ФРЕНСКИ МАГИСТРАТ МИ ОТНЕ ДЕЦАТА

Ама честно казано не разбирам защо никой не се поразрови да види какви са законите,каква е процедурата за отнемане на деца...
Тази тема е просто ужасно трудна за четене-мненията са разделени между "Осанна!" и "Разпни го" по отношение на г-н Танушев,а за съжаление нещата никак не са толкова прости.
г-н Танушев,не съм против Вас,но не съм и с Вас!Искам обаче  истината да се покаже най-накрая...
Аз живея във Франция от 5 и половина години.Правя магистратура по социология и съм в течение на процесите случващи се в това общество.
Не защитавам социалните,ама няма и да ги плюя-естеството на работата им е такова,че лесно могат да допуснат грешки,или да преувеличат правомощията си,както го правят и полицаите,например...И все пак са необходимото зло.
Статистиката казва за 300 случая на детска смърт годишно в следствие на малтретиране и средно 2000 случая на изнасилване на дете от член на семейството му...
Доста случаи потресоха обществото:Жена,която ражда бебчета и после ги замразява във фризера си;една,която тровела децата си с олово,за да  вземе застраховките им живот,а социалните усетиха какво става след смъртта на две от четирите;една,която уби детенцето си и остави трупчето му пред вратата на апартамента на любовницата на баща му...
Наскоро разкриха друг гаден случай-майката и вторият й мъж наказвали за съвсем дребни бели 5-годишното й момиченце с ледени душове и подобни дивотии,докато детенцето умряло ,а те скрили трупчето и 6 месеца размотаваха полицията,че някой  е отвлякал малката.
Видях снимките във вестниците-хубави деца,които никога няма да пораснат...
Естествено абсолютно не казвам,че такава е историята при Танушеви.Давам тези примери,защото говорим за Франция и какво и как се случва тук...
Ето как на практика се развиват нещата след така нареченият донос,който не може никога да бъде анонимен(Comment signaler ?
A) Par écrit :
1) Coordonnées de la personne qui signale, votre situation (ou profession), votre service le cas échéant, vos coordonnées.):
Les suites administratives
Tout signalement d'enfant en situation de risque de danger ou de danger fait l'objet d'une évaluation fait par une équipe pluridisciplinaire de circonscription (assistante sociale, médecin...).
Après évaluation 4 possibilités :
1) affaire classée sans suite, dans les cas où le danger n'est pas avéré (démontré);
2) suivi social et/ou protection maternelle infantile (P.M.I.);
3) intervention au titre de l'Aide Sociale à l'Enfance (A.S.E.), mandatée par l'inspecteur de l'ASE : aide matérielle ou éducative, proposition de placements...;
4) s'il se confirme que l'enfant est en danger et/ou que la famille n'adhère pas à l'intervention du service (n'est pas d'accord), l'inspecteur signale la situation de l'enfant au Procureur de la République.

Toute personne peut avoir accès à son dossier administratif
(loi du 17 juillet 1978, article 6bis).

Les suites judiciaires
Le Procureur de la République avisé peut décider de saisir le juge des enfants de la situation. En outre, si les faits constituent une infraction à la loi, il appréciera les poursuites pénales.
Le juge des enfants entendra les parents et l'enfant, et prendra, le cas échéant, des mesures d'assistance éducative destinées à apporter aide et conseil à la famille et à l'enfant.
En cas d'urgence, le juge des enfants pourra prendre toutes dispositions destinées à assurer la protection immédiate de l'enfant (mesures confiant l'enfant à la garde d'un établissement, d'un service ou d'un tiers digne de confiance).

Quelle que soit la mesure prise, les parents restent titulaires de l'autorité parentale et peuvent faire appel de la décision.

:
Тук първо се казва ,че ВСЕКИ засегнат може да получи достъп до досието си и второ,че каквито и мерки да е препоръчал съдията родителите си остават хората с родителски права и МОГАТ да обжалват решението.
 

