ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ДЕЦАТА

Тя не само не говори за насилие от страна на мъжа си, ами напротив, казва че добре се е грижил за тях. За мен да отправиш  обвинение в насилничество срещу конкретен човек без да се основаваш на факти, си е клевета, не просто лично мнение. И да, за такива "лични мнения" изразени в публичното пространство, дават на съд.
Но за мен друго в тази форумна ситуация е интересното в случая. Да не би да сте си внушили, мили форумни дами, че сте съдебни заседателки и че на вашите плещи лежи отговорността да върнете или не децата на един насилник? Толкова насериозно се взимате? Трябвали ви факти, все едно сте вие тези, които ще дават присъдата! И сигурно е много сладко усещането да си мислиш че от теб зависи един човек, че както е паднал и слаб, можеш още повече да го стъпчеш. Ако не ви се удава тази възможност в реалността, може би форумното пространство задоволява тези инстинкти? Какво може да се направи в случая с това обсъждане във форума? Ами евентуално след като форумът е толкова четен, да се привлече вниманието на медии и на политици (за медиците в Либия точно от вестникарска статия стана известно), така че да се наблюдава по-внимателно процесът, ако има процедурни нарушения да се отстранят, ако е станала съдебна грешка, каквито се случват и в най-развитите демокрации, да бъде открита. Защо да го правите точно за това семейство ли? Ами защото са наши сънародници, които са попаднали в беда в чужда държава. Защото ако на нас ни се случи нещо такова в родината ни, ние няма да сме сами и ще можем много по-добре да се защитим. Защото всеки в родината си има голяма социална мрежа от приятели и роднини, които ще го свържат с добър адвокат, ще му помогнат да си плати вноските за адвокат (ама това не е като с български заплати да събираш за хонорар на френски адвокат), ще се свържат с познати журналисти и т. н. Все неща, които Танушеви като нови имигранти нямат във Франция и затова са по-лесна жертва на съдебни грешки. Като чета тази тема, става ми болно за българската общност...

Господин Танушев, силно ме развълнува случилото се с вас. Имам две малки деца и не мога да си представя, някой да ги отдели от мен. Идеята ви за организация, която да следи за спазване на правата на родителите при подобни производства, съвсем не е лишена от смисъл. Както има вече институционализирани структури за закрила на детето, защита на потребителите, закрила на малцинства и т.н, защо да няма и структура защитаваща родителите от съдебни произволи!? Преди няколко години една колежка донесе от САЩ ноу-хау за мониторинг на съдилища във връзка с домашно насилие. Там има такава практика - кортуотч. Тук в БГ направихме също мониторинг на бракоразводни дела, в които търсихме насилие в подкрепа на Закона за домашно насилие, който бе приет по-късно. Няма пречка да се направи мониторинг на съдилищата в държавите, в които има толкова случаи на неправомерно отнети деца от родителите им.
За ефектите от прякото наблюдение на работата на Съда, няма да говоря тук. Потърсете правозащитни организации във Франция, които биха се съгласили да направят такъв проект. С удоволствие ще се включим като партньори, ако трябва. Ще предоставим системата за наблюдение, която разработихме тук и която проработи. Ще направим анкетни карти, които доброволци ще попълват по време на съдебните дела. Анализираните резултати могат да послужат като предложение за законодателни промени, които да предотвратяват подобни несправедливости.
Мисля, че нахвърлих идеята си за проект, с която можете да потърсите подкрепа. На лични ще съм на линия за повече подробности.
Късмет на заседанието идния месец. Ще стискаме палци.

1)


2)
http://www.defenseuredesenfants.fr/ - La Défenseure des enfants (Защитничката на децата)
La Défenseure des enfants, qui a manifesté son opposition suite à l’annonce du gouvernement de vouloir supprimer le Défenseur des enfants et de créer un Défenseur des droits, fait connaître son analyse du projet de loi déposé au Sénat le 9/09/2009  (Защитничката на децата, която манифестира своята опозиция в следствие на анонса на правителството, че желае да премахне (длъжността) Защитник на децата и да създаде един Защитник на правата, ви представя (по-надолу) своя анализ на проекта за този закон депозиран в Сената на 9/09/2009.)
(...)
APPEL A SOUTIEN POUR UN DEFENSEUR DES ENFANTS INDEPENDANT – (Призив за поддържането на един независим Защитник на децата) ...

Nevena Virolan, а ти прочете ли това, което е написал Иво Инджев?

ОТ АВТОРА НА БЛОГА:

Не познавам господин Танушев. Не мога да си представя обаче какво зверство трябва да е извършил родител, за да го накаже държавата с отнемане на 4-те му деца . А те не само са откъснати от родителите, но и са пръснати (допълнително наказани!) в различни приемни семейства. Забраняват им да говорят на родния им език с родителите в отпуснатите им броени часове месечно за общуване, под предлог, че така не могат да ги подслушват !

