да мога. Говорехме за възможноста да направим стадионни коцнерти след тези 50. Той каза :Фрнак, никога не съм бил щастлив ( тум казвам ви иска ми се да умра, не е честно, той трябваше да бъде най - щастливия човек на света ), но от както ти се върна, нещата вървят добре, мога да видя светлина в тунела, направихме го веднъж, сега е време да го направим отново......Това е последния път, в който го видях.........
Stela, всички
след малко ще го преведа
Всички трябва да знаят, че той беше в добра форма, работеше с Lou Ferrigno, танцуваше по 3 часа на ден, беше ГОТОВ.Това са песните, които е пял цял живот. Нямаше нужда всеки ден да ги прави на 100%, последните няколко седмици той се "надигна" ( активизира). Вечерта преди да умре, след като изпълни 10 - 11 песни слезе долу, прегърна Кени Ортега и нас и тага стигнахме до гримьорните и той каза :Франк, готов съм, ще направя 50-те концерта, дори не си и помисля, че няма да мога. Говорехме за възможноста да направим стадионни коцнерти след тези 50. Той каза :Фрнак, никога не съм бил щастлив ( тум казвам ви иска ми се да умра, не е честно, той трябваше да бъде най - щастливия човек на света ), но от както ти се върна, нещата вървят добре, мога да видя светлина в тунела, направихме го веднъж, сега е време да го направим отново......Това е последния път, в който го видях.........
Moon Walk не се разстройвай мила. Няма нищо по-хубаво от едно ново начало в живота.
А относно израза, който те е развълнувал, аз си го превеждам като "Никога не съм бил по-щастлив." Т.е. бил е все пак щастлив, изпитал го е, трябва да е било така, вярвам, че е било така. Не си позволявам да мисля обратното, защото е отчайващо жестоко.
Здравейте момичета!
Благодаря много за хубавата темичка!
galiushana, нямам какво да кажа просто
Искам да сложа този сайт, който открих вчера. Трябва само да се регистрирате, има много концерти, интервюта... много неща:
http://www.mjtorrents.com/index.php?page=torrents
Да кажа, че има един торент със списанията посветени на него след смъртта му и от едното направо ми се доповр*ща ( и аз не знам как да го цензурирам) - беше дадена онази снимка дето е с червена риза в съда, ако се сещате дето в жълтите списания все я слагат УЖ дето му падал носа, а тя е толкова долно фалшифицирана и разпространявана, че нямам думи!! Заглавието към тази снимка беше нещо от сорта на The end of a Legend или нещо такова... и това ми било трибут издание!! ...........
Мисля, че тук по един и същи начин ни се отразява загубата му. В смисъл етапите през които минаваме. До преди 3-4 дена бях добре, по-леко ми беше, все едно се бях примирила, но сега пак ме хвана и само дори като се сетя за този форум или видя някой певец по ТВ и започвам да рева. Гледам, че и при вас така.. наново се връщат чувствата.
Аз обаче вчера се довърших и още не ми е минало... в тоя форум (май е официалния) дето дадох вчера с многото ДВД и т.н., сигурно съм прочела всичките теми и толкова теглих и толкова инфо четох и супер много ми е натоварено. От 8 сутринта до 23 вечерта не съм мръднала от компа..Все едно не съм на тоя свят. От половин час се опитвам да се сетя как беше думата "цензура", все "цитат" ми беше в главата, докато пишех това мнение (почнах и да забравям вече...) .. много съм разсеяна и не знам какво да правя, много ми е зле...
Предполагам и при вас не е по-различно...
Благодаря много за хубавата темичка!
galiushana, нямам какво да кажа просто
Искам да сложа този сайт, който открих вчера. Трябва само да се регистрирате, има много концерти, интервюта... много неща:
http://www.mjtorrents.com/index.php?page=torrents
Да кажа, че има един торент със списанията посветени на него след смъртта му и от едното направо ми се доповр*ща ( и аз не знам как да го цензурирам) - беше дадена онази снимка дето е с червена риза в съда, ако се сещате дето в жълтите списания все я слагат УЖ дето му падал носа, а тя е толкова долно фалшифицирана и разпространявана, че нямам думи!! Заглавието към тази снимка беше нещо от сорта на The end of a Legend или нещо такова... и това ми било трибут издание!! ...........