пак съм аз-извинете,ама компютърът ми нещо се е повредил:
Та-наистина искам  да разбера защо семейство Танушеви са наказани с най-тежката мярка-отнемане на децата им.
Господин Танушев-не може да е защото сте българи.
В нета мярнах инфото,че за всяко докладване с нечисти цели-злепоставяне на семейството например,от длъжностно лице се наказва със завор до 3 години.А ,ако това лице е доктор ,той и се изключва от лекарската колегия.Не вярвам,че социалната работнчка ще го направи този донос само защото сте българи....Ако го докажете това тя заминава "на топло"

И аз имах среща със социалните това лято.Случката е тривиална,ама можеше да ме докара до вашето положение.
Комисия ,пратена от Префектурата,установи,че боята с която са измазани общите части на блокчето ни-коридорите и етажните площадки съдържа олово.Префектурата нареди спешен ремонт. Синът ми,който беше на две и половина в този момент, получи забрана да остане в жилището ни,докато трае ремонта.Както и бебчето на съседката от горният етаж.Според закона децата под три години не могат да останат в близост до такъв ремонт.По презумпция при ремонта във въздуха щяха да се освободят опасни за здравето на дете концентрации на олово.
Префектурата задължи собственика на сградата да осигури подслон за двете деца(естествено  с родител).Така аз и съседката се оказахме в хотел.Едно хубаво младо момче пое ролята на наша персонална бавачка-изобщо не ни е изпускал от поглед и гледаше да е сигурен,че сме в хотела,а не тайничко завърнали се у дома..В тези 8 дни в хотела си говорих с него над 20 пъти-беше мил,любезен и крайно настоятелен....
Чак после ми стана ясно защо-след като се позаинтересувах за процедурата и разпитах  насам-натам.
Имала съм избор да не отида в хотела.Ако бях отказала на момчето ,той е трябвало да подаде сигнал,че отказвам да сътруднича.Тогава съм щяла да бъда предадена на по-висша инстанция...Ако бях отказала и на тях в домът ми щеше да дойде лично префекта с екип и да ми вземат детето, защото отказите ми означавали,че поставям здравето и/или животът му в опасност...

Господин Танушев,Даниела-не сте в състояние вие да диктувате нещата и не мисля,че вдигането на шум и хвърлянето на обвинения ще ви помогнат да си върнете децата.Моят съвет е,когато следващият път социалните(системата,съдията...) ви кажат :"Скачайте!",вие да питатате "Колко високо?"
Всъщност не знам доколко ви помага това че предствихте Франция като една тоталитарна държава,в която взимат децата за нищо само ,за да харчат държавни фондове за издръжката им.Все пак от 100 000 сигнала годишно,само на 15% се дава продължение,а не се отнемат децата в на 50% от случаите както твърдите Вие,г-н Танушев.Шокирахте момичета ,а това дефакто не ви помага.
Моля ви ,кажете ми,че едновремменно с писането из различните форуми и блогове правите това,което ви е предложено като необходимо от държавата и на следващото дело ще се изрядни ?!

Трето и последно включване   

Искам да се извиня за купчината правописни грешки.Обаче след като напиша няколко реда  прозорецът започва да подскача и виждам само първите редове от написаното,надолу пиша "на сляпо".Може би има лимит колко символа може да се напишат в един постинг  .

Сигурно си с Виста.
Вдясно от реда за изписване на адреса, имаш едно бутонче с анимация на разкъсан лист А4 - кликни върху него преди да запонеш да пишеш поста.

Днес най-после гледах интерв. с Карбовски.
 Не у4аствах, защото ми е трудно да застана пред камера и да говоря за проблемите ни то4но сега.
Писах му по Face book, 4e не мога да дойда в Париж, заради проблеми със здравето, но от разговора с мъжа ми виждам, 4е Карбовски е приел версията на бащата (т.е. мъжа ми) и до този момент никой не се е опитал да се свърже с мен и да разбере аз какво мисля.
Благодаря на вси4ки българки (а може би и българи), които се безпокоят за моето семейство и искат да ни помогнат по някакъв на4ин!

По-безсилна обида не съм чела от много време. Мисля, че ти имаш някакъв проблем вкъщи.

