съгласна съм - важна е културата на хранене, която създават родителите в къщи, и то в съвсем крехка възраст. аз съм гледана от майка ми само с готвена храна, и то защото не сме имали пари да се храним навън, но ми е създало навик да готвя редовно. така гледам и детето си, за добро или лошо. сега като седнем на ресторант тя си поръчва само супа или нещо готвено, ако няма доста трудно намира какво да яде. понякога си мисля колко лесно щеше да ми е да не готвя ами да се храним навън или да купуваме полуфабрикати, ама не съжалявам - поне детето има нормални хранителни навици. опита шоколад на 2 години, чипс на 3, но и това ми се струва рано. всички познати деца си ядяха след първата година.
смятам, основното не е наличието на тези храни, а бездействието на родителите, когато децата правят избор. по-лесно е да дадеш, когато мрънка, но трябва да се намесиш при съдаването на вредни навици.
аз цял живот съм в битка с килограмите и не искам и детето ми да е така. затова внимавам какво яде, макар че опитва и вредни храни.
за наредбата смятам, че е добра стъпка. дори и да продават всичко в близкия магазин, най-малките няма да отидат до там. някои големи няма да имат време. все е от полза. но основната работа е в къщи - не да забраняваш, а да обясняваш до припадък защо са вредни тези храни.
синът на мъжа ми от първия брак е на 13 г, към 160, 72кг. майка му не готви, яде сандвичи, чипс, кроасани. когато му прави супа, била някаква "готова". дори не я знам каква е. в къщи отказва да яде готвена храна, само пържоли и картофи или спагети. много деца са така и вината е само наша, това е.