Как тъй с лека рака сте готови да приемете всичко, само защото го обичате и трябва да го подкрепяте

Е хубаво де, дали с лека или тежка ръка, нали това е единствения възможен вариант за реакция в крайна сметка за една майка - да обича и подкрепя детето си във всичко.
По твоята логика майките на деца с много по тежки проблеми от това трябва направо да съжалят, че са ги родили и да спрат да ги обичат потъвайки в самосъжаление да си повтарят че животът им е отишъл на кино, защото детето им не е идеално?
Когато става въпрос за тежък проблем - може би визираш болест или физически такъв - тогава нещата са доста по-различни, поне за мен. Не мога да ги сравня просто.
Никъде не съм казала, че спираш да го обичаш, просто такава "новина" лично аз мнооого трудно бих приела така лесно, както ми звучи като чета назад - "е, ще им сервирам кафе на него и приятеля му, ще ги приема, ще поговоря с тях, ще ги подкрепям..." и т.н. Аз съм разбираща и толерантна, стига детето да е щастливо - ми звучи несериозно, защото ако детето е престъпник или наркоман - е как да кажа подобно нещо!? Обикновено една майка възпитава детето според личните си възгледи - учи го на това кое е добро и лошо така, както тя самата го мисли и това е естествено. Когато то кривне от правия път /пак според нея/ - тя се бори и опитва всячески да му помогне, но не като го насърчава и приема. Всеки си има мироглед и ценности, според които действа.
Това, че някои неща са факт не ми помага да ги приемам. Това, че съществуват и се срещат - никак не ме успокоява и не ми позволява да ги нарека нормални, ако всъщност са против разбиранията ми. И защо за да имам мнение по темата за хомото трябва задължително да си представя, че моето дете може да бъде такова?
Пак казвам - сега може да съм против, да си мисля, че това е ненормално и неморално, но пък в същото време - ако ми го сервира съдбата - де да знам, може да го приема...Много хипотетично е някак си.