Мисля, че тук по един и същи начин ни се отразява загубата му. В смисъл етапите през които минаваме. До преди 3-4 дена бях добре, по-леко ми беше, все едно се бях примирила, но сега пак ме хвана и само дори като се сетя за този форум или видя някой певец по ТВ и започвам да рева. Гледам, че и при вас така.. наново се връщат чувствата.
Аз обаче вчера се довърших и още не ми е минало... в тоя форум (май е официалния) дето дадох вчера с многото ДВД и т.н., сигурно съм прочела всичките теми и толкова теглих и толкова инфо четох и супер много ми е натоварено. От 8 сутринта до 23 вечерта не съм мръднала от компа..Все едно не съм на тоя свят. От половин час се опитвам да се сетя как беше думата "цензура", все "цитат" ми беше в главата, докато пишех това мнение (почнах и да забравям вече...) .. много съм разсеяна и не знам какво да правя, много ми е зле...
Предполагам и при вас не е по-различно...
Относно самотата, търсенето на любовта....
Не сте ли се замисляли, че подобна е съдбата на повечето наистина велики творци. Нали се твърди че най-истинските и големи неща излизат под напора на негативните чувства - мъка, болка, самота, липса....
Дали щяхме да имаме и половината от шедьоврите на Майкъл, ако той беше просто един щастлив певец, срещнал момичето на живота си и отишли да живеят някъде заедно до края на дните си /както нещо подобно казваше в едно интервю/?
Защо болката и мъката раждат най-разстърсващите и трогващи откровения, които бъркат в душата ти?
Той цял живот е търсил любовта, а имам чувството, че не я е виждал, че по някакъв неосъзнат или подсъзнателен начин я е отблъсквал. Като недостоен за нея или нещо такова...не мога да го формулирам ясно. Не знам защо, но така чувствам нещата напоследък.
Не сте ли се замисляли, че подобна е съдбата на повечето наистина велики творци. Нали се твърди че най-истинските и големи неща излизат под напора на негативните чувства - мъка, болка, самота, липса....
Дали щяхме да имаме и половината от шедьоврите на Майкъл, ако той беше просто един щастлив певец, срещнал момичето на живота си и отишли да живеят някъде заедно до края на дните си /както нещо подобно казваше в едно интервю/?
Защо болката и мъката раждат най-разстърсващите и трогващи откровения, които бъркат в душата ти?
Той цял живот е търсил любовта, а имам чувството, че не я е виждал, че по някакъв неосъзнат или подсъзнателен начин я е отблъсквал. Като недостоен за нея или нещо такова...не мога да го формулирам ясно. Не знам защо, но така чувствам нещата напоследък.
Момичета, докато преглеждам това което сте пуснали минавам от песен в песен и попаднах на част от церемонията за поклонението (случайно я отворих), беше точно изпълнението на Will you be there(от бременната певица, сигурно е известна, но не съм изпадала в подробности относно церемонията не знам коя е) и се разревах с глас и накрая пуснаха неговия глас(изслушах го на слушалките на максимум) и просто немога да ви опиша..... . Нямам думи,няма да ви пускам линк , защото е много мъчително, аз не гледам нищо от тази церемония, много ми е мъчително и не си свалям нищо, но просто исках да споделя с някого това което изпитвам сега.Вие знаете......
Лили, аз имам отговор на един от твоите въпроси - за това как може Майкъл да е толкова интелигентен и въпреки това да се поставя под анестезия нощите, за да заспи.
Този отговор го даде майка ми. Тя е била 40 години операционна сестра, работила е само в операционна с много хирурзи през годините, казва че е видяла всичко. Тя ми каза - "Изумена съм от БЕЗГРАНИЧНОТО доверие на хората към техните лекари!"
Мисля, че и той е имал такова доверие към лекарите. Мислел е, че каквото и да стане, всичко ще се оправи, защото е разчитал на тях. А истината е, че не е можел.
Този отговор го даде майка ми. Тя е била 40 години операционна сестра, работила е само в операционна с много хирурзи през годините, казва че е видяла всичко. Тя ми каза - "Изумена съм от БЕЗГРАНИЧНОТО доверие на хората към техните лекари!"
