ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ДЕЦАТА

Добре де, направихте психолигически портрет и на двамата, но мен повече ме интересуват децата. Наистина ли мислите, че те сега са по-добре отколкото с мама и тате, семейство с проблеми като милиони други семейства по света? Има ли непосредствена заплаха за живота и здравето на децата, та ги отнемат? Та това са вече 3 години, а най-малко може вече и да не помни родителите си. И защо френския съдия отказва да ги даде на бабата и дядото? Май на никого не му пука за децата, вие тук развивате теории за  какво ли не, а къде са децата в цялата тази схема?
И хайде спрете с хапливите заяждания, в другата тема по ви е мястото.

Ами Дорет, тези въпроси не ги обсъждаме по много проста причина - няма информация. Информацията, която имаме тук, е това, което е благоволил да ни каже господинът. Не знаем има ли/ имало ли е някога непосредствена заплаха за децата. Ако ситуцията от гледна точка на социалните служби е била наистина - тормозена депресирана съпруга, съпруг, който отказва да сътрудничи, един господ знае какво става зад тези врати, сигнали отнякъде за евентуални проблеми с едното дете - може и да са решили, че има непосредствена опасност.

Бабата и дядото не живеят там, където се е разглеждало делото. Не знаем на каква възраст и в какво здравословно и материално състояние са. Темата има вече към двайсет страници, много нещо е обсъждано в нея, задавани са и твоите въпроси - многократно - само че не са получили отговор. Съмнявам се, че има пишещи по темата, на които да не им пука за децата. Хайде да не се обиждаме.

Като нямаме информация какво обсъждаме? И вообще каква информация имаме? Господин Танушев ни казва нещо и вие почвате йок не е така. а вие откъде имате информация, че не е така? Явно само е чешене на клавиатура.
Не разбрах кого и с какво обиждам.

Към ianajar: След като вие ми изяснихте, че текста, който се отнасял за мен не почивал на факти и доказателства, почти ми олекна. Но пък си помислих, аджеба, как тогава се нарича злостното говорене без факти ако не клевета? Или пък ми предлагате да приема казаното като обобщение въобще за всички мъже а не конкретно за мен? Ами тогава да, съгласен съм, не може да се говори за констатации а за  диагноза (но не моята).
Но май няма смисъл да ви го казвам всичко това. Вие, както виждам от цитата, който сте извадили, вече си имате готово мнение по въпроса.
Ала за другите, които имат различно от мнението-конфекция, искам да поясня, че точно по този начин предизвиках социалните служби  да ме обвинят  във всички възможни грехове -  просто не приех манипулацията им - за тяхно удобство да бъда  вкаран в схемата им на съпруг насилник.

Танушев, наистина ли дотолкова не сте наясно с природата на интернетните форуми, че да приемате всеки коментар като насочен лично и пряко към Вашата персона? Не Ви познавам. Бзепич също не Ви познава. Реагираме и коментираме не на Борис Танушев - реалния човек, а на Борис Танушев - виртуалния образ, който сам сте си създал в темата чрез собствените си думи.

Дорет, всъщност в последните страници се обсъждат отношенията между Танушев и Танушева - доколкото разбирам, въз основа на някакво интервю с Танушев, както и на реакциите му на постовете на Даниела. За това информация има - постовете и на двамата са си в темата. Отношенията между тях са в основата на цялата ситуация все пак, затова не виждам причина да не се обсъжда този аспект на проблема.

Бях си обещала, че няма повече да пиша в тази тема, защото страшно ме натоварва психически, но не се сдържах след последния пост на Танушев - прекалено образен беше, за да го подмина.

Сега обещавам публично да не се включвам повече. 

Дорет, не е вярно, че на никого не му пука. Както виждаш им е предлагана помощ. Двете най-големи деца са на възраст да могат да говорят и обяснят какво и как се случва и съм сигурна, че е беседвано с тях. Какво са казали децата може и да не е казано на родителите или един от тях ако това усложнява връзката помежду им. Пределно ясно е, че отглеждането в приемно семейство не е идеалния вариант и до него тук във Франция, повярвай ми, се прибягва само в много краен случай. В Англия за щяло и не щяло като оставяне на 7 годишно само за 5 мин докато идат до близката бакалия, примерно. Тук има критичен недостиг на места в приемни семейства. Франската държава няма никаква финансова изгода да поема издръжката не 4 деца с чуждо гражданство.