Толкова тежка присъда би трябвало да бъде налагана като някаква крайна мярка за крайно опасно деяние. Хайде, да „прежалим” родителите, но какво ли са сторили самите деца да бъдат разделени ПОМЕЖДУ СИ ( освен от родителите си)?

Досега говорехте за насиле от страна на съпруга, сега ми пишеш:
- поне 90 процента от тормозените психически от родителите деца не казват истинското си становище пред родителите.
- това, че срещите са с надзирател и разговорите са подслушвани говори за сериозни съмнения на правораздаващите органи, че децата са тормозени по някакъв начин и манипулирани, не казвам, че са.
Е, това вече е прекалено. Какви доказателства имаш за да обвиняваш родителите, че са тормозени? Или са пак свободни съчинения.
Най-малкото, че френският съдия няма правомощия над бабата и дядото, които, доколкото разбирам не са нито френски граждани нито постоянно живеещи на територията на Франция.
А децата френски граждани ли са? Не е ли по-логично съдията да се свърже с компетентните български органи и те да поемат случая, все пак родителите желаят да се върнат в България.
И не е ли противохуманно български граждани (децата) да бъдат принуждавани да забравят българския, те вече 3 години не са го говори?
Въпроси много и то към силните в този случай.

Като се имам предвид каква калпава меко казано правосъдна система има в България,не вярвам някой съдия да се довери на нашите органи.
Интересуваме мнението на госпожа Танушева,преди време то противоречеше в някой аспекти на това на съпруга и,точно това ме кара да не му вярвам напълно.

Невена, а с каква цел са разделят децата, знаете ли?

Всички май чакаме майката да вземе отношение, за да наредим пъзела.

От този въпрос ми светна къде е ключето от палатката.
Лятото си бях в България, излязохме с детето в местната градинка. Една майка пред всички без никакъв проблем намлати детето си на видима възраст  2 години защото се е напишкало. Млатеше го с истеричните крясъци "Що бе говедо не каза, глей Анджи е по-малка и вече си казва, а ти тъпако пак се напика". Целеше с в дупето, но нито веднаж не го улучи, удряше го по кръста и гръбнака. Детето не дойде само да и каже, че е напишкано, тя го установи след проверката, повика го, а то със страх се приближи, стисна очички сви се и чакаше да го намлати. Удряше го с отработен жест, явно беше, че си го млати редовно. Аз бях единствената, която реагира и в отговор получих "Ти па кво се мешаш, твойто си гледай." И да, разбира се, аз пък какво се мешам това не е моя работа, това са нормалните за България "два шамара", нищо фатално, не му е счупила главата, не го е осакатила, такова поведение се смята за нормално и в никакъв случай за причина за отнемане на детето, социалните не се намесват.
Е, сега хипотетично да си представим, че това семейство се премести в Словения (давам тази държава за пример, защото познавам ситуацията и системата, но предполагам че се отнася и за останалите европейски държави). Майката излиза с детето и реагира по същия, нормален за България начин. Всички присъстващи майки ще се възмутят, може и нищо да не и кажат, но ще изразят гласно несъгласието си. Ако сцената се повтори и следващия ден, най-малко три майки ще сигнализират социалните (ако на момента не викнат полиция). Социалните естествено ще установят, че детето е млатено всеки ден и по всякакви поводи. И разбира се, ще го вземат. Какво следва, ами нашенците ще гракнат как гадните словенци мразят българите и са им отнели неправомерно децата. И ще са в своето право, че и 80% от форума ще ги подкрепи, те какво лошо са сторили. Родителите ще са абсолютно убедени в правотата си, тя не е била заплаха за живота на детето. В България социалните реагират при ортопедични травми, взимат деца след многократно чупене на ръце, кости и ребра, за "два шамара" даже няма и да се помръднат, това е нормално в България. Затова и "потърпевшото" семейство ще намери много съмишленици и сред депутати, които също възпитават децата си с "два шамара". Обаче на практика е нарушен закона, разбират го българите или не. Законът е такъв - нямаш право да удряш детето си. Оставям на страна темата колко правилно е. Когато отидете в Англия карате на опаки, независимо дали ви харесва или не, не тръгвате срещу движението само защото така сте свикнали в България, спазвате правилата. Същото се отнася и до другите закони, който не ги спазва се наказва.

[/quote]

 Ами защото са наши сънародници, които са попаднали в беда в чужда държава.
[/quote]

Аман от тия сънародници бе, аман, до сега като чуеха че си българин си стискаха чантата, след тези случаи ще започнат сигурно със спрей да те пръскат. На мен лично ми е писнало от такива сънародници. Това е другия проблем, който исках да повдигна, какво остава мнението за българите в обществото, вандали дето си млатят децата и се гордеят с това. Мерси ти от тези сънародници.

