ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ДЕЦАТА

Ако искате да правите дисекция на българското общество изобщо, мисля, че спокойно ще намерите подобни теми в клюкарника или ДиС... Тук повечето (с малки изключения) сме българки в чужбина - от n-броя години... Достатъчен брой години, през които сме преживели своите трансформации и дотолкова сме променили мисленето си, че за много от нас животът в България би бил немислим. Та уроците по задграничен морал са ни малко обидни...
А дали горенаписаното е просто мнение или клевета, може да се съди и от категоричността на пишещия и понеже познавам етикета на някои чужди форуми (не словенски, защото точно те не са ми критерий за цивилизовано поведение), бих казала, че такова 'мнение' най-малкото би било изтрито... Тук обаче чужденките сме по принцип много смели и демонстрираме поведение, което никога не бихме си позволили във виртуална или още по-малко реална среда в чужбина... Това пък говори, доколко наистина сме възприели порядките на страната, в която живеем...
Ако ще даваме примери, нека те да бъдат за чужденци или българи в чужбина. Защото няма значение, дали си бежанец или емигрант, допуснат по точкова система, дали идваш от пустинен район на Африка или си бил професор в престижен Московски университет, всеки преживява подобна трансформация...
И държавата-домакин прави почти всичко възможно, ти, като новодошъл, да се запознаеш с нейните закони и правила... Дори една сомалийка още на втория месец в езиковото училище знае, какви са й правата като жена... Дори децата в трети клас са обучени, че и при най-малка заплаха трябва да се обадят в полицията. Дори и на представители от някоя по-шумна националност им е пределно ясно, че продължителен плач на дете или много викове и писъци ще ги накарат по-често да се срещат с полицейските служители (особено ако живеят в апартамент, както семейството, което обсъждаме, а аз някъде напред в темата споменах и какъв стрес представлява срещата с полицейски служител на повикване за едно емигрантско семейство). Дори и да изключим училището и ежедневните контакти, както примерно е било при Даниела в началото, телевизията също се грижи за социалното образоване на новопристигналите...
Нека не забравяме, че Танушев е бил във Франция поне от 15 години към момента на отнемане на децата. Даниела поне от 7. Та затова ми е малко трудно да повярвам, че дори тя да не е знаела как или не е била в състояние да се защити, той не е бил наясно, какво може да очаква при физическо насилие в подобна страна... Но не отричам, че психическият тормоз съществува сред емигрантските семейства, макар че (поне от това, което аз съм виждала, с изключение на едно индийско семейство) най-много до втората или трета година живот в чуждата страна, емигрантите са наясно, какви могат да бъдат последствията и от подобен вид насилие (тук говорим за сравнително образовани хора)... А за някаква степен на психически тормоз Танушев призна в материала на Карбовски, като уточни, че това е станало вече след отнемането на децата и обвиненията са били двустранни, тоест те са се обвинявали един друг за случилото се. Което съм съгласна, че не е правилно, но пък надали е било неочаквано като реакция. Точно в такъв момент двамата са имали нужда може би от семеен терапевт, който да работи с тях, но точно за такъв вид помощ никъде не прочетох (не говоря за психиатричната оценка, която е била направена на Танушев, а за специалист, който да работи с двамата заедно, а не само с Даниела...)
Също така е имало възможност, Даниела да бъде настанена в социален приют заедно с децата (на този етап тя вече е приемала лекарства, но не е било нужно болнично лечение; Социалният приют е място, където служителите имат контрол върху нея и децата), но това не е било направено, дори не е било предложено... (Самоубийствените мисли, пак според нейните думи, идват в болницата, след отнемането на децата и то не без помощта на предписаните лекарства...)
И не на последно място... След първото дело Даниела си е била с децата в България. И Танушев и нейните родители са настоявали тя да остане там, защото при първото дело е било обсъждано отнемане на децата, макар че тогавашният съдия не го е одобрил. И двамата родители са били наясно, кое е най-лошото, което може да се случи. Но Даниела, напълно убедена в тяхната невинност, вярваща, че справедливост има, че те не са прегрешили с нищо към децата си, е решила да се върне... Нещо повече. Първо е била отнета само голямата дъщеря, тоест след нейното отделяне са имали промеждутък от време, когато са можели да спасят поне останалите три деца, като ги изпратят в България, но те не са го направили... Пак вярвайки, че е станала някаква грешка...
Поне Даниела описа ситуацията така в постингите си от библиотеката (някой спомена, че тя не се е включвала от 20 страници, а тя го направи между 18-та и 23-та страница) и на мен, поне на този етап, ми се иска да вярвам на написаното от нея, а не да чета между редовете...
Аз също бих се радвала, ако Даниела може да се включи пак, но останах с впечатлението, че след поредното заседание и удължаването на срока за пласиране на децата, тя отново не се чувства добре и мисля, че е по-разумно за нея, да си спести допълнителните мъчения и тукашните посещения...
А единственото, което ние можем да правим, е да преповтаряме една и съща информация, дадена ни от Даниела и Борис, което на моменти изглежда идиотско (тук визирам и себе си), или да съчиняваме нови 'факти', което пък е неморално (тук другите да се разпознават)... Аз лично преминавам към standby състояние, докато не се появи отново Даниела или няма ново развитие по предприетите съдебни мерки...

