маймунската тема

  • 134 904
  • 974
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: 3 869
Мег, за наредба 22 ли говориш?
А, не съм се заглеждала за номера на наредбата, но е наредба на МЗ, да.

# 601
  • Мнения: 616
Малко е извън темата, но да споделя какво ме впечатли скоро; Четох книгата на Ланс Армстронг (колоездача) и там се разказваше за раждането на сина му; та, детето е заченато ин витро, било е седалищно, въпреки това е родено нормално, в присъствието на бащата; използвали са вакуум, наложило се е да сложат бебето на кислородна маска за кратко, и въпреки всички тези обстоятелства са го дали на таткото да го измие, да го облече и да останат само тримата с майката и бебето да си спят цялата нощ заедно; Не че нещо, ама тук при тези обстоятелства  ooooh! Толкова ли сме по-крехки и кекави от останалия свят, че да имаме нужда да ни пазят толкова много и нас и децата ни... чак да не ни ги дават с дни да ги видим... Размисли просто Simple Smile

# 602
  • Мнения: 660
offioly, като те чета и се сещам за моето раждане. Уж всичко мина безпроблемно, нормално, че и без упойка, а на следващата сутрин не ми донесоха бебка. Е, изперках, като ми казаха, че щели да я наблюдават 24 часа, защото повърнала, а на ВИП-етажа нямало педиатър, а само акушерка. Издържах до 2 часа следобед и вдигнах такава патърдия, че дойде завеждащата отделението с обяснения, че трябвало да я наблюдават, че това повръщане не било добре... А се чудя как няма да повърне, като на 3-тия час от раждането им бутат големите биберони с АМ, вместо да ги дадат на мама. Вечерта вече не издържах и с мъж ми се затътрузих 3 етажа надолу да я видим. Бях изпаднала в параноя, че са я сложили на системи или има по-сериозен проблем и не ми я дават за това. Е, видяхме я..спокойно спяща в обикновено креватче, ама колко рев му изревах този ден... На следващата сутрин като ми я донесоха и не спрях да я гушкам до изписването.

А сега тиквето му малко повтаря само "та-та" и си търси тати... и няма идея, че и мама иска да явика така сладко. Sad

# 603
  • Мнения: 3 638
Толкова ли сме по-крехки и кекави от останалия свят, че да имаме нужда да ни пазят толкова много и нас и децата ни... чак да не ни ги дават с дни да ги видим... Размисли просто Simple Smile

Ами и аз винаги съм се чудела на тази прословута "почивка" за родилката  ooooh! То след раждането си толкова пълен с емоции (и хормони  Simple Smile), че въобще не ти е до спане. Иска ти се само да гледаш и да държиш до себе си малкото създание (или създания), на които си дал живот. Да не говорим колко е стресиращо за бебето да бъде разделено от майка си веднага след раждането, даже има специално наименование за плача му - "separation distress call", с който то се опитва да привлече внимание и който спира, когато бъде дадено отново на майка си. Първият час след раждането е много важен и за кърменето и успешния му старт, тогава сукателният рефлекс е най-силен и бебетата дори самички "пълзят" към гърдата ако бъдат поставени на корема на майката.
За съжаление всичко това явно не е известно или е явно пренебрегвано в българските болници. А и как няма да е така, след като преди време четох една мама родила в чужбина, която се оплакваше, че вместо да я оставели да си почине те й донесли бебето и я учили да го кърми  Shocked Също така е много по-лесно и за персоналът да събере всички бебета в една стая и да им бутне биберона, вместо да обикаля 10-15 родилки, да им носи бебетата и да ги учи да кърмят.  Sad А тук сестрите търчаха като луди по коридорите денем и нощем.
Татковците, които искат да присъстват на раждането също се броят на пръсти (да не говорим как на запад никога не съм чула нито една история за припаднал мъж по време на раждане, въпреки, че почти няма мъж, който да не присъства).
Недоносените бебета ги показват на родителите по веднъж на седмица, когато в други страни е известно от години колко е важно за тях да имат конкакт "кожа-кожа" всеки ден с родителите си...
Трябва да се променят много неща, но ако има все повече информирани родители, които знаят какво искат и го отстояват се надявам постепенно да има подобрение. Чела съм напоследък за раждания и в БГ протекли по доста "приличен" начин с малко настояване и упорство от страна на майката  Simple Smile

# 604
  • Мнения: 2 399
Ох, fata morgana толкова е вярно и тъжно това, което казваш. Честно казано много се дразня като чуя да се говори, как таткото щял да припадне докато стоял с жена си докато ражда, обаче наистина много хора вярват в тези измислици, както и в това, че майката трябвало да си почива, но за тези внушения, голяма роля имат  лекарите, на които явно им е изгодно  да не стават никакви промени.

# 605
  • София
  • Мнения: 3 892
Когато казах, че искам мъжът ми да присъства на раждането, да не ви разправям какви врели некипели ми наговори един АГ. А лекарят по време на раждането официално предупреди мъжа ми, че ако припадне нямало да се занимават с него.
Когато всичко мина благополучно, всички се изредиха да го поздравяват за смелостта, все едно голямо геройство е било...