Мисля, че и той е имал такова доверие към лекарите. Мислел е, че каквото и да стане, всичко ще се оправи, защото е разчитал на тях. А истината е, че не е можел.
Стела, всички гении са били самотни или отхвърлени по един или друг начин. Гения изисква жертви, искаме или не искаме. Коя икона на цяла епоха е бил щастлива, така като се замислим? Кой откривател или учен е бил щастлив? Айнщайн са го мислили за бавно развиващ и дори са го изгонили от училище; и една Мерилин Монро въпреки световния си успех е била също толкова тъжна и самотна, а да не говорим през 20 век колко са много тези хора!
Но искам да ви споделя нещо малко встрани от темата, но пак свързано с това. Доста е дълго, но мисля, че е трябва да го кажа и ако все пак го прочетете, моля коментирайте го.То си е само мое мнение, де, не ангажирам никого с него....
Виждаме как бавно "най-великите" залязват (имам предвид хората, не творчеството им). Повечето легенди и икони от 60-90те вече са мъртви. Искам да кажа, че този период, в който са живели е определящ- развитието на света, всякакви фактори, свързани с човешкото оцеляване. Това е времето когато индивида има възможност да развива талантите си и да израства, просто такова е било времето - бурно развитие, индустриализация, ако щете; ИНДИВИДУАЛНОСТ, защото не е имало предразсъдъци. След този период, т.е. нашето време, според мен е краят на "великите личности", краят на "изкуството", краят на "духовното израстване" (осъвършенстването му по-точно). Жалко ми е да го казвам, но аз смятам, че от тук нататък НЯМА да има таланти в такива величини (няма да има Елвис, няма да има Майкъл няма да има Скорпиън, няма да има Куин, няма да има Павароти, няма да има Джеймс Браун, няма, няма няма...), НЯМА да има известни личности с такъв потенциал и възможности каквито е имало до сега. Не го казвам във връзка със Майкъл Джексън - че щом той почина, света свършва все едно, не! Имам предвид, че времето, в което ние живеем е време, в което управлява капитализма (което сещате се какво използва и до какво води) и индивидуалността е потъпкана. Време, в което не се управлява, а се манипулира, време не "равноправно", а "равно" (т.е. всеки е равен с всеки. Така трябва да бъде? Тогава - аз равен ли съм с Левски? Той еднакъв ли е с мен?); време "социалистическо", стигнало до там да не се знае кой е написал "Под игото" или кога е освободена България от робство (а камо ли да питам за въпроси, свързани с история и други страни, a КАМО ли за духовно развитие.........). Изградена е такава система, че с нея се самоунищожаваме. Не можеш да се измъкнеш от нея, а ако успееш, това значи да си сам срещу всички, обречен на провал. Живеем във време, където талантите на хората са АБСОЛЮТНО загърбени и потъпквани. В тази връзка искам да кажа за "новото" поколение, което идва ЗАЩО не може да се развива и защо няма да има "втори Майкъл", "втори Спилбърг" и т.н. - 1во. системата е такава, че за да станеш човек, да работиш, трябва да имаш образование гимназия+висше. т.е. до около 25 годишен трябва да учиш. Образованието е константа. 2. За да имаш висше, където да влезеш в унивеститет да специализираш, трябва да учиш 15 предмета задълбочено 12 години. 3. За да влезеш в университет трябва да имаш максимално високи оценки, което значи минимум 5,70. 4. За да имаш минимум 5,70 това значи, че през последните 4 години (най-съзнателният период в израстването на човека докато завърши гимназия - т.е. 19 годишна възраст) трябва да загърбиш това, в което си добър, да спреш да го развиваш и упражняваш, да спреш да се интересуваш от други неща, за да можеш да наваксваш по други предмети, които всъшност няма да ти трябват в по-нататъшното ти развитие, но "нали такава трябва" -системата така е определила. Ако някой има познат, дето сега кандидатства, ще знае. Това е абсолютна простотия! Смазващо! Според психологията, човека се развива до 21 годишна възраст - по мнението на един познат философ и психолог, ако до тази възраст не израстнеш духовно, просто няма да го бъде, както казва. А ти на 25 още ще учиш! От тази система, хората са обезверени и обезкуражени. Голяма част съществуват, не живеят. Учат, защото "така трябва". Отиват във университет, защото "така трябва". Какво ще учиш? - Каквото ме приемат. Но и аз какво заговорих за университети и т.н. Системата създава хора без цел. Те нямат право да се развиват, защото "мястото е заето за по-богатия" или защото е изграден един модел на подражание, който не може да се променя. Системата създава едни ... "уродливи" създания от нас, които няма да имат бъдеще.