Криси, абе какъв пъзел искаш да наместваме тук в този форум? Никой не очаква от нас да взимаме решение за това семейство, хайде да не си играем на следователи и прокурори.За какво само да ги обсъждаме и да ги ядем, при условие че ние, за разлика от тях, сме анонимни и можем съвсем безотговорно да си пускаме какви ли не спекулации тук? Иска ми се просто българското Външно министерство да се поинтересува от този случай и да се увери че не е имало процедурни нарушения по време на делото.

Doret, аз никого в нищо не обвинявам, написаното от мене е по принцип, статистика. Обяснявам как процедират социалните, толкоз. Прочетох блога на Инджев, да. Съдията няма да се свърже с българските си колеги, защото, както вече писаха и други, има конфликт в ценностната система. Същите тези негови български колеги, които на 2 инстанции издадоха оправдателни присъди по случая Борилски и отказаха да предадат заподозрени в извършване на убийство по особено жесток начин на територията на Франция на френското правосъдие. Един от доводите за оправдателната присъда е, че обвиняемите са завършили елитни училища и са от добри семейства, което за франсетата е   при наличие на тяхно ДНК под ноктите на зверски убития им приятел. Аз още оня ден писах, че молбата за предаване на децата на бабата и дядото са виждани като начин родителите да ги измъкнат и да си ги приберат на бърза ръка. Това е писал и съдията в новото решение (според г-н Танушев:


Това от другата тема:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=478370.msg14422662#msg14422662

Това, което според мене кара съдията да удължава престоя в приемни домове е, че според него децата са били подлагани на някакво насилие, което родителите не виждат и не приемат като насилие и че ако им ги върне то ще продължи. Намира бащата за арогантен и нежелаещ да сътрудничи. Предаването на Карбовски (което съдебният състав сигурно е гледал), което започва с разказа на бащата за оставането му във Франция заради машинации с изборите в БГ, продължава зле и завършва зле. Машинации, конспирации, фалшификации и нищо конкретно.

Не рзбирам този пасаж от решението:


Да разбирам ли, че децата веднъж са връщани на родителите и са отнети отново?????? Ако да, кога?

вселена, децата са разделени (едни от други), защото, предполагам, едно семейство не може да се грижи за всичките. Само предполагам. По принцип в приемно семейство се настаняват толкова деца за колкото то може да се грижи.
http://www.bg-mamma.com/index.php?action=post;quote=14430262;top … 4f9e6fd10238df728

CaveWoman,- според съдията, цитирам
Едва ли човек, който отрича и не вижда никакъв проблем, има желание да работи с терапевти и психолози.

Сърцето ми се къса за тези деца, разделени от майка и близки. Поведението на родителите, обаче, което е било неадекватно от самото начало и продължава да не задоволява съдията е спънка за връщането им в семейството.

Доколкото мога да чета Даниела е писала, че не са били тормозени. Без да сме свидетели нямаме право да критикуваме.
Била съм жертва на несправедливост от страна на български закони. При 100% валидни доказателства дори при самопризнание от страна на крадеца спряха разследването. Не ми се занимаваше, защото бяха минали години и левът не беше вече същата стойност. С нищо не мога да го сравня със случая на тези хора, освен с безсилието и гнева, който изпитваш като чуеш "компетентни "органи да произнасят присъда.
За депресията на Даниела пак не можем да съдим наизуст. Не на една от нас мъжете ни са по цял ден на работа и ние сме с 2-3 деца сами в къщи. Някои се депресират, други се приспособяват. Има тормозени жени, на които не им пука.
Всеки си има граница. Дайте да не съдим хора, които не познаваме.
Ако е вярно, че децата са преместени в изолирани села, та макар и във Франция, не виждам как това може да е по-висока ценностна система и бабата и дядото да не могат да си вземат децата.
Не ми го побира акъла как аз ще съм емигрант в някоя държава. те ще решат, че си тормозя децата и ще ми ги вземат. Като реша да се прибера в Родината и си искам децата те ще ми кажат, че Родината ми била с ниска ценностна система и те ще ми правят децата французи. Е това е за мен пълен абсурд.
Не са те единствените, които се разделят при подобни трагедии. Здрави връзки на обичащи се хора са се сривали.
Много се мислите за идеални  и недостижими някои