За Базука Джейн: /  http://translate.google.fr/?hl=fr#

Excellente émission ce soir (France2-Envoyé Spécial du 7 juin, Enquête : Jamais sans ma mère) consacrée aux enfants placés et à la lutte acharnée de leurs parents pour obtenir le retour ceux-ci.
Le tableau est là: la ASE qui persiste à défendre coute que coute le placement, une justice des enfants qui perpétue un système par habitude (136 000 enfants placés à ce jour), des familles et des enfants en souffrance. Quelques responsables se détachent tel un retraité de l’ASE qui reconnait que le placement ne devrait être qu’une mesure transitoire, limitée dans le temps et qui désormais aide les familles d’enfants placés peut-être par remord ou regret. Tel inspecteur de l’action sociale qui admet que des décisions de justice ne sont pas justifiables et qu’au moins 50 % des placements pourraient être transformées en mesures alternatives (visites à domicile, centres de jour…).
…”Reste plus qu’à” comme dirait l’autre. / rediffusion dans la nuit de vendredi à samedi vers 3h20.
08/06/2007
----------------------------------

Sujet : un placement sur deux pourrait être évité...

Posté le 09-06-2007 à 05:25:14  
Le reportage sur les enfants enlevés à leur famille.
La phrase du procureur qui dirigeait la rencontre de Niort est la preuve d'une tragédie ignorée."OUI, UN PLACEMENT SUR DEUX POURRAIT ETRE EVITE" Si on traduit en chiffres cela signifie, qu'actuellement, des milliers d'enfants, d'adolescents sont mis dans des situations de souffrances telles qu'ils en porteront définitivement les séquelles et que cela pourrait, devrait, doit, cesser ! Cela signifie que le fonctionnement des administrations concernées est défaillant, mais que, puisque les responsables de ce massacre sont intouchables, il n'y a aucune raison objective pour que ça change. Il faut que la loi protège les enfants des dérives, des erreurs des travailleurs sociaux et des juges "irresponsables". Ils disent eux-mêmes (dans ce forum) que "dans la plupart des cas" ils estiment (eux, pas leurs victimes !) que le travail est bien fait (mais selon LEURS critères !). C'est quoi "la plupart" des cas ? Ça fait quelle proportion d'erreurs ? On nage en pleine irresponsabilité.
 
Posté le 09-06-2007 à 13:44:48
Bonjour,
Je suis éduc en AEMO judiciaire dans une association privée et oui des placements pourraient être évité ! Ça je suis d'accord avec vous .... La variante est de mon point de vu que le disfonctionnement vient des politiques par les restrictions budgétaires et le Conseil Général qui veut être le seul à décider pour l'ensemble de la protection de l'enfance alors qu'il est en pleine restructuration ...  
--------------------------------

Guide de la protection judiciaire de l’enfant - p. 538, éd. 2009,  Michel Huyette, juge des enfants
« Dans aucune autre juridiction, dans aucun autre domaine, il n’y a aujourd’hui une telle distance entre ce qui devrait être et ce qui est. La démonstration semble également faite que les violations de la législation sont bien plus que des non-respects de textes sans âme. Lorsque par exemple le juge des enfants ne convoque pas l’un des parents, pire : lorsqu’il statue sans entendre personne, lorsqu’il n’y a pas eu de véritable débat à l’audience, lorsqu’il rend une décision qui n’explique rien, lorsque des mineurs sont retirés avant toute notification de jugement, (…) on méprise les individus et on les incite à la rébellion. (…) De la même façon, dans aucun rapport on ne lit qu’une équipe éducative a commis une erreur grave, qu’un référent désigné par son service a été maladroit avec la famille, qu’il n’a pas l’aborder comme il fallait et que cela a entraîné de fortes mais légitimes réticences chez les intéressés. Il sera toujours écrit que les parents, les mineurs, sont les seuls responsables de situations qui ne progressent pas, ou des incidents qui ont lieu. (…) Et on ne lit dans les dossiers que des descriptifs partiels et partiaux qui trompent souvent sur la réalité familiale. En cela, les dossiers judiciaires de protection de l’enfance sont largement tronqués et mensongers. (…) Qu’un juge adresse à une famille une décision non motivée de retrait des enfants, cela n’empêchera pas que les enfants partent et l’on dira qu’ils sont protégés, même si les intéressés s’insurgent contre la méthode. (…). Et dans le quotidien, lorsque le juge des enfants ne tire pas le débat sur le terrain juridique, personne ne le fait à sa place. C’est alors l’abandon progressif de la légalité et la place laissée à l’arbitraire le plus total. »
-----------------------------