Искам тук да цитирам Алеко Константинов от края на 19 век, за да подкрепя теорията си:
"И тъй, аз видях града, в който се е зародила мисълта у Едуард Белами да напише своя фантастичен роман "Looking backward, 2000-1887" и в който се пробужда неговия герой Юлиян Вест в 21 век и вижда оригиналностите, които пълнят романа. Още преди 3 години, като прочетох тази книга ме побиха тръпки, като си представих, че човечеството един ден ще достигне до това автоматично състояние, което Белами ни представя като идеал на отдалеченото бъдеще - състояние, при което личността, индивидуалността, съвършено почти изчезва, като се превръща в автомат, в роб на един нов, много по-силен и несъкрушим господар - обществото. Човечеството срина един господар - тиранията, - робството изчезна, но личната свобода роди нов господар - капитала! Капиталът в Америка е достигнал до крайното си развитие и е задушил своята родителка - личната свобода. При всичката свобода и равенство волята народна се е превърнала във воля на капитала. Бортата между тези и онези, за тия или ония предприятия... А като следствие от това е деморализация в управлението, подкупничество, корупция, която хвърля сянка върху добрите страни на обществения живот, корупция, с която е безсилен да се бори дори свободата на словото"
Къде остана човека, таланта, възможността да го развие, духовното, "вторият Майкъл", "вторият Фреди" сред тия приказки? А на яве?
...
Но искам да ви споделя нещо малко встрани от темата, но пак свързано с това. Доста е дълго, но мисля, че е трябва да го кажа и ако все пак го прочетете, моля коментирайте го.То си е само мое мнение, де, не ангажирам никого с него....
Виждаме как бавно "най-великите" залязват (имам предвид хората, не творчеството им). Повечето легенди и икони от 60-90те вече са мъртви. Искам да кажа, че този период, в който са живели е определящ- развитието на света, всякакви фактори, свързани с човешкото оцеляване. Това е времето когато индивида има възможност да развива талантите си и да израства, просто такова е било времето - бурно развитие, индустриализация, ако щете; ИНДИВИДУАЛНОСТ, защото не е имало предразсъдъци. След този период, т.е. нашето време, според мен е краят на "великите личности", краят на "изкуството", краят на "духовното израстване" (осъвършенстването му по-точно). Жалко ми е да го казвам, но аз смятам, че от тук нататък НЯМА да има таланти в такива величини (няма да има Елвис, няма да има Майкъл няма да има Скорпиън, няма да има Куин, няма да има Павароти, няма да има Джеймс Браун, няма, няма няма...), НЯМА да има известни личности с такъв потенциал и възможности каквито е имало до сега. Не го казвам във връзка със Майкъл Джексън - че щом той почина, света свършва все едно, не! Имам предвид, че времето, в което ние живеем е време, в което управлява капитализма (което сещате се какво използва и до какво води) и индивидуалността е потъпкана. Време, в което не се управлява, а се манипулира, време не "равноправно", а "равно" (т.е. всеки е равен с всеки. Така трябва да бъде? Тогава - аз равен ли съм с Левски? Той еднакъв ли е с мен?); време "социалистическо", стигнало до там да не се знае кой е написал "Под игото" или кога е освободена България от робство (а камо ли да питам за въпроси, свързани с история и други страни, a КАМО ли за духовно развитие.........). Изградена е такава система, че с нея се самоунищожаваме. Не можеш да се измъкнеш от нея, а ако успееш, това значи да си сам срещу всички, обречен на провал. Живеем във време, където талантите на хората са АБСОЛЮТНО загърбени и потъпквани. В тази връзка искам да кажа за "новото" поколение, което идва ЗАЩО не може да се развива и защо няма да има "втори Майкъл", "втори Спилбърг" и т.н. - 1во. системата е такава, че за да станеш човек, да работиш, трябва да имаш образование гимназия+висше. т.е. до около 25 годишен трябва да учиш. Образованието е константа. 