Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

Деси дава хубави идеи.
Наистина могат да се правят разни неща и без особени пари.
Мога да споделя това, което правим в АЛА (асоциация лицеви аномалии)
С подкрепата на лекар ЗК пое операцията по клинична пътека, защото до преди няколко години беше ужким козметична и платена.
РОдители направиха сайт и там има нужното инфо.
Прави се обучение за медицински кадри.
Има родителска взаимопомощ - доброволци са си дали телефоните и др. координати в нета, за да ги намират нуждаещи се.

Какво можем да направим?
Брошура за родители
Брошура за учители
Брошура за джипита

(брошурите да са в пдф в нета и да се теглят и разпечатват от всеки нуждаещ)

Относно масовата агитация, може да ползваме интернета и много удобната медия, каквато е бг-мама
Ето като опитах да пусна тема за детето си, много хора реагираха положително.

Всеки може да обяснява на близките си.
Важно е да не се казва "ъъъъ, Гошко е аутист" с виновен вид
По-добре е да се каже - "Това е ГОшко, той много обича да си играе с еди какво си или да рисува, за жалост не може да приказва, но е много умничък и работи с компютър"
Трябва да се изтъкват добрите страни на детето.
Хората проявяват разбиране, когато им се каже нещо, което с лекота може да разберат.
Понякога дават съвети, ама не им се ядосвайте, кимайте, гледайте мило и благодарете.

firebird и Деси, говорихме за интеграцията, а не за това как да популяризираме проблема.
В това отношение идеите са хубави, да. Но за жалост май ще обхванат само няколко града (те ако са няколко, пак ще е добре). Нужно да се направи и телевизионна кампания, защото тя ще се види от по-голям брой зрители. Определено трудностите по информирането не са толкова големи, колкото по интеграцията.
Никой не е искал държавата да му помага като информира. Нито лежим на нея, нито се надяваме в това отношение, щото наистина не и е работа. Но без подкрепата на властимащите, няма как да променим законите, нали така? А те имат крещяща нужда от това. За да започне да се осъществява интеграция тук, на първо място трябва да започнем със спазването на законите. Въпреки, че се нуждаят от промяна, все пак ги има.

Значи интеграцията няма да стане с кампания.
Интеграцията на всяко едно дете  е дело на близките му.
Като се разправяш с инстанциите, водиш ли Мими?
Мисля си, че ако я погледнат, нямат смятат, че иде чудовището, което скубе и яде учители едва ли не.
Идеята на брошурките е - изтегляш, отпечатваш една учителска и даваш на класната.

Привет на всички преди старта на учебната година!
Пускам ви една покана на нашите партньори Център Приобщаващо образование. Ще се радваме да се срещнем с родители и колеги и подкрепим приобщаването!
Колегите ще ви представят и дадат сборник с практично и лесно написани материали. Включени са много полезни чеклисти за лесно определяне проблематиката на децата със СОП.
Вашите идеи и съвместните ни стъпки напред ще са полезни за децата ни!

Ето и поканата:
 
Здравейте колеги и приятели,
 
Ще се радваме да ви видим на представянето на сборника „Да учим по европейски” на 24 септември за да изпием по чаша вино и поговорим за приобщаващото образование. Детайли за събитието има по-долу. Ще сме благодарни, ако потвърдите присъствието си до 18 септември на нашата колежка Мартина на hendy.gretel@gmail.com или на телефон 870 2063.
 
Очакваме ви, до скоро,
 
Ива
 
24 септември 2009г. 17:30 – 18:30 ч, Библиотека на Британския съвет.

Марианка,

Съвсем права си!

И понеже интеграцията на децата ни е от изключително значение, много наболял и спешен за решаване проблем, а имаме и подкрепата на новото правителство, в посока спешна промяна на законодателството, първата стъпка към интеграцията на децата ни- защото конкретни текстове точно за децата от аутистичния спектър липсват- изготвянето на такива е първата стъпка към интеграцията, едва следващата е приложението им, върху въпроса с популяризирането, мисля, всички ние , родителите в бг работим, всеки, както му е възможно и никой от нас не се отказва.