L’ASE en question
Le rapport du ministère de la Justice ("Bonnes feuilles")
  
 ** "1) Des informations et des signalements pas assez précis

La mission a constaté dans les dossiers, à l'exception d'un département, la qualité assez médiocre des informations transmises à l'inspecteur de l'aide sociale à l'enfance ou des signalements adressés à l'autorité judiciaire. Ceux-ci se caractérisent essentiellement par :
- l'absence de renseignements sur la situation économique et sociale de la famille : prestations sociales, logement, etc.,
- des approximations sur l'état civil des parents et des enfants, et sur la géométrie familiale,
- des affirmations souvent à caractère psychologique mais rarement étayées par des faits précis,
- l'impossibilité de savoir si l'écrit a été réalisé à l'issue d'une évaluation pluridisciplinaire,
- l'absence de propositions alternatives.
Les signalements émanant de l'éducation nationale sont encore moins explicites que ceux du service social départemental. Un procureur de la République adjoint, chef de la section des mineurs, a d'ailleurs indiqué à la mission qu'il transmettait à l'aide sociale à l'enfance la plus grande partie des signalements émanant de l'éducation nationale afin que les services du Conseil général procèdent à une véritable évaluation.
  
2) Les conséquences directes de ces lacunes dans l'évaluation sont importantes :
- une " judiciarisation très rapide des situations «, car on voit dans le juge des enfants le tiers qui aura le recul nécessaire pour apprécier la situation, faisant par la même l'économie de la dialectique administratif/judiciaire,
- des placements réalisés sans que ne soient étudiés suffisamment les parcours et les histoires de jeunes,
- des représentations et des projets différents selon les acteurs de l'intervention,
- un nombre important de placements en urgence (près de 40 %), dans l'échantillon examiné
3) Une difficile coordination entre accompagnement social et soutien financier

Il a été également noté, dans tous les lieux de l'enquête, la difficile articulation entre accompagnement social et soutien financier. Cela ne facilite pas le repérage des situations de détresse financière à répétition, pouvant être un signe d'alerte sur le fonctionnement d'une famille et sur son incapacité à se sortir d'une situation de précarité qui peut mettre en danger la cohésion familiale.
4) Le choix des mesures éducatives reste encore trop souvent dicté par de trop simples alternatives

Le choix de la mesure éducative est trop souvent guidé par la seule alternative : AEMO ou placement. La mission du Ministère de la Justice n'a constaté, dans aucune des situations étudiées , l'existence d'un montage souple qui aurait pu faire appel à une série d'interventions graduées comme par exemple à une travailleuse familiale, à une assistante maternelle pour un accueil de journée, en alliant le savoir-faire d'une conseillère en économie sociale et familiale et éventuellement d'un éducateur.
-----------------------------

http://translate.google.fr/?hl=fr#

Е доколкото разбрах това са извадки от форум, което съвсем не е официално, още повече, че системата е гнила не доказва, че не си виновен. Дори твърдението социалните вземат деца за нищо, не потвърждава невинността ти. За щастие социалните са започнали да работят и понеже това явление е нещо ново, е разбираемо да има много родители, които да говорят колко са невинни. Обществото още не е свикнало да се отнася добре с децата, хиляди години децата са били притежание на родителите си, били са техни безправни роби и е нормално тираните да протестират. При това във всички случаи, дори и когато са взети за дреболии, ДЕЦАТА СА ВЪРНАТИ, на родителите. Срокът е максимум  1 година. Ти говориш за 3 (в различните постове варира от 1-3 години та малко се объркахме). Това означава, че опасността за децата не е отстранена.

