Реве и се сърди за всяко нещо ...

За да избегнете дребните неща (от рода на филията и подобни), просто му предоставяте правото на избор или направо, в случая със сандвича, да го приготви сам.  Според самото дете, има доста трикове, които можеш да използваш за да обърнеш положението. 

Кейси , това също го правим - даваме му възможност да се включва активно ...
Но понякога имам чувството , че на него просто му се реве  ей така , решил е , че ще ревне каквото и да се случи и го прави ...
Изслушваме го , даваме му възможност да си каже мнението , даваме му и право на избор , за всичко го питаме ...даже майка ми и баща ми смятат , че прекалено много права има малкия и , че е разлигавен 

Значи, всичко си тече в правилна насока, не се притеснявай. Може да го запишете и на някакъв спорт. Аз го водя на карате от една година и покрай техниките, доста попи и откъм самодисциплина и уважение.

Намерих темата с търсачката. Знаех си, че не може да имам само аз този проблем 

Така е от около месец. До преди това беше много усмихнато и сговорчиво дете.
Обаче напоследък това, което описва Пипинка е ежедневие.
Реве буквално по 5-6 пъти на ден. И то не рев като рев, ами преминава в дране. Обаче сълзи, сополи...всичко е налице.
За всяко нещо -
"не искам да спя с пижама"
"не искам да се къпя"
"не искам да ми слагаш шампоан"
"не искам да вечеряте с тати" - в 80% от вечерите той отказва да яде
"не искам да ходим до магазина"
...и още куп други от този сорт

Тези с "искам" няма и да ги изброявам, че ще се сбъркам от писане 

Прегръщам, казвам, че разбирам, че някой неща не са му приятни, но няма как да не бъдат свършени или пък се налага да станат утре.
Обачеее...все повече се улавям, че се изнервям. И то много. Едва се въздържам да не го напляскам, защото знам, че това няма да помогне, напротив.
Той дори когато така се дере не ме и слуша, защото заглушава собственият ми глас.
Оставям го често да се нареве и му казвам, че когато се успокои ще поговорим. Но се случва да реве и по един час с нестихваща сила.
Едиственото, което работи е да му кажа, че утре ще вземем зелената кола, която искаше, или скелета на динозавър...и т.н.
Но този вариант не ме устройва, защото съвсем скоро това ще стане навик и ще свикне, че така може да изисква всичко и да го получи в името на нашето спокойствие.

С две думи - не знам как да се оправя безболезнено и за двете страни 

И при Ивайло ги има тези тръшкания и ревове. Не за всяко нещо, но достатъчно поводи си намира. За някои неща му угаждам, за други говоря и го убеждавам. Ако много се заинати го оставям да си пореве и да се потръшка малко. За около 15тина минути драмата приключва.  Най-много се сърди, когато му кажа, че нещото, което иска не може да стане днес, а утре примерно. Струва му се прекалено далеч това "утре". Напоследък обаче взе да се примирява, главно защото видя, че си удържам обещанието да направим това, което иска на следващия ден.

След кризата, която моят юнак ми направи снощи, дори нямам сили да пиша, но пък като видях темата - не се сдържах 
На четири и половина е и вече с мъжа ми си мислим, че имаме сериозен проблем. Общо взето правим, всичко което смятаме, че е ефективно. Обикновено има право на избор, когато е в криза и ни-приема, ни-предава го гушкам, след това говорим много. Следя да не е много преуморен (гладен, жаден), защото обикновено така става. Преди време го оставях и да се нареве в стаята, но вратите са ни стъклени, а той така блъска, че смятам, че едно зверско нарязване на никого не е нужно и престанахме с това. Освен това съседите нееднократно са ни правили забележка и това вече ми идва в повече.
Снощи, докато гледаше Тарзан, ревеше като горила срещу телевизора (вероятно на лошите) и стресна и разплака сестра си. Помолих го да спре, в противен случай му обясних, че ще спра филмчето (моята голяма грешка в случая - условията  ). Той продължи, аз спрях dvd-то. Последва обръщане на холната маса със замах (а тя е дървена, стабилна), всичко това с неистов рев, придружен с животинско ръмжене. Пробвах с тактиката "не ми прави впечатление" и отидох да простирам. Довтаса в кухнята, обърна 2 стола и се опита да обърне масата. Не стана, но тропотевицата от всичко това ме подтикна да му кажа, че може би вече съседите ще извикат полиция (мислейки си, че като видят какво е вкъщи, едва ли ще повярват, че 4,6 годишно момче е направило това  ) Баща му пробва да му се скара, но аз го помолих поне с бебето да са в другата стая, че тя милата не разбара какво се случва и откъде е дошла тази буря. Междувременно се опитх да гушна момчето си и честна дума, трябваше ми почти всичката сила, за да го задържа в прегръдките си. Опита се да ме души (предполагам, не разбираше какво прави), риташе и ми крещеше в ухото по безподобен начин. След като урагана понамаля, отведох го в банята и го оставих да си поиграе с водата, докато напълно се успокои. 20 минути лежа под душа и хлипаше като ранено пале. След банята вечеряхме мирно и спокойно, все едно никога нищо не е било.
Само да спомена, че вкъщи никога никой не беше повишавал тон дори, докато той не навлезе в бебешкия пубертет (и започна да ни хапе до кръв около две годишнината си).
Давам му конституционно му лекарство, предписано от класически хомеопат (и тези случки май са поне по-рядко), защото педи каза, че традиционните медикаменти, които друг лекар би предписал са с твърде много противопоказания и тя не би ми ги препоръчала 
май много не помогнах на авторката с моя пост  , но поне се наоплаквах  и събирам всичките нерви на света, за да отвръщам със спокойствие в тези моменти   