Отглеждането от баби тук не е популярно. Практикува се много от африканските общности. Трудно съдията ще се съгласи да ги даде за отглеждане на баба и дядо, особено ако мястото на живеене е извън юрисдикцията му. Само гадая, но може би той вижда в бабата и дядото съмишленици на родителите, които им помагат да си вземат де факто те (родителите) децата на всяка цена. Тук вече се вижда разликата в културите и ценностната система. За тях бабата и дядото, които не са забелязали лошото здравословно състояние на майката (ниско тегло, счупени зъби, депресия) и явно не приемат мнението на френския психиатър за характера на бащата (което е определящо за решението). Като сложим и абсолютно противоположното мнение на българския психиатър за бащата, съдията не желае да изпрати децата на място с нрави несъответстващи на местните (френски) норми. По същия начин се процедира с деца от други държави ако се смята, че детето там е застрашено от някакъв вид тормоз.

- и кое точно им е удобно в случая? Само в последните си 2 постинга се обявявате за клеветен (от bzepic която плашите с прокурор), манипулиран, обвиняван от социалните..... Не искам да споменавам параноя, но..........

  Освен ако не са му нужни, за да пишат петиции срещу гадните французи и да се възмущават на висок гласт колко е корумпирана съдебната система у Европата. За какво си мислиш, че пусна темата си Танушев?

Към Невена Виролан (но и не само): Как мислите г-жо или г-це, че трябва да се реагира на една клевета - с мълчание за да не ви обвинят в параноя? - Ако въпросната форумка разбираше от учтивост (а не от съд), щеше ли да ръси подобни гадости? Как мислите и че трябва да се приема едно обжалване в съда, като параноя или като несъгласие с първоначалното решение?
Г-жо или г-це, не сте първата, която по-принцип, априорно защитава една с-ма  (френската в случая). Да не дава Господ, както се казва, на собствен гръб да изпитате правотата си. Все пак, ако си бяхте дали труд да прочетете всички материали и от двете паралелни теми в този форум (другата е инициирана от човек, който за разлика от вас, мисли повече как да защити децата а не системата: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=478370.0 ), както и да проследите дадените тук в по-първите страници линкове (вкл. и на френски), щяхте, ако го желаете разбира се, да се убедите, че фасадната позиция е едно а реалността друго, защото тя зависи не от пожеланията а от нивото и пристрастията на прилагащите с-мата, дори когато може да се предположи, че те са били доброжелателни. Нали сте чували изразът, пътят към ада е застлан с добри намерения?
Аз и съпругата ми сме обяснили вече достатъчно подробно във форума и другаде обстоятелствата по нашия случай. Много повече отколкото това е направено от други при подобни обстоятелства. И точно тук е проблемът, че сме успяли да обясним, че е допусната грешка. Никак не е очевидно да се признае една грешка от страна на институциите и на предубедените. Отказват ни систематично всякакви контра-експертизи, вещи лица, анкети и дори отхвърлят докладите на службата, която ни надзирава при срещата с децата, защото те са позитивни за нас. (За сведение, френската експертиза не почива на действителен преглед, а прави обобщение на предварителните доклади, с които ни бяха изправили пред съда.)
Ще ви дам и още един конкретен пример за кафкаянската ситуация в която сме вкарани. Отказват на бабата и дядото (университетски професор и гимназиална учителка с 90 кв м. жилище в София) да гледат децата основно под предтекст, че те не знаели (или пък са забравили) български, за да могат да се интегрират в български условия. В същото време, ни забраняват да говорим с тях по телефона, защото сме им били говорили на български!
Колкото до българската власт, тя е направила досега 3 (макар и безуспешни) опита да интервенира пред френските органи (и продължава да го прави). Случаят вече е на вниманието и на Европейския парламент, поставен е от българските депутати като дневна точка за разглеждане в една от следващите му пролетни сесии. Направено е обжалване и пред Съда за правата на човека. Има и медиен отзвук в Б-я (Ре:тв, Нова тв, Дарик р-о, в-к Виена днес, в-к Стандарт, Иво Инджев, Атанас Чобанов, Ангел Грънчаров, Анна Зографова). Аз самият имам блог, в който пиша по темата (освен баща съм и журналист, бивш кореспондент на радио Свободна Европа и сътрудник на в-к Демокрация). Така че г-жо или г-це, не изтъквайте вашата неинформираност като аргумент.
Но понеже виждам, че не малка част от активно взимащите  в този форум отношение се интересуват да прокарат по-скоро своята гледна точка, отколкото да предложат нещо конструктивно, за да могат едни български и само български дечица да се съберат отново с родителите си, реалният баща Борис Танушев, както вече му беше подсказано, ще си обере крушите, за да не пречи на словесните упражнения върху виртуалния (нали така янажар?).
На всички останали, които имат към мен а не към виртуалния ми аватар конкретни въпроси или предложения, ще отговарям чрез линка лично съобщение.