Базука Джейн, в примера, който си дала не виждам причина да откажеш да се погрижат за детето ти. Така, че както виждаш си постъпила като нормална майка и естествено не си имала проблеми. На мен ми се струва ненормално, ако съществува опасност за здравето на детето, да откажеш да го защитиш.
Още малко офф горе на експлорера би трябвало да ти излиза едно съобщение компатибилити вю, съвсем горе на експлорера го имаш до полето за вписване на интернет адреса, първото бутонче, изглежда като скъсан лист. От това ти е проблема с прескачането, трябва да е натиснато.

Г-н Танушев,

Как сте? Как са децата? Успяхте ли да ги посетите тази събота?


Доколкото четох, точно това ви е предложено първоначално или поне така пише съпругата ви.

Вие сте отказали. Все пак специалистка е преценила, че майката е в състояние, което не и позволява да се грижи пълноценно за детето си и преди всичко себе си като общината поеме разходите. Такава помощ не се предлага на всеки срещнат и дори се отказва често на многодетни майки, които сами я търсят.

Не знам френски.  Не съм философ.
Интересува ме  какво се случва с децата и Даниела. Г-н Танушев се опитва да ме образова, обаче аз съм елементарна.  Затова ще питам.
Как са децата, какво се случва с тях?
Как сте Даниела, как върви Вашето оздравяване, как се чувствате? Защо не пишете? Влизахте няколко пъти вчера и днес и не написахте нищо съществено, само подсказки. Защо се страхувате да кажете Вашата истина? Споделете. Някои от момичетата, макар и остри не са безразлични, напротив.
......
Има ли възможност, в случай че фактите изнесени от г-н Танушев са верни, да се обжалва на по-висока инстанция от местния съд ? /всъщност на каква инстанция се гледа делото, не съм запозната с френското законодателство./
Какво се прави в момента за да се приравните към френските изисквания /каквито и да са/ , в името на това българските деца да останат и биват възпитавани от родителите си?
Три години са много време. Разбирам, че сте направили всичко по силите си и това са агонистични опити да се справите с идиотската ситуация, но вероятно има начин. Но явно не е този,  с който сте се захванали. Преосмислете го.
Успех , стискам ви палци и ви прегръщам

Даниела, всички тук искаме да чуем твоята версия. Развиха се какви ли не теории, и двете страни искат да помогнат, но не знаем как. Кажи какво точно е станало, в какво точно сте обвинени и доколко е вярно. Ако искаш, разбира се. Но форумът е голяма сила. Все можем с нещо да помогнем, пък макар и с информация.

Г-н Танушев-благодаря Ви за отговора.

Искам да Ви попитам-получиха ли децата Ви мартенички?Можехте да помолите всички ,които Ви пишат да изпратят на дечицата Ви по една мартеничка,по една картичка...За да им покажем заедно,че не са сами...Че са малки войничета на мисия,но гърбът им-Вие и съпругата Ви ,правите всичко възможно ,за да приключи мисията им бързо...

Хубаво е,че четете всичката информация свързана със случаят Ви,ама по мое мнение сте започнал доста късно.Трябваше да реагирате веднага щом процедурата е била задействана.Получили сте писмо!И какво направихте?

Защо не приехте да пуснете най-малкото детенце на бавачка,която при това е щяла да бъде платена от лошите социални.В парижки регион наемането на асистант матернел е трудно и скъпо -около 700€ на месец,начинание.

Защо пък съпругата Ви да няма право на няколко часа лично свободно време?Аз имам моето такова време всяка събота сутрин-ходя на шопинг,пия кафе с приятелки,чета глупави жълти списания на някоя тераса...даже си изключвам мобилният,защото това време си е мое!Или според Вас една жена,родила и отглеждаща 4 деца няма право на лично женско време,а трябва да е единствено мамче на пълен работен ден,чистачка,готвачка...

Доколкото аз разбрах,извинете ако греша,тя е започнала да ходи на курсове по френски едва на 5-тата година от бракът си с Вас и установяването й във Франция?И какви социални контакти е имала през това време?Колко приятели имахте-българи,французи?Кога за последно бяхте на кино,на ресторант?

