Как да я науча да заспива сама?

Заспиваме още докато пием последното мляко (в 9 или 10 ) , даже като я вдигам да я оригна не се буди зайчето

Аз съм от майките, които са оставяли детето си да реве. За мен лично е грешно да отстъпиш, дори когато детето плаче неистово. Разбира се, много е важно да познаваш плача на детето. Знам кога дъщеря ми плаче, защото нещо я боли или си има своите страхове - тогава съм я взимала, приспивала, успокоявала и т.н. Но ако плачът е с цел налагане, просто номерът не минава. Съветите на д-р Спок относно заспиването са много верни и ценни ( от собствен опит го казвам). Детето винаги ще плаче, това му е работата и единственият начин докато е много малко да се изрази.

Именно. Плачът наистина е начин за изразяване на бебето, а ако майката не го успокои, значи не говорят на един език, а този език го владее всяка двойка мама-бебе. Друг е въпроса дали ще избереш да отговориш на нуждите или ще оставиш бебето да плаче. "Плач с цел налагане", или лигавене такъв термин не съществува при невръстни бебета. Това умение усвояват на по-късен етап. Не по-рано от годинка. Не е нормално да изискваме от бебетата да не се държат като бебета.

Пази Боже, ако това наистина им  беше работата на децата!

Детето плаче, ако страда. Не искам да съм на мястото на дете, на което това му е работата.
Когато детето спира да плаче, това не е защото е разбрало, че няма да може да се "налага", а защото е разбрало една важна характеристика на света, в който е попаднало - няма смисъл да съобщава за нуждите си, защото на тях няма кой да откликне.

skrech, шапка ти свалям за търпението и всичко, което си написала, аз отдавна щях да съм минала границите на добрия тон.

Имам 2 деца, които никога не съм оставяла да плачат за да заспят (всъщност плачат само когато са болни, когато ги преглежда лекар или когато баткото беше решил че като плаче всичко ще получи), мога да кажа, че има и бебета, които не плачат.
И двете ми деца заспиват сгучени- малкия все още сучейки, а големия просто сгушен до мен или татко си. Никога, за нищо на света не бих се отказала от тези мигове, когато детето ми затваря очи и се отпуска в ръцете ми. Когато се усмихва и ми се доверява в съня си. Наистина, понякога ми тежи, защото искам да гледам филм или да свърша нещо, но като погледна назад виждам най-вече хубавите мигове. Децата най-хубаво ме гушкат като заспиват, толкова ми е мило, топло, уютно и приятно И толкова бързо растат, че гледам да се възползвам от всеки миг!

Скреч, много хубаво си го казала

П.П. Въпреки че вярвам в позитивното възпитание (гушкам, не бия, обяснявам и не викам, не оставям децата да реват и т.н.) имам мнооого добре възпитано дете. Знае че с тръшкане и рев нищо не постига, слуша ме за всичко, когато разумно му го обясня. Възпитанието няма нищо общо с оставянето на бебето да реве!

Не оставям детето си да плаче. Беше време, в което заспиваше сама мирно и кротко.От шестия  месец не е така. Затова гушкам и приспивам.Спокойна съм , че детето ми не заспива ,защото вече е уморено от рев .Много по-добре е да заспи усмихнато и спокойно , че мама е до него и бди над съня му.

Скреч, поздравления за добрия тон и търпението! 
Досега четох темата, исках да кажа много неща, но видях, че никой не чете....
Прилагайте Спок, мили майки, но после няма нужда в теми, като тази за клипчето на Уницеф да убеждавате околните, че е пресилен и начина, по който е направен ви кара да се чуствате подтиснати.....
Защо ли?

Не е нужно да ме нападате. Не съм от майките, който бият децата си. Напротив и аз обяснявам, без да викам и т.н. Може би аз не обясних правилно. Дъщеря ми няма проблеми със заспиването. Напротив от 3-месечна е в своя стая, има си един и същ ритуал преди лягане и заспива без плач и сътресения. Но понякога ми се налага да пътувам и тогава е при баба и дядо. Съответно нещата се променят, създават си други ритуали, включващи приспиване я с количка, я на спалнята и т.н Т.е детето вижда друг модел на поведение и съответно ми го налага. Дъщеря ми е на година и половина и повярвайте ми много добре знае как да се налага и да манипулира. Позволете ми, моля ви, достатъчно добре да я познавам и да знам кога за какво плаче. Не оборвам и защитавам нито една теория за възпитанието на детето, защото за мен този процес е комплексен и зависи от много фактори - самия характер на малкото човече, социалната среда,в която расте и много др. Смятам, че тези теории трябва да се прилагат и адаптират спрямо индивидуалността на всяко дете. Нали и затова дискутираме тези неща, за да разменяме ценни трикчета, с които да направим живота на нашите деца по-добър и с повече усмивки.