Затова искам да попитам родителите на деца от спектъра, в БГ, как виждат интеграцията на децата си?
В какво училище, каква паралелка, по какъв начин, с какви средства- с каква включваща и подкрепяща среда- всеки, според нуждите на детето си?
Важно е, защото идеята не е да интегрираме само едно ,или 2 или 3 деца, а да се даде шанс на всички- все пак- спектър е, възможно е, някъде да не се успее, но колкото се успее, е победа- нашите деца от спектъра, от първото до последното не могат да успеят без шанс.
Колкото повече виждания се съберат, повече нужди на повече деца, има шанс да получат шанс.

firebird, да, заведох я тъкмо два пъти при директорката. А учителката спретна скандала точно пред детето. Водя я и какво?
Изобщо не си права, че интеграцията е дело на близките на детето. Тя е общо дело - на родителите, учителите, обществото... Без съюз между всички тези единици, няма как да се случи интеграция. Тук изобщо не важи максимата "И сам войнът е войн!"
Аз ще подготвя материали за учителката, но дали изобщо ще ги прочете? Защото ми беше казано, че работният и ден не свършва с училище, а продължава и у дома. Време нямало. Желание се иска според мен, а това не всеки учител притежава, защото това не е професия, а призвание. Eто затова говоря, че се иска взаимност.
Така или иначе, аз ще направя каквото се иска от мен.

Деси, и на мен ми е приятно, че споделяш опит в тази насока, даже бях сигурна, че така ще ми напишеш за времето и си права

Да ти кажа за групите за социализация, че преди 2 години имах такова желание, даже правихме опит за няколко срещи от форума. Този род срещи не винаги са ползотворни, защото само се оплаквахме, а на мен идеята ми беше да измислим игри за децата. После си дадох сметка, че ние сме майки, не терапевтки или педагози и много трудно ще се справим сами. А като се разтърсих в СФ има достатъчно групи за социализация чрез арт и спорт занимания. Та в тази насока ми се струва по-добре да популяризираме съществуващите, защото те си имат опит.

Да раздаваме картички и да информираме, нали това правим постоянно в темата, аз мисля, че света се е променил и ако няко напише "изоставане в говора" ще му излезе една от тези теми, та това си е все едно картичка. Тукашните лекари от Св. Никола доколкото знам препоръчват асоциация Аутизъм, казват за градините в Младост, преди време може да са отпращали майките, сега не е съвсем така.

Сега като гледам на дневен ред е интеграцията в училищата и си мисля за такава брошура, обаче ние нямаме знания да я направим? Иска ми се да направим срещи с психолог, които да ни покаже как да отстояваме правата на децата си.
Намерила съм един семинар "Не постъпвай така с детето ми – отстояване на възпитателните ни възгледи при комуникация с обкръжаващите ни, на чиято помощ разчитаме в отглеждането на детето”.  Нещо подобно да потърсим и за отстояване на правата на децата в училище. Ще ни бъде много полезно да намерим психолог, които да ни напътства как да комуникираме с учителките.
Оля, сега видях постинга ти, много полезно!

Влади, нямам никаква идея с какво ще се сблъскам в училище.Така, че нямам никакви идеи за промяна на закони и предложения за това.
Според мен първата стъпка е да си отговорим за себе си какво разбираме под интеграция на детето си.Тоест отговора на твоя въпрос:

За мен интеграцията на детето ми не е само в училище, а е цялостен процес.Интеграция е начина по който общува с връстниците си, с роднините си, със семейството си.Интеграция е да успея да го накарам да отиде до магазина и да си купи това, което желае.Ако го няма - да поиска нещо друго.Да даде парите, да изчака ресто, и да може сам да си го отвори и изяде.Това е за да може в междучасието да отиде сам до училищната лавка и да си купи нещо.
Интеграция е да може да се храни и облича и съблича сам в къщи, за да може в училище да се храни сам в стола и да се преоблича за час по физическо.
Интеграция е да може да играе на игра с правила с децата пред блока - например на "кобра" - това е някаква тъпа игра с гонене и правила - това с цел да може да играе с децата в междучасието.Интеграция е когато водим диалог в къщи - да ми разказва детското, което е гледал и да се прави на спортакус или спайдърмен, с цел да играе и говори с децата за детските които гледа, също така и за да може да разкаже урока, който госпожата е преподала.Интеграция е да седи мирно 20 мин. докато аз си пия кафето с приятелка в кафето, за да може и някак си да седи мирно 20 мин. докато трае часа.
Интеграцията за мен е нещо, което се опитвам да го направя още в семейството си за да може и да пренесе опита си в училище.Интеграция е когато се научи, че ще гушка, стиска, побутва или гали близките си, само след като ги е попитал и с тяхно съгласие, за да може да се научи, че съучениците му не трябва да се гушкат, пипат, стискат и галят без тяхно разрешение.
Интеграцията е процес, за който се боря от години в семейството си на първо място.
Следвам препоръките на терапевтите като работя най вече със себе си - да преодолея желанието си да го гушкам, да преодолея желанието си да спи с мен, да преодолея егото си да го запиша със съучениците му за да е като другите, да преодолея страха си от общуване с родители на деца в норма и да го водя навсякъде - независимо от проблемите, които се получават при общуване с него.Да обясня на децата и родителите им неговите особености и да го кажа с вдигната глава.Да отговоря на техните въпроси с вдигната глава.Е това е най трудното, ама е процес към неговата интеграция.
Когато се сблъскам с училището и проблемите там - ще имам отговор на въпроса ти какво би трябвало да се промени.Сега не мога.

Катина,

Ти говориш за терапия.
За различните терапии много говорим и ще продължаваме, но за да интегрираме пълноценно децата в живота, трябва да го интегрираме първо в училище, сухите тренировки, които правим на терапиите, са основа, но не са достатъчни. За да го интегрираме в училище, то трябва да учи, без образование, няма интеграция и съответно социализация.
Затова въпросът ми е съвсем конкретен, за да са конкретни и пълни промените, които предстои в най- близко бъдеще, да се извършат.
Помагаме на себе си и децата си, ако дадем ясен отговор на следните въпроси, говорим само за БГ:
1. В какво училище виждаме нашето дете от спектъра?
2. На каква форма на обучение?
3. В каква роля виждаме ресурсен учител, който да подпомага нашето дете?
4. В каква паралелка виждаме нашето дете?

Разбира се, всеки се съобразява с детето си, с желанието си, но и с възможностите и потребностите на детето си- всеки познава детето си най- добре.

Ангажирала съм се в проблема на първо място, заради моето дете, но понеже то не е единствено в бг, и заради другите деца от спектъра.

За моето дете, най- подходяща интеграция виждам в:
1. Масово училища;
2. Комбинирана форма на обучение- по български и математика на индивидуална форма, а по останалите предмети в клас- с децата ( ако беше преди една година, щях да допълня, че му трябва ресурсен учител, който да влиза в клас с него, но тази година, това не се налага- дори класната му го видя преди няколко дена и тя първа каза, че е готово да влиза в часовете, беше щастлива от промяната, аз обаче казах- "Готов е, но без български и математика, трябва му качествена основа, която не може да получи в груповата форма по сериозните предмети")
3. С ресурсен си учител има занимания 4 часа седмично, виждам го- 2 от тях да взема в ресурсния кабинет и 2- ако се прецени, че се налага, да влиза с него в клас, в някои от часовете, в началото на годината само;
4. В масовата паралелка, в масовия клас;

Припомням, че имам не лошо предложение, за някои от дневните центрове, да получат лиценз за училище, Семеен тип, в което могат да се обучават деца от спектъра, навършили възраст за училище или по- голяма, които са все още невербални, в което да получават терапия, съвместно с родителите си и документ за завършена образователна степен.
Даде ли се този шанс и на невербалните деца, 1  от 10 да достигне такова ниво на развитие, до завършване на училище, че да може да продължи образованието си, е успех, благодарение на шанс.
На този етап, шанс за тези деца не съществува- нито в масовите, нито в помощните училища, в частните- съвсем.