Танушев,
пуснахте тема, а сега, когато тя не се развива според вашите желания, започвате да размахвате заплахи и обиди. Направо не ми се мисли какво поведение сте имали пред съда, не изглеждате като човек, който може да понесе и един път да не стане на неговото. Разберете, че тук не пишат децата, на които можете да се скарате или да повишите тон без те да отвърнат.
Поработете малко над комуникацията, надявам се това в бъдеще да бъде от полза и при делото. Не всеки, който не е съгласен с потребителя Than, е неинформиран или участник в световна конспирация.

ПП - не си правете труда да обиждате потребителки на "социална работничка", според повечето хора това е достойна за уважение професия. Без Ксения, разбира се.

Невена Виролан, уж има информация по темата, а се оказва, че няма. Ето защо възникват споровете и в двете теми: Когато се появи нов потребител и има неблагоразумието да зададе въпрос, веднага се появява и  съфорумка, която да размаха пръст с думите :"върни се и прочети темата". Добре, аз прочитам цялата тема: там за счупени зъби и физическо насилие не се споменава. Пак неблагоразумие, нов въпрос за тези зъби. Казва се, че бащата бил редактирал постовете. Тогава, защо трябваше да препрочитам цялата тема, за да разбера, че точно това инфо, което ме интересува, го няма и всъщност няма как да бъде потвърдено. Отгоре на всичко, няколко потребителки спускатоще  малки порции "скрита" информация, без да уточняват от къде са я получили. Според мен това е изключително некоректно: или трябва да се каже точно и ясно какво и откъде се знае, или да не се пише със загадки и недомлъвки. Темата е доста сериозна, за да се играе на развален телефон в нея.
Ако някой, наистина информиран, има почтеността да напише цялата история от/до с конкретни факти и да каже откъде има тези факти, както и да отговори спокойно и изчерпателно на последвалите въпроси, ще направи услуга на всички заинтересувани от темата.

Сега,ако знаеш кажи нещо повече за бълг. психиатър и противоположното му мнение: известен ли е, защо има такова мнение? Както и френския психиатър кога се е срещал с родителите и независим ли е от соц. служби?

Който се интересува от причините авторът да публикува кореспонденция на жена си без нейно съгласие, може да го попита на лични. По-вероятно е да получи отговор по този начин, а не пред потребители, чието мнение той не харесва.

Автора през цялото време говори за себе си и грозния международен заговор срещу него. Вече  20 страници нямаме информация какво се случва с жена му и децата. Много ме интересува какво стана с тази жена след като взе решението да се отдели от мъжа си? Как се справя, лекува ли се, как върви лечението и? Как са децата, как се чувстват, какво се случва с тях? Няма отговори! Само заплахи, щом не си съгласен с мен те съдя и ....
Е драги ми господине, когато пускаш тема и се излагаш на показ е съвсем логично някой да не се съгласи с теб и да те заподозре. Като съм изчела 25 стр. се предполага, че имам право на свое мнение и становище. Безспорен е факта, че нашите мнения не са меродавни и по никакъв начин не могат да повлияят на съда, но в случай че жената има нужда от морална подкрепа в борбата си срещу насилник аз съм на среща.

Самоцитирам се  в очакване да получа мнение от г-н Танушев за тази нишка в сценария на предаването. Мина достатъчно време за оценка.