А децата са млатени, защото се е напишкало, защото при 40 градуса се е намокрило, защото е изпуснало и счупило чаша, защото е дръпнало покривката. И това е нормално. Пак лятото бяхме на гости и моето дете счупи някакво керамично звънче, от мен се очакваше да го намлатя, и след като не го сторих изслушах половин часова лекция как детето ми било лигаво, и щяло да ме бие като порасне. Не ми стана ясна логиката от къде ще вземе стереотипа на боя, като аз не съм го била.
Ето ви как се е получил нашият случай, той не е застрашавал живота им, не я е душил, не и трошил костите, просто системно, в случай че му противоречи и е врътвал два шамара, на децата сигурно. И какво толкова лошо е направил човека, според българските критерии - нищо лошо. Затова и намери толкова съмишленици, понеже аршина в България е друг, "два шамара" не са причина за намеса, службите се намесват едва след като децата са заклани, едва след като са изпълзяли на прозореца и съседът ги е спасил в последната секунда, преди да се стигне до непоправимото. От тук и неразбирането на вината на бедния човек, останал под ударите на тъпите им закони.
А до колко един шамар е опасен за живота, в училището за родители лекторката ни разказа една случка от нейната практика. Майката врътнала един шамар на детето, то изгубило равновесие, ударило си тила в ръба на масичката ... след това майката правила два опита за самоубийство, сигурно е ужасно да живееш с мисълта, че си убила детето си... Крачката от шамара до счупения гръбнак, ръчичка, ребра е само една секунда... Но това вече си е мое мнение.
Малко офф този пост, ама като вече сме тръгнали да правим дисекции на общества що да не разгледаме и българското.

Абсолютно 
Случаят Борилски е достатъчен пример.

Аз пък мисля, че твърдението как българите масово си възпитават децата с шамари, а чужденците не е съвсем истина. Просто при нас всичко е на показ. Със сигурност и в Словения, и във Франция има домашно насилие или възпитание с шамари. Само че там са се научили да са по-  ...дискретни, включително и в това отношение. И внимават на кого какво показват и споделят. Когато българските служби почнат да вземат деца, и у нас "шамарещите" майки ще се научат да са по- прикрити.

Тук вече прекали. Докажи, че съпругът е бил жена си и децата си и веднага заставам срещу господин Танушев.
Не мога да разбера защо омразата ти към всичко българско се пренесе и върху това семейство. По-добре спри да пишеш глупости, а примерите дето си дала за България и най-вече обобщението си е направо 
Аз пък мога да ти дам пример от така наречените европейски държави (като че ли България е на Луната). В Англия, 6-7 годишно момиченце системно е оставяно гладно и накрая умира. Има съседи, има социални, има училище, но никой не се интересува. Миналата седмица осъдиха майката и приятеля и след двугодишен процес.
Повече от година се шуми по процеса с бебе П, убито от родителите си. Имало е повече от 60 репорта от социалните, но никой нищо не е направил.
Миналия ден пак убито дете от родителите си, пак репорти от социалните и пак никаква реакция.
Нека не обобщаваме - в България родителите малтретират децата си, пък в "европейските" страни ги отнемат от родителите им. Грозно е.

И тук ги отнемат, ама словенците си нямат Иво Инджев да ги защитава горкичките, щото им били нарушили правата да не си млатят дечицата на спокойствие.
Аз не очаквам господина да каже, да помлатвах ги ама вие ще ме разберете, само дето съдията е отсъдил строго и му е назначил лечение.

Колкото и да не ви харесва, в България критериите за това що е насилие са изключително занижени. Каквото и да пише в закона, щом обществото приема, че децата са собственост на родителя и шамарите са средство за възпитание, няма оправия.
Патетиката "Ама те са българи, как може да не ги защитавате, жал ми е за българското общество зад граница" не е от полза за никого.

bzepic, понеже си видяла в България някоя да си удря детето, искаш да ми кажеш че и Танушев правел същото ли? Това ли ти е аргументът? Това което аз искам, е да се привлече вниманието за евентуални нарушения в съдебните процедури. Просто един по-внимателен поглед, предвид това че семейството има по-ограничени ресурси да се защити от грешки в системата. Никой не иска да бъдат онеправдани само защото са българи, просто да се провери дали правомерно са им отнети децата. Вие имате ли нещо против това?

  И освен дали е правомерно, дали е избран най- добрият вариант за децата: разделени, без контакт с други роднини, и в напълно различна културна семейна среда.

Всеки от нас иска да разбере дали децата за правомерно или не отнети,Но докато не се намеси госпожа Танушева,за да се разплете пъзела,трудно ще стане.Пак повтарям нейното мнение се различаваше в някой аспекти от това на съпруга и.Никой родител няма да признае публично дали е бил или не жена си и децата си.Аз лично не допускам господин Танушев да е стигнал до тази крайна мярка,ще ми се да вярвам,че не е,но тормоз има под други форми.
Както и не съм склона да вярвам,че виж ли ти съдията е абсолютно преднамерен и едва ли не некомпетентен.Като се казва има нещо гнило и недоизказано,нещо,което се губи като логика в цялата тази история.
Много моля,ако все пак госпожа Танушева има възможност и време да се намеси.