Не виждам защо някой продължават да упорстват.Факт е,че госпожа Танушева призна,че имат проблеми,факт е че тя в момента се лекува и факт е че тя сериозно е взела присърце нещата,за да си върне децата.Възхищавам се на тази жена за смелостта да се изправи пред такъв съпруг,да намери сили и да продължи напред.
Друг факт е,че господин Танушев просто мимоходом призна за някакъв проблем със съпругата си,но не и че този проблем е сериозен.
Няма нормален съдия,който на днешно време би повярвал на правосъдната българска система,пък даже и на психолог.

по този принцип на всички двойки, които ходят на терапия, трябва да им се вземат децата. макар и "временно" та да си ( ако) оправят проблемите. Да си каже, ако има някой, който не е имал проблеми с мъжа си Прекалявате според мен. лично мнение.
а това, че съдебната сиситема на Бг е скапана, значи ли , че всички българи трябва да сме втора категория в чужбина? факт е , но правилно ли е?

Не е правилно всички да са под един знаменател,но когато собствената ти държава нехае за поданиците си,за какво да говорим?
ДА не говорим,че не можеш и да получиш и адекватна инфо или помощ от конуслтво или посолство.Наскоро се сблъсках и с такъв проблем,идеше ми да викам.

mariabutti Всеки е имал проблеми с мъжа си, зависи обаче колко често и с какъв интензитет. Едно е да се скарате кой е счупил някоя чаша или защо не е сменена крушката или нещо подобно. Друго е мъжът ти да се насмуче като казак в местната пивница и да ви омлати наред с децата. Не казвам, че това е случаят, но смяташ ли наистина, че за дребно скарване ще им отнемат децата? И Невена правилно е подчертала някои пасажи от решението, които не отговарят на версията на Танушев.

Живяла съм доста време в Париж. До нас на етажа имаше семейство от Конго май бяха - майка, баща, брат и сестра (на по 20-тина и кусур години). Сестрата имаше някакъв приятел и закъсняваше и баща й и брат й редовно я пребиваха - то не бяха писъци, рев, чудеса, полиция, бягащи баща и брат от полицията. Прибираха ги за по ден, два и толкоз. Кротнаха се накрая де, не знам защо беше цялото това чудо. Та мисълта ми е, че имаме само версията на Танушев, както и редактираната пак от него версия на Даниела, която след последния си пост изчезна. Освен тях двамата никой не знае точно какво е ставало и защо са им отнети децата. Пак повтарям - защо голямата пълнолетна дъщеря не живее с някой от тях, при положение, че никой не може да й забрани? Ами сама е избрала да живее при доносницата?

Има разлика между двойка, която ходи на терапия, и такава, в която единият съпруг отказва да признае какъвто и да е проблем в себе си, но за сметка на това обвинява държавата за семейните си неблагополучия. В другата тема е писал как социалните поощряват разпадането на семейството. Целият свят е срещу него. Само той е прав. Която не е съгласна с него, е "социална работничка".
Работила съм достатъчно с хора, за да разпозная опитите за манипулация и патологичното желание за контрол над другите.

Как така, решенията не касаят ли и нея? А ако може да избира, защо не е избрала да живее с майка си, която вече е разделена с мъжа си?

Ми а де, и аз това питам. Тя в момента надали може да живее при майка си, тъй като майката е в приЮт за жени в трудна ситуация. Сигурно и пари няма жената. Но все пак да остане с доносницата, тази, заради която са взели братята/сестрите й...

От другата тема: "Въпросната "асоциация", с която се спекулира, е всъщност само името на общежитието за жени (изключително имигрантки), в което тя преспива в момента. За сведение, почти всеки ден се виждаме и сме заедно в новото ни жилище, когато тя чувства, че е в състояния да преодолее болката си."


Жената спи в общежитие на асоциацията, явно е безплатно, но не са разделени - наели са ново жилище.

Според мен не може на 15 години сама да решава такива неща.

