ЗА или ПРОТИВ бебето да се оставя да плаче?

Против
Това е единствения начин на бебето да каже че нещо не му е добре, че му е некомфортно, и т.н. и съвсем естествената и биологично обусловена реакция е да бъде гушнато, погалено, да му се попее, да се полюлее, да му се предложи гърда, водичка и всички останали успокоителни средства. Като при маймунките, които по цял ден и нощ са на корема или гърба на мама ( само за информация - докато бебетата маймунки са още мънички майките им ги носят на корема си и ги придържат с една ръка, а в по-късна възраст когато поотраснат сами се държат за козината на гърба й ). Е ние не сме маймуни, обаче такова нещо, като бебето ме манипулира просто е смешно да се каже
Ето защо майката природа, с която никой не може да се пребори и не би и следвало да й се пречка е направила така, че бебето да плаче (и то понякога доста силно), за да може да бъде чуто от майка си и да бъде удоволетворено

Против!!!
При момченцата има възможност от напъна да развият пъпна херния. Възможно е вечер да плаче заради зъбките. Имали сме периоди когато Силви се е будила на всеки час през ноща, докато не пробие зъбчето. В такива нощи даже съм я взимала при нас на спалнята.

Аз съм и ЗА и ПРОТИВ.
Сама си гледам детето.Когато правя нещо - например съм в банята или готвя , не мога веднага да отида при него и да го утеша.Минава известно време.

Преди да родя смятах, че е много лесно да приучиш детето си към определен навик. Сега мисля така -
и какво ще ми стане като я гушна? Ще ми се намали авторитетът на майка ли, що ли??? И без това сме по цял ден двете сами вкъщи. Че аз ако не се занимавам с нея ще изкукам Разбира се това не означава, че като мрънне веднага е на ръце, но определено не я оставям, за да "проверим кой е по-инат" Аз съм центърът на нейната вселена, а тя на моята

Определено споделям твоето мнение. Та те са едни големи слънчица и просто искат внимание. Я си помислете, ако на някоя от вас и е мъчно и И се плаче , няма ли да се зарадва на внимание и разбиране на проблема който има, същото е и с тях. Така че колкото повече се гушкат толкова по-добре (според мен)

Против.Не мога да се съглася,че едно мъничко и беззащитно бебе плаче с единствената цел да манипулира.Та плачът е единствения начин да покаже ,че не му е комфортно,че нещо го боли,гладно е или просто скучае.Разбира се че ще го гушна.

Като по малък не съм го оставяла да плаче и за 5 мин. Но последно време започна да ми се налага, тогава си поревава и като разбере че няма да го взема спира и започва да ми се хили  Много обичам да си го гушкаш, сега му е времето 

ПРОТИВ - от опит с двата начина.
С първото дете и аз съм чела д-р Спок и съм прилагала разните моменти с невзимането на ръце и реването да си заспи (абсолютен кошмар е детето да реве в креватчето и да протяга ръце,а ти просто да стоиш и да го гледаш и да му говориш - сега въобще не мога да си представя как съм издържала и защо изобщо съм го правила - ама на,авторитети,майка,какво да правиш ).Благодарение на което сега имам 6-годишен син,който беше по-самостоятелен на 3г,отколкото в момента на 6 - така че за мен тези методи са тотално неправилни и неотчитащи естествената необходимост на детето,което определено има отражения в по-късна възраст.
С бебата от самото раждане не я оставям и минутка да плаче - дори ако мия чинии или правя нещо друго - работата няма да избяга,а детето ми има нужда от мен сега и на момента.Реагирам веднага и съм твърдо убедена,че именно на това се дължи факта,че имам невероятно кротко и спокойно бебе,което никога не реве без причина(и изобщо дори рядко хленчи - истински рев не се се случвало да чуя със седмици) и не съм имала нито една безсънна нощ за 9 месеца досега (спи при мен в леглото и суче неограничено нощем - това също си има значение).Нямам притеснения за това как ще я отучвам - тези неща се израстват в един момент.Гледам си я на ръце(е,не точно на ръце,слинга много ми улеснява живота),гушкам я постоянно,щом има желание за това и двете сме спокойни и щастливи така.
Слушай детето и сърцето си - там са отговорите

И ние имаме същия проблем. Даже преди да попадна на тази тема си мислех, че сме някакво изключение, защото до 6-ия си месец Симона си заспиваше без никакви проблеми самичка в леглото точно в 8,30ч!

Изведнъж се промени, започна да се буди нощем, да иска повече време да я гушкам, докато стигне; до сегашното ни положение, в което като се прибера от работа в 18ч до 22-23ч е непрекъснато в моите ръце и миг не ме пуска да я оставя  , не мога даже до тоалетна до отида  , а в краен случай седим двете на пода и си играем с играчките. Научи се също така да спи и при мен, което преди хич не обичаше - пробвала съм я докато кърмех да спи при мен, за да не ставам през нощта, но тогава не искаше. Обяснявам си го, че я е страх да не я изоставя, след като ме е нямало цял ден и така си наваксва общуването с мен.