Г-н Танушев-как се казват децата Ви?На колко са години в момента?
Интервюто Ви с Карбовски не се фокусира върху децата Ви,добре ,че все пак бяха показани сниомки.В него ние чухме колко мразите Франция и французите,но също колко мразите България.Къде се чувствате у дома си?Защо все пак сте решили да се установите със семейството Ви във Франция,след като не Ви харесва тук?

Задействахте ли SOLVIT http://ec.europa.eu/solvit/site/about/index_bg.htm  или HALDE http://www.halde.fr/ и съдът в Хага?Освен да ровите в интернет ,какво ефективно правите?

Апропо -Бихте ли отговорили конкретно и ясно-с какви документи пребивавате във Франция?Поданици с двойно поданство ,на черно?Много пъти Ви беше зададен този въпрос и Вие нито веднъж не отговорихте ясно.Казвате мъгливо,че сте българи-ама само българи ли?Понеже Вие сте тук от 15-20 години...С какъв точно статут сте?

Г-н Танушев можете да ми отговорите,а може и да не го правите.Това е форум и всеки си решава какво и колко.Ама,моля Ви-не пускайте огромни постинги с философски разсъждения.Че и на френски-за мен е Ок,ама повечето момичета,които пишат в тази тема не са във Франция.

Добре-в репортажа ,който цитирате пише,че 136 000 деца са пратени в приемни семейства-ама това за колко време е станало?Година,десет,двадесет,петдесет?И какво?В тази държава живеят 65 милиона души.Имате ли статистиката по какви причини тези 136 00 деца са били отнети ,за да я кръстосаме със статистиката на алкохолиците,наркоманите,побойниците,"домашните тирани"...че да се опитаме да сметнем какъв е процента на неправомерно отнетите деца?
Познавам едно такова пласирано дете.Майката е безработна,неомъжена и има 4 деца от 4-ма различни партньори.Трите големи са в приемни семейства.Аз познавам третото-9 годишно момче.Учи в частно училище ,на 30 км от дома си в приемното семейство-държавата е поела всички разноски и той,Жофре,ми довери,че се чувства добре с новото си семейство-не му крещят,купуват му хубави дрехи и яде всеки ден.Е,според Вас дали е неправомерно отнет и,ако майка му пише по форуми,какво ли щеше да  каже-че ражда деца от всеки е.ач и после ги оставя да оцеляват както могат ли?И че след три пласирани деца-все момченца  е родила четвърто,ама него повече го обича,защото е момиче и явно повече го и гледа,понеже не е пласирано.  

Le législateur français est parti de deux bons principes :

pour un enfant, mieux vaut une mauvaise famille que pas de famille ; une incapacité d’élever un enfant est rarement définitive. Un père alcoolique peut arrêter de boire, un toxicomane de se droguer, une mère célibataire au chômage peut se marier ou trouver un emploi, une dépression peut prendre fin.

La loi française a donc prévu que "chaque fois qu’il est possible, le mineur doit être maintenu dans son milieu actuel", et que toute mesure éducative décidée par le juge ne peut "excéder deux ans". Ainsi l’application de ces deux principes conduit-elle à une intervention très fréquente des juges, qui chercheront autant que possible à renvoyer l’enfant dans sa famille, et installe l’enfant dans une situation provisoire.
Френската юриспруденция лежи върху два добри принципа:За едно дете по-добре лошо семейство,отколкото никакво семейство-една пречка в отглеждането на детето никога не е безкрайна.Бащата алкохолик може да спре да пие,токсикомана да се дрогира,безработната самотна майка да си намери работа или да се омъжи,депресията може да отшуми.Френският закон предвижда "всеки път ,когато е възможно,малолетният да бъде оставен в средата му" и всяка "образователна мярка"наложена от съда не може да надвишава две години.Прилагането на тези два принципа води до честа намеса на съдийте ,които търсят ,тогава когато е възможно,връщането на детето в семейството му и мерките,които прилагат са временни(преходни)
Момичета,извинявайте,че пуснах текстове на френски в предното ми включване
Toute personne peut avoir accès à son dossier administratif
(loi du 17 juillet 1978, article 6bis). Всеки човек може да получи достъп до досието си
Г-н Танушев-навсякъде твърдите ,че нямате документи по делото,а според закона цитиран тук можете свободно да консултирате досието си.
Quelle que soit la mesure prise, les parents restent titulaires de l'autorité parentale et peuvent faire appel de la décision Каквато и мярка да е наложена ,родителите остават титуляри на родителските права и могат да опбжалватТвърдите,че Ви приписват лудост ,само защото обжалвате,дали не е за нещо друго?

