Как един удар промени животът ни!

  • 26 671
  • 375
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 62 595
Палечка,
Ти какво ще направиш, ще го заведеш собственоръчно в ДПС да го регистрират ли? Хайде, моля ти се, на приказта всеки се прави на много принципен "кой, аз ли, не може така...", ама като му дойде до задника изведнъж му се включват всички инстинкти! Ти може да си накажеш после детето всякак, обаче няма да се оставиш да го захапе системата!

Много е лошо случилото се с детето на авторката! Като си го представя само и тръпки ме полазват! Никой не заслужава да му се случват такива неща. Единственото, което им остава е да отвърнат на удара по някакъв начин. Обаче нещо не съм много оптимист, защото щом другите родители са се сетили да извикат полиция, значи са достатъчно хитри, за да продължат в същия дух и ще ви създадат много неприятности. Търсете си добър адвокат.

# 31
  • Мнения: 261
Не , няма да го връзвам и да го бия с камшици , нито да го пращам в пансион , нито да го лиша от храна и вода и да му прилагам китайско мъчение Laughing
Стига си ми изопачавала думите.

Единствено смятам че е редно да му се обясни сериозно и строго че такова поведение е неприемливо, и никога не трябва да причинява болка нарочно на друго човешко същество.  А не едва ли не да го поощрявам като да претендирам , че то е повече пострадалото в случая.

Не споря и не тропам с крак че съм права задължително. Казвам само какво е моето мнение . и какво съм сигурна че аз бих направила. Не искам дрязги , спазвам рамките на добрия тон Wink

Едит: А де , следвам твойта логика ,  на теб ако ти дойде до задника да ти ударят детето с камък по главата / недай си Боже / , да видим на тебе какви инстинкти ще ти се включат , независимо от обстоятелствата и извършителя.

Последна редакция: нд, 30 авг 2009, 21:38 от palechka89

# 32
  • София
  • Мнения: 62 595
И като разбереш, че някой възрастен ти е ошамарило детето, защото е направило нещо лошо, ти ще се червиш и ще си траеш? ТОва не го вярвам! РазберИ, че каквото и да обясниш на детето си после, както и да го накажеш, то пак ще бъде щадящо за него, защото е твое дете.

Надявам се да не ми се случва да разбирам, но като нищо и аз ще постъпя като бащата. И не го крия. Аз съм майка-орлица, която като се разлюти става страшно!

Накратко, винаги ще си защитавам детето, независимо от обстоятелствата. В края на краищата, каквото и да е, не мога да го оставя!

# 33
  • Мнения: 261
Ти пък като разбереш че детето ти е получило мозъчно сътресение , хич няма да ти мине през акъла да се ядосаш на извършителя , макар и невръстен? Щото той малък и не разбира?
Е това не го вярвам ! Wink

# 34
  • София
  • Мнения: 62 595
Ти май не четеш какво съм написала. Опитай пак.


Надявам се да не ми се случва да разбирам, но като нищо и аз ще постъпя като бащата. И не го крия. Аз съм майка-орлица, която като се разлюти става страшно!

Накратко, винаги ще си защитавам детето, независимо от обстоятелствата. В края на краищата, каквото и да е, не мога да го оставя!

# 35
  • Мнения: 261
Това си го добавила в момента в който аз писах съобщението си , да затова не съм го видяла веднага .

Явно се различаваме единствено в позициите си по въпроса , дали собственото дете трябва винаги и при всякакви случаи и ситуации да бъде защитавано , независимо от постъпките и деянията му , било то нередни.

# 36
  • София
  • Мнения: 62 595
Ами, човещинка, какво да се прави! Моралът като такъв е много разтеглив и се мени през времената и културите. Не виждам смисъл човек да си жертва детето в името на някакви морални или правни норми. Според мен кръвта е по-силна от нормата. Навремето ни пробутваха разни идеи за това как син предал баща си и как баща предал сина си, защото бил предател или каквото и да е там, но за мен такива неща са абсурдни.

# 37
  • Мнения: 4 554
Далече съм от мисълта, че детето, нанесло удара, трябва да остане ненаказано. Но това трябва да стане по адекватен за възрастта му начин, а не на проявената от него агресия да се отвърне с насилие. Това е проява на двоен стандарт. В едни случаи насилието е абсолютно забранено, а в други-оправдано, така ли? А един шамар, нанесен на шестгодишно дете от възрастен мъж, съвсем не е безобиден. 
Точно твоето мнение имах предвид. Cравненията, които правиш, cа абсолютно неуместни.
За какъв двоен стандарт говорим? Ти наистина ли слагаш знак на равенство между шамар и удар по главата с камък, причиняващ мозъчно сътресение?! Наистина ли мислиш, че бащата е ударил детето с мисълта, че му дава да си получи "заслуженото"? Явно наистина така мислиш, щом слагаш някакъв знак за равенство между двете. Но не е така, шамарът е емоционален изблик, а не представата на бащата за това, какво наказание трябва да получи провинилото се момче. Наказанието искрено се надявам, че тепърва ще му се случи и че шамарът ще му се стори като славеева песен.
Относно двойния стандарт, какво значи, че насилието е неприемливо във всяка ситуация? Дали би било приемливо, ако едно дете  бутне друго, за да му вземе лопатката на пясъка и бащата на бутнатото дете счупи главата на другото, за да си отмъсти? Дали и двете действия са форма на неприемливо насилие и дали можем да ги разглеждаме като аналогични? Или извършеното от дете винаги е невинно, а извършеното от възрастен, винаги подлежащо на наказателна отговорност?