Влади,в центьра дето ходи мойто дете има  училище .Директорката ми каза ,че Дани още не е навьршил 7 и за това ще трьгне другата година при тях.За мен това е доста удобно защото за масово училище не е готов .Трябва да има повече такива места .

За мен интеграция означава:Детето ми да може да ходи на училище по начина по който ходеше и ходи и дъщеря ми.Тоест оставям го до входа на училището и си го взимам след часовете.През това време той си стои 20мин. на чина и слуша госпожата.В междучасието си играе с децата, говори с тях, пазарува си в лавката сам, преоблича се за физическо, храни се сам в училищния стол.Толкоз

Това е интеграция според мен - терапия за мен е друго нещо.

Вариант за интеграция за деца, които не могат да го направят това съм гледала в филмчето Малкълм.Там имаше клас за зубъри, и клас за изоставащи в училището на Малкълм.
В детската градина на Мишо беше така.Една малка групичка от няколко деца с необходимият персонал и помощен и обучаващ.Когато детето се чувства добре се води в масовата група в която е крайната цел да се прехвърли, а когато положението стане напечено се връща в спасителното островче - специалната група.След две години на адаптация Мишо го прехвърлиха изцяло в масова група.Тоест той вече беше готов за там.
За училище може да се направи следното:В часовете в което може да седи аутиста си присъства в масовия клас, а за другите часове за които му е трудно - например разказвателните в специалният клас.По един специален клас за всяка община е достатъчно в едно училище с благосклонен директор.В по малките градове по едно две училища с такъв клас.
Няма ли да ти е по добре Влади Марти да е постоянно в училището и да е постоянно сред децата.В часовете в които може в масов клас, за другите часове да си има едно спасително островче в което да се спасява.Допълнително може да си го дообучаваме там където не се справя, но в тази форма на обучение, която виждам аз часовете с учител ще са повече отколкото в момента ползва Марти и другите деца по тази форма на обучение?След като детето вече е готово, се прехвърля изцяло в масовия клас - така го виждам аз.Дори и да не се прехвърли до края на обучението, но покрива всички образователни изисквания си получава адекватна диплома, защото е покрило нормативните му там изисквания.Ако не е покрило там каквото трябва си получава документ за качествена ли беше количествена ли беше оценка.
Простете, но аз съм си проста жена, не мога да говоря с термини 

Въпросът ми беше как виждате интеграцията на вашите деца.
Аз казах как виждам на моето.
Специални класове не същесвтуват към момента и който вижда така интеграцията на неговото дете, нека сподели, ще го регистрираме и се борим да има такива в бъдеще, но това, при всички положения отнема време- няма да е факт тази или следващата година,  нашите деца растат, не стоят на едно място и трябва да ги интегрираме сега, със сега съществуващите ресурси.