Ние -и тези защитаващи Вашата позиция и тези отхвърлящи я наистина се вълнуваме за съдбата на Вашите деца и тази на Вашата съпруга.Моля,не ни заливайте с общи приказки и философски есета,кажете ясно и точно какво се случва и Вие какво правите за да излезете от ситуацията?Съпругата Ви се лекува,Вие какво правите?


Аргун-мерси   страницата спря да подскача,след като намерих указаният бутон
бзпик -Ами не ми се ходеше на хотел,баш пред сесия и посред зима да се сврем с белята в една стая...Ама оцеляхме,сега ми е смешно колко дуднах на главата на социалния да ни пусне да се приберем.Ама не ни разреши,докато не направиха замерване в сградата ,за да видят нивата на олово във въздуха.

Базука Джейн, колко много въпроси Дори не успях да ги дочета. Само че се чудя за какво му е да дава отчет с такива лични подробности в един форум. Какво ще получи ако ви отговори? Ще му върнете децата или какво?
Момичета, накоя от вас има ли опит със създаване на петиция? Петиция не за решение в една или друга посока (това не е и възможно), а за ангажиране на Външно министерство за внимателно преразглеждане на случая. Дали така сформулирана, петицията би обединила повече българи се чудя Аргун, бсепич, съвсем хипотетично, бихте ли подкрепили една такава петиция? (Повтарям, не за подкрепа на г-н Танушев, аз за оглеждане внимателно на делото за да се види дали няма нарушения).

- важно е да отговори, първо на себе си. Историята, така написана, без точни факти не получава вниманието на тукашните медии и организации. В зависимост от тези подробности могат да му се дадат насоки за действие. Аз мисля, че конструктивната критика е много полезна за тях. И да се направи петиция и да не се направи, Българското Външно министерство на територията на Франция има право да се намеси само за членовете на семейството, които не са френски граждани, тоест Даниела и голямата им дъщеря, доколкото разбирам. Иначе е намеса във вътрешните работи на Франция, което точно Франция никога няма да позволи. Напомням, че лице, което е френски гражданин се третира като такъв на територията на Френската република независимо от наличието на други гражданства. Френските власти са в пълното си право да откажат информация и да не съдействуват на чужди юрисдикции за правни проблеми на техни (чужди) граждани ако те имат и френско гражданство. Петиция в този случай на този етап не зная дали ще помогне дори и с две ръце да я подпиша.

Да поддържат приятелски, съседски, професионални връзки в този момент е изключително важно. Подкрепата на близки хора - колеги, съседи, учителите на децата, приятели. Писмо до съдията в тяхна подкрепа от учителката на сина им, училищния психолог, някоя съседка, майка от градинката, ортодонта на дъщерята или други, реални хора, останали с добри впечатления от семейството биха имали много по-голям положителен ефект от една петиция, подписана от хора, които не са ги виждали и не знаят какво и кога точно се е случило. Ето една посока за действие.

Засега се присъединявам към този съвет:

[/quote]
и това би било моето поведение на тяхно място.

heureuse, точно за това поставяме въпроси и спорим, защото от нас иска подкрепа, но ни е дал като аргумент за невинността си само това, че системата била гнила и куп неясноти, разминаване в неговите собствени изказвания. С ялото си поведение и информация ме убеждава само в това, че властите са реагирали правилно и няма какво да се обжалва. Затова се присъединявам към казаното, изпълни условията и да видим какво ще стане. Доколкото разбрах той до сега не е изпълнил нито едно от условията, дори напротив, опитва да се бори срещу изпълнението им.