На 15  години те питат къде искаш да си, майката е казала, че детето само е избрало! Освен това този тип е осъден за агресивно поведение, тук демонстрира агресивно поведение, защо тогава да не вярвам на съдията, понеже бил французин, този довод не е достатъчно твърд. До сега като доводи защо да не вярваме на съдията представяте само това, че системата правела грешки, общо системата, докажете ми че точно този съдия е направил грешка. Бащата е агресивен към непознати хора, които  не го венцеславят, от което заключавам, че към близките трябва да е бил съвсем безкомпромисен що се отнася до чуждото мнение. Как точно се нарича такъв човек? Толерантен, разбиращ, как реагира такъв човек, тук във форума откровено агресивно, защо тогава съдията, който е заключил че е агресивен да е излъгал, всъщност какво точно е излъгал, че е агресивен? Всички виждаме, че има агресивно поведение. Къде е разминаването между обвинението и реалността? От друга страна до сега видяхме множество разминавания между казаното от господина и допълнителната, макар и оскъдна информация. На края остава довода да го подкрепим щот бил нашенче. А неговата идея е точно тази, светнали са го колко мощен механизъм е този форум, вече много хора знаят каква сила сме и колко неща наистина променихме. Това иска господинчото да го подкрепим та отново да си върши своеволията, доказани пред съда с влязла присъда. Не забравяйте говорим за влязла в сила присъда. Грешки стават, но какво точно ви гарантира, че в този случай говорим за грешка? С кое точно този човек ви убеди, че става въпрос за грешка? С дисекцията на френската система? Той ви каза стават грешки и затова съм невинен и вие му повярвахте? По-често не стават грешки, по-често става въпрос за уместна намеса.
Защо децата са разделени има съвсем логичен отговор, само биологичните родители могат да си позволят "лукса" да натъпкат 4 деца в една стая. Безскрупулните приемни семейства трябва да отговарят на определени стандарти. Не могат да вземат 3 деца заедно. Майката е написала, че най-голямата дъщеря не е отнета, сама е избрала да отиде при социалната работничка. Двете момиченца са заедно не са разделени. Само момченцето е отделено, и дори не знаем дали не е в близост до другите деца и не ходят в общо училище.
Защо не ги дават на бабата и дядото, самите вие предлагате това решение за да могат родителите да си ги вземат. Мислите ли, че съдията е толкова тъп и не се сеща за същото, че бабата и дядото няма да гледат децата, ами родителите, които са лишени от това право ще си го придобият. Нали идеята е да защитят децата от тези родители, затова не им ги дава, щото тогава решението му за защита на децата остава безпредметно. Този съдия се води именно от интереса на децата, за които много от вас твърдят, че ги е грижа. Отричате, обаче възможността за тези деца да е имало реална заплаха. Не забравяйте, че дори и решението на съда ни е поднесено от господина. Бих помолила френскоговорящите да потърсят инфо ако има възможност, ако някъде се обнародват такива решения и да ни представи ако може някакъв доклад. Боря се за друг извор на информация. Не е вярно, че от нас нищо не зависи, напротив. От нас зависеха майчинството и боклуците в училищните лавки, от нас зависеше съдбата на Могилино. Това е идеята на този човек и тъкмо за това трябва да бъдем мноого внимателни кого и в какво подкрепяме. 

Израснала съм в семейство на баща алкохолик, който продължава и досега да тормози майка ми всекидневно и мен за малкото време, когато се прибирам. Започна да посяга и на децата ми и се изнесох на вилата като съм във БГ. Мислиш ли, че не ми е ясно и не съм си изпитала на гърба ефекта и последиците? Мислиш ли, че и сега на 38 не ми оказва влияние?
Мислиш ли, че бих подкрепила подобен човек?
Но и не понасям да се нахвърляте върху някого по догадки.
Параноичен бил...Еми да ти кажа, ако и на мен ми вземат децата незаслужено, няма да изпадна в депресия като Даниела. Агресията ще ми е ежедневие.
Да не говорим колко от нас са изтерясвали и при наполовина обвинения отправени  тук във форума, да не говорим в реалност.
Спомнете си като сте били на 15 и си представете ситуацията. 
Не съм седнала да се връзвам 100% на думите на "този тип", както го наричаш.
Същото е било и със сестрите в Либия. Значи ли , че като знам от опит тук и разкази точно на сестри в Либия на какво сме способни българките в арабските страни, трябваше да ги анатемосам?
Но и няма да изпадна в крайности да ги защитавам без да ги познавам и да съм била свидетел.
Това са все субективни неща- какво мисля аз или ти.
Това не е важно.
За мен е важно да се реши проблема на това семейство , на тези деца, а не да се протакат нещата 3 години. Защото за мен е протакване. Казала съм и преди къде са грешките на самото семейство. Както и , че не виждам как ще им ги върнат , ако ситуацията с тях самите се запази.