Катина,
Ознавача ли, че за тебе интеграцията за Мишо е това- да има в училището му 2 класа и той да прехвърча от масовия към специалния, според зависи?
Защото въпросът ми беше- всеки да сподели виждането за своето дете, а не коментар за моето.
А детето ми няма необходимост да се спасява, имаше проблем с отделянето от нас и затова в първи клас беше най- трудно в новата обстановка, не се нуждаеше от спасение, това е някаква схема, която вероятно е приложима, но за други състояния. Другия му и свързан най- голям проблем беше и все още не е предодолян напълно- е свръхдвигателната активност- той пак няма нужда от спасително островче, а от някой, който да му отклонява  и направлява вниманието, което в момента прави до голяма степен и сам, но аз преценявам, че, за да получи стабилна основа фундаменталните дисциплини, е по- добре и тази година да учи индивидуално с учител български и математика. За следващата ггодина, със сигурност, няма да се налага и ще е изцяло в масовия клас. Но интеграцията изисква и преход, нали? Индивидулано е за децата, защото са различни, за някои спасителното островче върши подобна работа, както при нас бавни преход към пълното интегриране в клас.
Интелекта му е много висок и това много помага, да се случват бързо нещата, защото това, което се случва при него, специалистите и терапевтите му, определят като бързо случващо се.
В една от терапиите се налага да се прескочи ниво, заради бързото израстване във фухнкционирането.
На този етап, в тази държава, това, което правя за моето дете, е възможно най- доброто и то се вижда и от резултатите.

А, Катина, Мишо няма хиперкативност и по мое мнение, за него би било удачно да е в масовия клас, с ресурсно подпомагане извън класа, т. е.- това, което се предлага и прави към момента, мисля, че за Мишо е добро и без допълнителни промени в норматива.
Според мене и доколкото познавам детето, разбира се.

Танче,

Аз оценявам интеграцията на сина ми в детската градина, като много успешна.
В началото детето не беше склонно да се отдели от нас за секунда, след година влизаше с ресусрен учител, само за него, а последната година оставаше по цяла сутрин с децата, на всички групови и индивидуални занятия.
Ако това е лоша интеграция, какво ли е добра....
Сега прочетох, че сме цитирани като пример за лоша интеграция.

Можеш ли да споделиш пример за добра интеграция...

Влади, аз наистина се надявам в момента действащата система на подпомагане да е достатъчна за моето дете.Той Е хиперактивен, но не по начина по който ти го разбираш това хиперактивен, а по друг начин.Тоест не е като Марти.За да стигне обаче до тук - тоест да се надявам да е достатъчна тази в момента действаща система той мина през описаната система в ДГ.
За децата, които не са имали този шанс като моето дете би могла да се приложи подобен вид система в училище.
Не е трудно приложима - нашата директорка в ДГ успя за едно лято да си издейства цялата процедура по отварянето на специалната група.Имаше желание  

Не анализирах изобщо Марти, ама изобщо - по скоро описвах през какво мина моето дете, и какво му помогна такъв тип обучение.Така го наричаше неговата специална педагожка - спасително островче, но то си беше по скоро спасително ОТ него.Спасяваха се другите деца и учители от него сиреч  

Kezaja,
За интеграцията в ДГ - Останала съм с такова впечатление, защото през изминалите години съм възприемала написаното от теб по-скоро като упрек към системата. По скоро усещах, че го пишеш с разочарование от това детето ти да влиза в детската, когато имаш възможност да плащаш на студентката по педагогика, и от отношението в логопедичната градина пред първата и втората година. Може би сега го оценяваш като добър вариант, но преди година не го усещах така, а че ти е наложено от обстоятелствата. Извинявай, ако не съм разбрала.

Моята идея беше да гледаме по-спокойно на нещата - едни деца ходят в ДГ от 8-17, други за по 2 часа. Едни деца ходят в елитните училища, другите в по-обикновените, трети в помощни /и помощните също трябва да са достойни за посещение от съвременото българско дете/.

Не мога да давам пример за добра интеграция, първият ни тест на всички ще бъде 5-ти клас кабинетна система.

Катина, ама много високи изисквания имаш за детето ти за първи клас. Леле чак се комплексирах - аз си представям моето да си седи на чина и да си яде от кутията с трева, която ще му приготвя, не се бях замислила за физическото, ама то първо-втори клас обличат ли си анцузи? Но много държа да слуша в клас и да си знае уроците, защото ако не го прави не знам дали ще стигне до 4-ти клас. Иначе и аз така разбирам интеграцията, ама може и на 10-11 години да стигне до това ниво.

Лека нощ