Спок няма деца.
И да имаше, не би могъл да кърми.
Такъв филм, дете да плаче 20 минути и да спре, може и да има, но аз не вярвам в него.
Моята дъщеря плака 3 часа нон-стоп, когато беше на 4 дни и 2800 грама, само защото аз не знаех още за кърменето на поискване и бях в прекалено тежко физическо състояние, за да я разнасям дълго (а дотогава със сигурност никой не я беше "научил" - едва ли лелите в неонатологията са били ангажирани с подобна дейност).
Оттогава не е плакала повече от две-три минути, мисля. И то в изключителни случаи, не и поради мои прищевки. В момента заспива само на гърда и спи само до мен на спалнята, където суче колкото пъти през нощта пожелае. Мисля, че някъде до около 4.5 месеца я връщах в леглото й, след като заспи, след това тя протестираше и бързо се отказах от тази практика.

Скреч, евала. Такава тема има през ден, но не всеки ден някой има търпението да се захване и да обясни.

Изобщо не я слагай ти да спи, ако се налага, излизай от апартамента за известно време по време на слагането за сън. Татито цици няма, няма как да привикне към такъв вреден навик.

В момента сина ми е в такъв период спи при нас и иска да е гушнат, честно казано на мен може би ми е по-приятно от колкото на него. Не виждам какво те тревожи толкова гушкаш и спинкате в един момент ще премине както всичко друго  Не бих го оставила да плаче, въпрос на разбирания 

гушкай я сега докато ти дава после ще искаш ама няма 

Понякога един шамар носи много по-малко негативни емоции за детето, в сравнение с оставянето да реве.
Ето малко обяснения и от мен:

Един от най-разпространените митове от медицинския фолклор е “Оставете бебето да плаче, това е полезно за дробовете.” Още в края на 1970-те години проучвания доказват, че бебета, които са оставяни да плачат, имат пулс, достигащ тревожно високи нива, и понижено съдържание на кислород в кръвта. Когато същите тези бебета биват успокоени, сърдечно-съдовата им система бързо се нормализира, показвайки ясно, колко бързо бебетата разпознават, че вече са на сигурно място. Ако бебето бъде оставено да плаче и не бъде успокоено, то остава в състояние на физиологичен и психологически дистрес.”

“Ранният стрес, който е резултат от отделянето от майката, води до промени в мозъка на бебето, които правят бъдещия възрастен по-податлив на на стрес през целия му живот,” казват Комънс и Милър, изследователи от Факултета по Медицина на Университета Харвард. Учените изследвали практиките за отглеждане на деца в САЩ и в други култури и казват, че широкоприетата американска практика, бебетата да спят в отделни креватчета – дори в отделна стая, - и да не се откликва бързо на плача им, може да доведе до случаи на пост-травматичен стрес и постоянна паника, когато децата пораснат, дори и в зряла възраст.

“Родителите трябва да знаят, че да оставят бебето си да плаче без нужда го уврежда за постоянно,” – казва Комънс. “Това променя нервната система на бебето, така че то става свръхчувствително към бъдещи травми.”

“... Причина за плача може да бъде, че бебето е изплашено, усеща болка, не се чувства комфортно или е изплашено. Чрез плача то се опитва да комуникира. Често, след като се събуди , бебето започва да дава “сигнали” на хората, които се грижат за него, чрез тихо промрънкване, което преминава в отчаян плач, ако не му бъде обърнато внимание.

Понякога плачът се тълкува погрешно като израз на гняв или като опит за манипулация. Но такъв отчаян плач може да бъде обяснен като страх. Страх, породен от неприятното усещане на бебето, че е изцапано, от къркорещата болка в стомаха, или от уязвимостта, която бебето усеща, когато е само в тъмното.

Страхът от нападение или смърт е дълбоко вкоренен у нас. Днес ние, като родители, знаем, че бебето е на сигурно място, само в люлката си. Но в мозъка на бебето е закодиран първичен страх, който често действа в ранна възраст. Бебето не може да осъзнае, че е в безопасност – то се чувства сигурно само до майка си или друг възрастен, който се грижи за него.

