Неотложна и спешна медицинска помощ

аннтония, да ти кажа честно аз при такива неадекватни въпроси хвърлям огън и жупел.

  Колко познато ми звучи историята ти.  Само в моя случай действието се развива в София преди около 5 месеца. Естествено при спешен случай първо отиваме в Пирогов от където цитирам: "Ааа не не ние тук се занимаваме само с Пияни или Дрогирани  този не е за нас отивайте в инфекциозна"   От там в инфекциозна болница отново цитирам :" ААа ми той няма температура няма да го приемем,но не го оставяйте сам без наблюдение ,че е възможно да припадне"
На следващия ден в спешния кабинет на Александровска болница :" а нищо не е да лежи там два дни и ще се оправи,малко се е понатровил от храна"
И в край на сметка освен,че ни размятаха като маймуни   ами не поставиха и правилна диагноза  докато не намерихме връзки (на обувките разбира се) и не влезна в болница,за изследвания и съвсем различна от първоначалната диагноза
Така,че просто нямам думи и аз както авторката

Това не е просто реплика а реклама на здравноосигурителен фонд..казва се "Далл Богг: Живот и здраве" - собственик е Търговска лига...правописните особености са нарочни явно

Винаги когато съм викала линейка за детето са идвали. Може 15 мин. да са се бавили, но нито са ми отказвали, нито съм чакала. Спомням си само веднъж, че чаках. През нощта с пристъп и задух /детето/ едвам гледа, но го гуших, защото и без друго си беше мъничко още. Пратиха ни да правим снимки, изследвания и др. Аз знам, че е за урбазон, но няма как да го сложат само защото аз знам това. До нас момченце на 5 с пристъп на ларингит. Педиатър няма, а дежурният отказва да ги прегледа и назначи лечение, защото са малки /това също го разбирам, не са чак толкова силни пристъпите и могат да почакат/. Чакахме към 20-30 мин и идва педиатърът и вика сестрата с него и изчезват отново. Вече тъкмо взех да полудявам и питам кога ще дойде. Отговориха ми, че имат бебе натровено с голямо количество живак. Обърнах се почти засрамена и седнах да си чакам. Хората си бяха преценили положението. На дали нашият пристъп е по - опасен от силно живачно отравяне на бебе. Няма да забравя същата вечер как една млада сетсра плачеше. Беше с пациент, който направи гърч и почина /добре, че беше малко детето и не се налагаше да обяснявам какво става/. Момичето плачеше и не искаше да повярва, че се случва на нейн пациент.
Но винаги когато мога го карам на дежурен. Според мен са учили достатъчно, за да преценят дали да ни препратят към спешното.
Във Варна пак бяхме с пристъп и отидохме в спешният им кабинет. Някъде до Пикадили беше болницата, но не знам, коя се води. /До медицинския колеж мисля/. Приеха ни, прегледаха ни и всичко беше толкова бързо, че мога само да изкажа благодарност към доктора.

Да ви кажа има и много свестни лекари.И на мен ми се е случвало да ни разиграват,но ми се е случвало и да попаднем на много човечност.Преди половин година посред нощ съпругът ми получи болки в гърдите.Звъннах на Бърза помощ и в интерес на истината дойдоха след 15 минути.Електрокардиограмата не показваше нищо,но понеже болката не спираше,отидохме с линейката в болницата.Извикаха консулт от кардиологичното и го оставиха в болницата .Включиха му съдоразширяващо.На сутринта го прегледали специалисти от Чирковата болница,които са през седмицата в нашата болница и до обяд бяха вече му поставили стент.Аз лично останах приятно изненадана от учтивостта и внимателното отношение на всички в това отделение.Така,че явно си зависи от хората.А че системета ни е сбъркана,то е ясно.И недобросъвестните се възползват от това.

И аз съм получавала доста бъбречни кризи.В интерес на истината линейка винаги е идвала,при положение ,че знам симптомите и съм обяснявала ,аз или съпруга ми ,че вероятно става въпрос за бъбречна криза.Идват ,преглед,бият ми течни обезболяващи /които си плащам/, последния път беше 6 или 7 лв.Оставят една бележка,какво са ми били,с препоръката да отида при личния лекар ,за ехограф.Защото е възможно да се получи запушване на бъбречните канали от камък...

Имала съм и контакти с абсолютни некадърници,но за радост са били доста по-малко от свестните.
А системата си е скапана,няма място за спор.
Вече се улавям ,че често си мечтая да умра като баба си:Да доживея отредените ми години без особени болежки и да се гътна от инсулт или инфаркт за няколко дена.