Не знам дали е ревност, никога не ми е хрумвал наум такъв въпрос, но като бяха малки децата не ми беше приятно хората да ги пипат. Дъщеря ми беше 7-8 месеца, сядящо бебе, жега, тя по голи крачета - е, всеки, който минеше покрай количката в градинката решаваше да й каже "здрасти" като й хване крачетата. А тя беше в период, когато си лапаше краката - ей така просто, грабне си крака и в устата. Как да не се ядосвам, че я пипат, пък жега - не мога да й сложа чорапи. Последните години се дразня, когато дойде някой вкъщи и се започнат някакви разговори като разпити - уж по детски теми, но просто си звучат като разпит. Синът ми е по-голям и някак си се оправя, а аз виждам, че на дъщеря ми явно не й е приятно. Никога не съм я питала, за да не й внушавам нещо, ако то е само в моите мисли и усещания. Между другото и контактът на свекърва ми с децата се изразява в това - разпит. Иначе с мен тя си говори съвсем нормално и нямам никакви притеснения, мога да си говоря с нея с часове. Така че не е прехвърляне на мое отношение.
- Публикувана: 4 авг. 2009, 22:33 ч.
- Последно мнение: 7 май 2018, 10:41 ч.
Ревнувате ли децата си?
Никога не съм изпитвала подобни чувства. Тъкмо обратното. СЛучвало ми се е да ми стане гадно, че свекърва ми не е обърнала внимание на децата ми. Когато реши да ги поглези ми става приятно и в никакъв случай не бих ги дръпнала. Всъщност те сами си решават вече кой искат да ги пипа и кой не. А като бяха бебета си спомням, че бях изключително признателна на всеки, който искаше да ги подържи и занимава. Това за мен бяха безценни минутки за почивка.
Точно ревност не изпитвам, но когато някой друг ( нямам предвид свекървата) започне примерно да щипе сина ми по бузите или да го взема на ръце, а детето го блъска и крещи "Не!", а човекът продължава, не ми е особено приятно и правя забележки. Не всички деца обичат да ги щипят и мачкат, моето никога не е било по гушканията, особено с непознати и полупознати. И на другите деца, които се хвърлят да го прегъщат или малко по-големите да го взимат на ръце, обяснявам и не разрешавам, ако той не ги е изгонил с писъци преди това.
За мен е важно детето ми да общува с много хора.Не ревнувам от никой.Единствено се дразня,когато някой пипа или гушка детето ми с мръсни ръце или от съвсем непознати хора.Веднъж една жена с вид на наркоманка заяви закачливо на улицата"Аз ще те открадна теб!" 
Е,такова внимание ме дразни определено.Иначе особено със свекърва ми отношенията ни не са били хич безоблачни,но тя е баба на детето и никога не бих ги лишила една от друга.Не прехвърлям моето отношение към тях.Ще мине време и ще го култивираш това чувство.От ревност няма смисъл. 
Е,такова внимание ме дразни определено.Иначе особено със свекърва ми отношенията ни не са били хич безоблачни,но тя е баба на детето и никога не бих ги лишила една от друга.Не прехвърлям моето отношение към тях.Ще мине време и ще го култивираш това чувство.От ревност няма смисъл. 
Здравей. ))))
Гледам че едното дете е голямо, а другите на 2м. )))
Аз бях същата близо до 1г на дъщеря ми. Направо се побърквах когато свекървата тръгнеше да я взима и т.н. В началото буквално откачах. После свикнах и сега изобщо не ми прави впечатление. Двете с нея се гледат чудесно, а аз съм спокойна че мога да ходя на работа без проблем. ))
Гледам че едното дете е голямо, а другите на 2м. )))
Аз бях същата близо до 1г на дъщеря ми. Направо се побърквах когато свекървата тръгнеше да я взима и т.н. В началото буквално откачах. После свикнах и сега изобщо не ми прави впечатление. Двете с нея се гледат чудесно, а аз съм спокойна че мога да ходя на работа без проблем. ))
Не, не ревнувам, ама и те не са гушкани по-често от веднъж седмично.
И двете деца съм си ги гледала сама.
Всъщност-спомням си един случай, но там не става дума точно за ревност.
Като беше малък големия все още учех-бях се прехвърлила задочно. Съответно го носех при майка ми да го гледа за десетина дни. Те живеят в друг град . Докато ме е нямало мъжът ми ходи 2-3 пъти да го види. Прибирам се аз, бързам да отидем да го видя, отварям вратата...засилвам се към него ...и срещам един поглед, който не ме разпознава изобщо
, държащ се за майка ми 
. А на баща си се радва 
. Това се случва когато той е първо на около 9 месеца, съответно година и 2 месеца, и година и половина. Веднъж майка ми не можа да излезе в отпуска да го гледа и беше наела една жена . Та тогава се беше залепил за нея. Но в никакъв случай чувството не беше ревност, а по-скоро разочарование, че детето ме е забравило.