Сега, след един опит да я оставя цяла нощ да плаче  , вече съм категорично и убедено ПРОТИВ оставянето на бебе да реве самичко в стаята през нощта! Не можах да понеса гледката в 4,50 сутринта (!), когато, след като беше ревала 3 часа, я намерих да дреме права в ъгъла на леглото към стената и от време на време, стряскайки се, да хлипа измъчено!!! В същия миг се отказах окончателно от всякакви възпитателни мерки с цел приучване да спи сама в собственото си легло!!! Чак ме е срам от себе си как допуснах да се поддам на тази идея, даже мъжът ми беше против от самото начало!

В началото се изнервях и даже няколко пъти си позволих да й викам  Сега вече свикнах и точно както по-нагоре повечето майки са писали, реших, че нейното психическо здраве и комфорт са по-важни от някакви си правила, писани от хора, които дори не знам дали някога са имали деца! Надявам се, че този период ще е до време и като проходи, светът ще й стане по-интересен и ще хукне да го изследва! Сега се занимаваме двете вечер, даже е много весело – на колко много неща я научих! Тате готви и ме замества от време на време в игрите, за да свърша някоя домакинска работа. После всички си лягаме на леглото и всичко е мирно и тихо. Наспивам се чудесно и се чувствам спокойна и щастлива!  (И един трик: повечето домакинска работа отхвърлям сутрин рано докато тя още спи.)

Впрочем, защо не пуснем анкета по въпроса, така ще се видят най-добре резултатите?![/color]

Не знам дали има нужда от анкета. Така като чета 98% са против.

няма нужда от анкета 
и без това никой не може да ме убеди 4е мъни4етата нямат представа и незнаят какво е да пла4ат и да се тръшкат от инат или 4е са разлигавени 
Всеки си има свойто мнение, анкетата нищо няма да промени 

ПРОТИВ Не съм оставяла дъщеря си и 5 мин да реве,не смятам че толкова малко бебе може да реве от инат или пък да се оставя да плаче,защото ще се разглези ако веднага го вземеш
Какво ще стане ако го гушнеш и успокоиш?И аз съм ходила като болна по цял ден,но препочитам аз да съм така а дъщеря ми да спи спокойно

Съгласна съм с Ели....
....аз също съм тяърдо ПротИв да се оставя да плаче...моя Вико беше така, е то и сега продължава, но в повечето случай вече не го взимам при нас...събуждаше се по 20 пъти и мрънкаше, плачеше и нищо не помагаше, освен ако не го взема...
Аз мисля, че няма да навреди да си я гушкаш хубавата Зорка  ...нашият почти го израстна това и при вас ще е така.....всичко е на периоди...гушкай и не му мисли  

в никакъв случай не оставяй детето да плаче!!!! всички деца ще се съпротивляват, но някои никога не свикват с това и след дълъг рев дори започват да повръщат. този метод само травмира детето без полза. 
всички подробности за детския плач и как да разберем нашите малки бебета (какво преживяват и кога за какво плачат) научих от една  прекрасна книга - за мен тя е безценна. сложихме край на денонощният рев и неспокойство на дъщеря ми (на 6 мес), защото най-накрая започнах да я разбирам. Препоръча ми я Abadjieva  от този форум, зам което съм и безкрайно благодарна!!! Искам ми се да имам силен микрофон за да мога да посъветвам всички майки (опитни и неопитни) да си я купят и прочетат, за да не се лутат и експериментират с бебетата си като мен. Казва се 'Secrets of the baby whisperer"   на Tracy Hogg. купих я от Амазон. това е една различна книга, която не третира бебето като някакъв премет който яде, спи и плаче, а като човек (като нас възрастните) които говори и комуникира с нас по неговия специфичен начин, но трябва да се научиш да разчиташ какво ти казва.  в нея  има много информация по всички проблемни теми за малки бебета - хранене, спане, създаване на добри навици БЕЗ да се травмира детето и мн други неща. не мога да я преразкажа цялата в форума.
специално за спането, буденето през нощта са отделени поне 30 страници в книгата и те трябва да се прочетат.   Възможните причина са наистина много. не бих се наела с цитати и предложения защото не познавам детето ти. Рабирам  че ти е ужасно трудно и моето дете не спеше нощем,  но за едно съм сигурна: в никакъв случай не го оставяй да плаче. НЕ МУ ПОМАГАШ!
сега нямам мн време, но утре ще се постарая да цитирам откъси от книгата, където надълго и нашироко е обяснено защо НЕ трябва да  се оставя децата да плачат.

Аз лично съм против и почти не го оставям да плаче.Мнооооооооого рядко и за мноооооооого малко!