Когато бебето е в състояние на безпомощен страх, у него действа инстинктът за борба или бягство. Едно бебе обаче не може нито да се бори, нито да избяга. Ако паниката му не бъде успокоена от възрастен, внезапен приток на химикали и хормони може да започне да бушува в мозъка му, насочвайки се главно към амигдала и хипоталамуса, за нездравословно дълъг период от време.

“Травмите, които са неизбежни поради състоянието на безпомощност, могат да бъдат сериозно увреждане на хипоталамуса, причинено от умирането на неврони (нанясайки по този начин значителни вреди). Това се случва поради огромното количество осводобени (по време на травматизиращото за бебето преживяване) кортизол, адреналин и други хормони на стреса, което не само уврежда мозъчните клетки и паметта, но и поставя началото на продължителен дисбаланс на биохимичния състав на мозъка.

И така нататък. Това е само част от статията. Не че някой ще го прочете 

Няма нужда от цитати на статии. Колкото и странно да звучи на всички, които ме нападате, съм изчела всички статии,  които съм успяла да намеря ( дори и последните медицински изследвания, доказващи предимствата на спането на майката с детето). Не отричам, че майката трябва да успокоява и да откликва на нуждите на детето, но не съм съгласна с тезата, че децата не се глезосват и манипулират чрез плач. Минавали сме през периоди на страх и тогава не съм я оставала отчаяно да плаче в кошарата, както може би повечето от вас си мислят. Не ме бъркайте с някоя невежа майка на подтиснато и нещастно дете. Дъщеря ми е жизнерадостно дете, което за крехката си възраст - година и половина, знае и може да изпее 4 детски песнички, подава ръка на хората за здравей и много други неща, с които няма да ви занимавам. Е и ако това е дете, захвърлено в кошара в някоя тъмна стая, да плаче само, без внимание, то тогава млъквам. Единственото правило, което и двете следваме и което ни помага да общуваме без сътресения и неразбирателства е: когато става дума за всекидневни неща - мама "командва", а когато - за игра, детето "командва".  Слагам големи кавички, че вече не знам как ще се изтълкуват думите ми и какви дискусии ще предизвикат.

djenkata аз те разбрах правилно,защото и при нас има момент с лигня.Минали сме през всякакви периоди и когато са били колики до 4м,спеше върху мен,но се научи на глезня.След това до зъбите се научи пак да спи сама.Със зъбите пак разнасяне и сега когато нищо и не расте глезня,оставях я с играчки в кошарата и така в играта се научи да заспива пак сама.Децата знаят кога какво минава.На 1г и 2м.сме когато кажа нещо със строг тон плаче и отива да се гушка в татко,спира да плаче,а ако посегна към нея ми бута ръцете и се смее.Това ако каже някой че не е глезня,манипулация и т.н.здраве му кажи.Не е казано че детето трябва да се остави да се дере,но трябва да се намери границата между лигнята и болежките.Не се ли намери и в двата случая ще се берат ядове.

И аз имах същия проблем с моята дъщеря и аз преди време пусках такива теми. Проблемът се реши, след като я отбих като стана на годинка. Някак си не ми даваше сърце да я оставя да плаче, за да я науча да заспива сама, въпреки че познавам няколко майки, при които този метод е проработил успешно, а научаването е отнело около 2-3 дена. Дори съм се замисляла дали при следващото, ако имам такова, да не го приложа, но не се знае до тогава какъв акъл ще ми дойде...  И сега дъщеря ми много често заспива с гушкане, не съжалявам за това - както го е казала Яна това са безценни мигове, които в последствие ще търсим... Много често, особено вечер, когато е много уморена, заспива сама веднага след като си изпие млякото, дори се дърпа да не я гушкам и иска да си я сложа в креватчето да си спи.
Не знам какво да те посъветвам, защото при всяка майка и бебе е индивидуално. Разбирам те, че ти тежи бебето да е постоянно при вас - особено сега през лятото. Ако имаш нерви, пробвай варианта с оставяне да реве - не мисля, че от по час реване 2-3 дни поред ще му стане нещо на бебето или ще се стресира кой знае колко. През останалото време ще компенсираш с гушкане и топлота...
Тук се изказаха много противоречиви мнения, но това е решение, което сама трябва да вземеш, спрямо собствената си нагласа и емоционалност