Andariel, моля те най-искрено да не се разпростираш в 80 постинга да разкриеш мнението си, че на всяка цена би защитила детето си, дори и убийство да е извършило. Предишните 180, обясняващи това, вече сме ги чели. Също и че не вярваш на родителите, които казват, че не биха постъпили като теб. Няма нужда тази тема да се превръща в теоретични разсъждения кой как би постъпил, случила се е дна конкретна ситуация и тя е доста неприятна.

 

# 38
  • Мнения: 261
Аз мисля  , че децата трябва да се поощряват при своите добри и градивни и правилни постъпки , да бъдат хвалени и одобрявани техните успехи и добро поведение , да бъдат защитавани когато правото е на тяхна страна , но да се порицават и превъзпитават при нередни деяния , и при поведение което причинява вреда на други хора около тях.

Но кой както си знае. Аз пак казвам , че не претендирам че съм права задължително. Не споря и налагам мнение. Пийс вам.

# 39
  • София
  • Мнения: 62 595
Ескарина,
Тук освен да обсъждаме кой как би постъпил евентуално, друго не можем да направим, освен ако не започнем да даваме примери с наши конкретни действия в конкретни минали ситуации. Стандартът винаги е бил и ще бъде двоен според това от коя страна на палачинката е човек. А ти твоето не би ли го защитила при всички обстоятелства?

В най-добрия случай можем да съчувстваме на авторката и да стискаме палци детето да се оправи и ако се стигне до съд да защитят детето си и поне да им се покрият материалните щети. За шамара е друга работа. Разбирам бащата защо е реагирал така, сигурно всеки от нас би реагирал по същия начин, но всичко зависи от това другите родители колко упорито ще си отстояват интересите за шамара.

Последна редакция: нд, 30 авг 2009, 22:28 от Andariel

# 40
  • Мнения: 2 660
Родителите са отговорни за действията на децата си. В случая родителите на момчето биха били отговорни, ако то по принцип е по-буйно, ако често хвърля камъни или удря деца - тогава те са задължени да го наблюдават по време на игра или по друг начин да осигурят безопасността на другите деца. Ако е бил единичен случай, за пръв път, нямате шанс да ги осъдите - това е моето мнение. Но въпреки това пуснете жалба непременно.

Отделно - да, мъжът ти е наказуем за шамара над детето. Наказанията са изключително символични, още повече, че е действал в афект, а тов асъщо се отчита при наказателното производство и намалява вината. Никой няма да се занимава с такъв незначителен случай. Но виж за вашето наранено дете - работата е друга. Преследвайте си правата в този случай и се консултирайте с адвокат. Адвокатите не са във ваканция, съдилищата са.

# 41
  • Мнения: 2 400
Това е кошмар..  Shocked Вадете медицински и каквото трябва и при адвокат.  Очевидно ще имате проблеми с ответната страна, явно знаят какво правят, предприели са атака като защита..  Стискам палци детето да е добре.

# 42
  • Мнения: 4 554
Ескарина,
Тук освен да обсъждаме кой как би постъпил евентуално, друго не можем да направим
Но е доcтатъчно, ако го кажем един път.

В случая родителите на момчето биха били отговорни, ако то по принцип е по-буйно, ако често хвърля камъни или удря деца - тогава те са задължени да го наблюдават по време на игра или по друг начин да осигурят безопасността на другите деца. Ако е бил единичен случай, за пръв път, нямате шанс да ги осъдите - това е моето мнение.
Това ми звучи много нелогично. А и май имаше някаква наредба, забраняаща деца на 6г. да играят cами на улицата.

# 43
  • София
  • Мнения: 614
mama_mima , много съжалявам за страданието на вашето момиченце и последвалите притеснения за вас! Консултирайте се с адвокат! Убедена съм, че вие също можете да имате претенции към родителите на детето-побойник. Ако не блъфират с това, че ще ви съдят / а в много подобни случаи е така, за да се стресне другата страна и да не си търси правата/, можете да се споразумеете поне да си оттеглят иска, ако изобщо има такъв, за да не заведете и вие дело. Поинтересувайте се какви медицински документи са необходими пред съда, ако се наложи.

Не мога да кажа, че приветствам постъпката на мъжа ти, но и не мога да го съдя за реакцията. Аз самата, ако видя, че някое 6-годишно дете причинява подобно нещо на детето ми, така ще го залющя, че ще види звезди посред бял ден! Точно на тази възраст децата вече работят с понятията "добро" и "зло", имат изградено чувство за справедливост и много добре могат да предвидят последствията от една такава постъпка. Така че хич няма да ми е жал, ако изяде не един, ами и два шамара. За да се стигне до такава порява на жестокост към друго дете, работата хич не е чиста и с него трябва да се заемат специалисти, защото явно родителите му са си бъркали по дупките, вместо да си възпитават детето и да обърнат внимание как се развива.

Пожелавам бързо възстановяване на дъщеричката ти, да бъде щастлива първокласничка и черните облаци около семейството ви бързо да се разсеят! Hug

# 44
  • Мнения: 104
Случилото се е ужасно!

Но за жалост, не ви стига личната трагедия, около детето, а и  "крадеца вика: Дръжте крадеца!".
Ненормална работа! Не мисля, че съпруга ви е постъпил правилно, удряйки шамар на другото дете, но при вида на кървящата главичка най вероятно е изпуснал нервите си.

А ти твоето не би ли го защитила при всички обстоятелства?

Това е много добър въпрос и би било добре всяка една от нас да се замисли, какво би направила  в подобна ситуация - Аз специално /дано не ми се налага/, но не няма да го защитя - не и по този начин.
Бих се засрамила от постъпката на детето ми, бих се извинила, ще предложа помоща си, а след това с виновника/сиреч моя/ ще си поговоря на дълго и широко. Важно е всеки да разбере къде точно греши!!


Общи условия

Активация на акаунт