И двете деца съм си ги гледала сама.
Всъщност-спомням си един случай, но там не става дума точно за ревност.
Като беше малък големия все още учех-бях се прехвърлила задочно. Съответно го носех при майка ми да го гледа за десетина дни. Те живеят в друг град . Докато ме е нямало мъжът ми ходи 2-3 пъти да го види. Прибирам се аз, бързам да отидем да го видя, отварям вратата...засилвам се към него ...и срещам един поглед, който не ме разпознава изобщо
, държащ се за майка ми . А на баща си се радва . Това се случва когато той е първо на около 9 месеца, съответно година и 2 месеца, и година и половина. Веднъж майка ми не можа да излезе в отпуска да го гледа и беше наела една жена . Та тогава се беше залепил за нея. Но в никакъв случай чувството не беше ревност, а по-скоро разочарование, че детето ме е забравило.
За момента не изпитвам ревност. Но и според мен описаното не е ревност. Отнася се само за един човек. Явно свекърва ти те дразни с нещо и оттам са продиктувани и тези чувства, но пак повтарям, че за мен това не е ревност. Ако изпитваше тези чувства, когато детето бива гушкано от всеки човек, тогава да, но в случая не е така.
П.П. И аз съм имала подобен случай. Детето беше с температура и се разрева. Свекървата го вдигна и почна да го разнася из стаята, а аз се опитвах да я взема и тичах като кученце след нея. В следващия момент извиках да спре да тича и да ми даде детето. След този случай май не се е повтаряло. Но това не беше ревност. Просто имах нужда в този момент аз да съм до детето, а не тя. Подразни ме факта, че тя не го осъзна, но съм сигурна, че не го е направила нарочно.
П.П. И аз съм имала подобен случай. Детето беше с температура и се разрева. Свекървата го вдигна и почна да го разнася из стаята, а аз се опитвах да я взема и тичах като кученце след нея. В следващия момент извиках да спре да тича и да ми даде детето. След този случай май не се е повтаряло. Но това не беше ревност. Просто имах нужда в този момент аз да съм до детето, а не тя. Подразни ме факта, че тя не го осъзна, но съм сигурна, че не го е направила нарочно.
аз също смятам, че подсъзнателно прехвърляш отношението си към децата. Опитай да се владееш, защото децата са мног уязвими и можеш да ги нараниш така. Баба ми и дядо ми говореха много против баща ми ..и това много ме дразнеше. Като дете подсъзнателно думите им вместо да ме отделят от него, напротив превързаха ме повече и се настроих срещу тях . При мен беше така, но при твоите деца гневът може да намери "отдушник" по друг начин.
Въпреки, че не еднократно са заявявали гадното си отношение към мен толкова години преди появата на детето, никога не съм го ревнувала от тях. Те не че са се засилили толкова да му се радват, дори подтиквам мъжа ми да им говори да го правят по често, да му показват обичта на баба и дядо все пак.
А иначе съм страшно ревнив човек , но за това не.
А иначе съм страшно ревнив човек , но за това не.
Имам склонност да изпитвам подобна ревност, но не ми се е случвало, защото свекърва ми е супер тактична и в началото когато е идвала да вижда бебето, никога не си е позволявала никаква самоинициатива.
Освен това много рядко се случва изобщо някой да иска да ми гледа детето. Свекървата я вижда малко по-често от майка ми, но пак става дума за веднъж на 2-3 месеца. Свекърът пък я е виждал около 3 пъти за две години. Който колкото го влече. Въобще не ми е мъчно, че детето ми няма близки контакти с бабите и дядовците си.
Освен това много рядко се случва изобщо някой да иска да ми гледа детето. Свекървата я вижда малко по-често от майка ми, но пак става дума за веднъж на 2-3 месеца. Свекърът пък я е виждал около 3 пъти за две години. Който колкото го влече. Въобще не ми е мъчно, че детето ми няма близки контакти с бабите и дядовците си.
Не съм ревнувала детето, може би защото при нас вниманието е само от страна на баща ми и се радвам, че то е голямо, за да компенсира липсата на такова от страна на родителите на мъжа ми. Дария е най-малка в семейството (между моите роднини) и съответно е най-глезена, гушкана и целувана от братовчеди, лели и чичовци.