На тези въпроси тя трябва да отговори, а не той. Аз също чакам майката да се включи, за да се изяснят доста спорни моменти, явно известни само на малък брой доверени лица.
А по отношение на бащата, имам чувството, че вече не знаете какво искате от него. Ако той говори, значи лъже и цензурира, ако не информира, пак е виновен. Като във вица за заека.  

Привет,

Започвам отзад напред .

вселена, - говори, но без да каже нищо. Не видях някой писал в темата, който да разбира какво как и кога точно се е случило.

- за българския психиатър, потвърдил диагнозата на майката, но отхвърлил тази на бащата четох в блога на Иво Инджев и сега ще потърся къде е, но не обещавам, че ще го намеря. За счупените зъби четох в тази тема много отдавна, но сега, когато я препрочитам не го намирам. Разбирам, че е имало редакции. Това го копирам от написаното от родителите в сайта на Инджев. http://ivo.bg/2009/09/06/%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF% … 1%86%D0%B8%D1%8F/


За френският съд е трудно да се приеме заключението на българската експертиза, защото няма как българските експерти да са ги видяли в реална среда и най-вече да са видяли децата. Утежняващо е обстоятелството, че според другата страна, цитирам същия блог:

- поне 90 процента от тормозените психически от родителите деца не казват истинското си становище пред родителите.

- това, че срещите са с надзирател и разговорите са подслушвани говори за сериозни съмнения на правораздаващите органи, че децата са тормозени по някакъв начин и манипулирани, не казвам, че са. Имаме позната, която е приемен родител и всеки ден родители се обаждат или идват да видят децата и говорят с часове на родните си езици без да са подслушвани. На други е наложен режим на свиждане, трети дори нямат право да знаят къде е детето им и го виждат само в присъствието на надзирател.

Г-н Танушев, започвам с това, че френската съдебна система е далеч от перфектна, че грешки стават. Законът не винаги е справедлив, но е закон....и трябва да се спазва. Много добре виждам разликите във фасадата и реалността.

- явно не сте успяли да убедите съдията, че е допусната грешка. Дори и целият форум да се убеди в правотата ви, решението на съдията е законният начин по който да си приберете децата.

- вече ви писах, че квадратурата на апартамента на бабата и дядото в София, Сфакс, Тизи Узу или Ню Йорк, професиите им и социалния им статус не интересуват съдията. Той никога, никога, и не зная за такъв случай, няма да позволи деца да бъдат изведени от територията на юрисдикцията му и дадени за отглеждане на бабата и дядото. Най-малкото, че френският съдия няма правомощия над бабата и дядото, които, доколкото разбирам не са нито френски граждани нито постоянно живеещи на територията на Франция. Ако децата бъдат върнати, то ще е на един от или двамата родители. Знаете ли вие или вашите представители за сходен случай (деца, отнети от родители във Франция и изпратени в чужда държава с дадени от френски съдия родителски права или някакъв вид попечителство)? Такъв прецедент би могъл да послужи за решение, което ви устройва.

- медийният отзвук в България едва ли ще помогне. Много хора тук, още на първите страници са ви дали конкратни предложения като например да се обадите на разследващите журналисти от " Sans Aucun Doute", които са изключително ефективни. Направихте ли го? Свързахте ли се с тях? Разказахте ли за случая? Какво мислят те? Аз още като видях темата мислех да ви го предложа, но съфорумка ме изпревари. Тук:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=423567.msg12294869#msg12294869

В следващото си ваше включване вие даже и дума не сте обелили за предложението, отправено от нея. Моето мнение е, че всичко, написано от вас са дълги абстрактни философски анализи, обвинения и разсъждения върху "системата". Нищо конкретно. Би трябвало да ви е станало ясно и ако не, адвокатът ви да ви е казал, че пряката конфронтация с правораздаващите органи, неизпълнението на препоръките на социалните под рубриката, че не са нужни, натиска да се признае грешка не са във ваша полза.

Мене лично ме боли за всяко дете, разделено от близки и родители. Разбирам много добре, че половината от проблема в случая е в културните разлики и различната ценностна система. Виждам, че не сте доволен от развоя на темата. Какво КОНКРЕТНО искате да направим? Тук обадихте ли се?

http://www.defenseuredesenfants.fr/

Пожелавам ви от все сърце много кураж, прегръщам ви всички и ако има нещо, което аз лично мога да направя, не се колебайте да пишете.