Ивайло е стигал до такава истерия само веднъж, миналата година на морето. Беше ужасно преуморен, не беше спал на обяд, и като се прибрахме от плаж просто полудя.  Успя да се успокои чак след час и нещо, заспа хлипайки и спа непробудно 12 часа.

Иначе такива сцени, каквито описва лю няма при нас. Най много да метне някоя играчка или да тропа с крак.

От скромния ми опит мога да споделя, че за да се избегне такова поведение, е важно детето да има режим. Да знае кое след кое следва, кога се прави и т.н. Освен това да спи достатъчно. Не спало и недоспало дете са непредвидими. Друг трик - когато усетя, че наближава такъв момент, гледам да останем сами двете. От повече хора детето се напряга и е склонно към сцени. И най-важното е родителят да запази спокойствие и увереност, а не да реагира със същото.
Не сме имали кой знае колко такива моменти и хубавото е, че с времето стават все по-малко. Понякога направо не вярвам на очите си колко е спокойно детето.

Така е. Режимът е много важен, забелязала съм го.
И гледам да го спазваме - а именно, този ден той беше на детска градина, където със сигурност спи (а и ходи там с удоволствие), след като го взех, хапна няколко шепи ядки, отидохме на разходка в една нова за него градинка. Поиграхме си заедно. Поиска да се приберем вкъщи да чака баща си, върнахме се, четох му за динозаври, мамути и др. интересни неща и после му пуснах филмче, докато приготвя вечерята.
Някой път си казвам "да, виновна съм - объркахме режима" или "не му обърнах достатъчно внимание, може би ревнува", но друг път...
налага се да дишам дълбоко и да броя до 10 преди да действам 
резепта няма, но нерви като корабни въжета никога не са излишни   

Този месец му купих ето това 



Седи в гардероба и когато е много ядосан за нещо, го пращам да удря. Бързо му минава 

Точно като племенника ми е и за съжаление,майка му не успява да се справи със ситуацията,поне до момента.
За протокола,на 5 години е вече и близо от година е така.
Куин,режим си има човека,става в девет,закусва,занимават го,учи буквички разни,обядва,спи,после кара колело или играе с децата,в девет часа,в леглото.Никога не се изменя горното,винаги са у дома за обяд и спане,явно си е до дете.
На мене чук-чук,не ми се е случвали,поне с двамата големи,за малката не смея да твърдя,че ще остане послушна както досега.

Минахме и през този период, беше ад.
Ако случайно й кажа да изчака 1 минута докато й пусна филмче, започваше неистов рев, преминаващ в дране. И не само за това, за всичко така се държеше. Добре, че отмина. Тогава тактиката ми беше всичко да обяснявам, ако трябва и по 100 пъти. Ако не иска да си тръгва от площадката, я примамвам че като се приберем ще правим нещо много интересно (ще правим тестени фигурки от брашно и сол, ще й позволя да готви и т.н., все неща, които са специални и не ги прави ежедневно). Ако не иска да ляга, да облича пижамата или да мие зъбите, си правим състезание, като първият път аз побеждавам и й обяснявам, че ако не беше мрънкала и мотала, щеше тя да е победител. Веднага след това повтаряме състезанието и този път тя печели, вече разбрала, че няма смисъл от рев и мрънкане. Прости примери, но при нас вършеха чудеса.

Някой има ли идея колко време продължава горе долу този период.днес почети целия ден беше много послушен и кротък а като решихме да се прибираме вече настана една истерия един рев не е истина направо.

Е,аз да се похваля-от ядове покрай вечните и тръшкания и от факта,че "трябвали корабни въжета" за нерви, които аз нямам, развих хиперфункция на шитовидната жлеза. Сега ме тресе по цял ден, дори и да ми е спокойно-преди и броенето до 10 не помагаше,нито обясняването,нито опитите да я прилъжа с нещо друго.
Та щадете си нервите-малките човеци няма да ви щадят,ако вие не мислите за себе си.

Моята е почти на 4,от скоро стана невъзможна .Има големи каки и решава че тя трява да е на компа или да гледа тв точно когато те са там-приказка.След това следва вик-мамооооооооооо ,моят ред е .Аз обаче реших проблема-предлагам и да седне на мястото което е свободно или пък да излезе да играе,но със сериозен тон.В началото се тръшкаше ,сега вече започна да свиква.