2. За да имаш висше, където да влезеш в унивеститет да специализираш, трябва да учиш 15 предмета задълбочено 12 години. 3. За да влезеш в университет трябва да имаш максимално високи оценки, което значи минимум 5,70. 4. За да имаш минимум 5,70 това значи, че през последните 4 години (най-съзнателният период в израстването на човека докато завърши гимназия - т.е. 19 годишна възраст) трябва да загърбиш това, в което си добър, да спреш да го развиваш и упражняваш, да спреш да се интересуваш от други неща, за да можеш да наваксваш по други предмети, които всъшност няма да ти трябват в по-нататъшното ти развитие, но "нали такава трябва" -системата така е определила. Ако някой има познат, дето сега кандидатства, ще знае. Това е абсолютна простотия! Смазващо! Според психологията, човека се развива до 21 годишна възраст - по мнението на един познат философ и психолог, ако до тази възраст не израстнеш духовно, просто няма да го бъде, както казва. А ти на 25 още ще учиш! От тази система, хората са обезверени и обезкуражени. Голяма част съществуват, не живеят. Учат, защото "така трябва". Отиват във университет, защото "така трябва". Какво ще учиш? - Каквото ме приемат. Но и аз какво заговорих за университети и т.н. Системата създава хора без цел. Те нямат право да се развиват, защото "мястото е заето за по-богатия" или защото е изграден един модел на подражание, който не може да се променя. Системата създава едни ... "уродливи" създания от нас, които няма да имат бъдеще.
Искам тук да цитирам Алеко Константинов от края на 19 век, за да подкрепя теорията си:
"И тъй, аз видях града, в който се е зародила мисълта у Едуард Белами да напише своя фантастичен роман "Looking backward, 2000-1887" и в който се пробужда неговия герой Юлиян Вест в 21 век и вижда оригиналностите, които пълнят романа. Още преди 3 години, като прочетох тази книга ме побиха тръпки, като си представих, че човечеството един ден ще достигне до това автоматично състояние, което Белами ни представя като идеал на отдалеченото бъдеще - състояние, при което личността, индивидуалността, съвършено почти изчезва, като се превръща в автомат, в роб на един нов, много по-силен и несъкрушим господар - обществото. Човечеството срина един господар - тиранията, - робството изчезна, но личната свобода роди нов господар - капитала! Капиталът в Америка е достигнал до крайното си развитие и е задушил своята родителка - личната свобода. При всичката свобода и равенство волята народна се е превърнала във воля на капитала. Бортата между тези и онези, за тия или ония предприятия... А като следствие от това е деморализация в управлението, подкупничество, корупция, която хвърля сянка върху добрите страни на обществения живот, корупция, с която е безсилен да се бори дори свободата на словото"
Къде остана човека, таланта, възможността да го развие, духовното, "вторият Майкъл", "вторият Фреди" сред тия приказки? А на яве?
...
Фльор , прочетох ... есето ти и много ми хареса. Основната теза за това, че индивидуалността, таланта, които са били значими в предишните години, в настоящето, а вероятно и в бъдеще не, според мен е вярна. Както и това, че "вeликите" са оставали неразбрани. Просто много от хората са такива, че ... онова което не разбират го определят като нещо лошо. Да, наистина няма да има други такива големи творци... не само музиканти, а и художници, писатели..., а ако все пак светът има късмет да оцени и разбере някой голям, велик талант, аз ще бъда един много щастлив човек 
Времената са други, хората, целият свят се промени, нещата се случват различно. В музикалния бизнес отдавна талантът не е от първостепенно значение, за да се превърнеш набързо в "звезда".
Времената са други, хората, целият свят се промени, нещата се случват различно. В музикалния бизнес отдавна талантът не е от първостепенно значение, за да се превърнеш набързо в "звезда".