# 606
  • Мнения: 660
А мъж ми по време на моето раждане даже го хванаха за "груба сила" - трябваше да преместят накакъв апарат, който им беше излишен в момента. Та и полза имаше от него. Wink Друг е въпроса, че докторката през цялото време ме подтикваше да го удрям него, а не леглото при последните по-силни контракции, щото той бил виновен за моето състояние. #Crazy

# 607
  • Мнения: 3 869
В момента, в който избраният за раждането доктор започна да обяснява как мъж ми щял да ми държи ръката докато аз напъвам, вече го бях отписала (АГ-то, не мъжа ми  Mr. Green):
1-во - ръцети ми трябват на мен, за да си застана в удобна поза, а не някой да ми ги държи
2-ро - нямям какво да напъвам, тялото си и бебето си зният работата, моята е да се отпускам, не да напъвам

# 608
  • Мнения: 616
Ами да, и майка ми смята, че не е редно мъжът да присъства и да гледа... ама как да смята различно, то това в нашите болници не е за гледане  Mr. Green Аз естествено решително възразих пред майка ми, че не помня нито да съм била "потна, мокра, рошава" (така казва тя) нито да съм пищяла изтерзано и ужасяващо, нито да съм искала да крещя на някого... Общо взето, той е бил с мен в дни на крайно болезнен мензис, когато само се свивам на леглото и си мърморя... едва ли щеше да е по-различно! Нооо, за следващото вече и той е убеден, че трябва да дойде, защото когато ме видя час след раждането каза "Я, че ти изглеждаш като след разходка в парка, значи не е било страшно"  Joy
Което пак ме връща на разказа на Армстронг - човекът със съвсем естествено разбиране на нещата обясни, как нещата са тръгнали зле, извадили са вакуума, който приличал на нещото, с което си отпушваш тоалетната, и как са издърпали бебето му; жена му получила разкъсвания, изтекла е някаква кръв... И човекът му с човек, (мъж!) не го описваше като страшно, гадно, потресаващо и неприятно, а просто като нещата от живота... Страхът му е бил много по-голям, когато са взели бебето, че не плаче, а това нашенските татковци никога дори не го разбират... И се мислят после за големи мачовци...
Ох, спирам с отклоненията, простете ме, може и да ме изтриете дори  Embarassed

# 609
  • Мнения: 1 735
Мег,медицинско лице ли си?

Съвсем не! Simple Smile Но доста се образовах докато се подготвях за моето си раждане (неасистирано по мое желание), а оттогава работя върху легализирането на планираното асистирано домашно раждане в България - в момента не е незаконно, но не е и узаконено - съответно липсва организация. Работата е на идейно ниво все още, но нали всички неща все оттам тръгват - от идеи Simple Smile

Meg, искам да помогна някак, ако е възможно!   bouquet
Как работиш за легализирането на това?
Ако искаш направи отделна тема - ще се включат много такива като мен, фенове на идеята и желаещи да помогнат!  Heart Eyes

Офф топик: Често съм се замисляла по следното: на тези неасистирани раждания дали не е възможно да се събират такива, които вече са го направили и са се подготвили(такива като Мег напр.) не само за кураж, но и заради самия опит...

# 610
  • Мнения: 2 399
Друг е въпроса, че докторката през цялото време ме подтикваше да го удрям него, а не леглото при последните по-силни контракции, щото той бил виновен за моето състояние. #Crazy
Сега на това не знам да плача ли или да се смея. ooooh!

# 611
  • Мнения: 30
Хех, татко в родилна зала ми е любима тема  Mr. Green
Нашият татко почти се обиди, когато го попитаха "Искаш ли да присъстваш на раждането?". Много държеше да е с нас и този въпрос не подлежеше на обсъждане. А за мен той е толкова незаменима опора, че наистина не знам как бих преживяла раждането си без него! Голяма загадка ми е как повечето жени раждат без мъжете си.

Не че раждането ми беше нещо особено - естествено; дълго се точиха водите, направо капчукаха; после дълго време чакахме разкритие и не се разминахме с окситоцина; контракциите бяха болезнени около един час и таткото ни беше с посинени любовни дръжки и гръб.... от моето "гушкане"  Laughing и на родилната маса беше плътно до мен и ми разказваше какво се вижда от бебето, как напредва...

А и докторката, с която раждахме е злато неземно и ни остави максимално сами да се оправяме Wink Стоеше пред отворената врата на родилната зала и асистираше, само когато има нужда. Примерно: заедно решихме, че ще ме включи на окситоцин. Още преди 18 часа двете супени лъжици околоплодни води поизтекоха. Също така контракциите ми бяха толкова слаби, че аз се чудех защо изобщо ме държат там, а не ме пуснат да си чакам раждането вкъщи.... Та закачиха ме за банката и ме сложиха в леглото. А 4-5 часа преди това аз мерех коридорите и разказвах на пупонката, че това е последната й разходка в корема на мама. Издържах легнала точно 5 минути и се наточих да се карам, че ако не ме пуснат да стана и да се разхождам, както организмът ми иска, си махам системата. Но милата ми докторка каза "Нямаш грижи!" и прати акушерката за стойка на колелца  Mr. Green Тогава се започна едно такър-такър-такър от единия край на залата до другия и после такър-такър-такър обратно Simple Smile

Отплеснах се малко много Wink но емоциите ми от раждането са толкова прекрасни, че обожавам да си спомням за него.

Идеята ми беше, че за 3-4 часа в родилна зала преди да се кача на масата с нас е имало лекар или акушерка сборно не повече от 1/2 час и таткото ни е толкова подготвен, че следващия път бих си останала само с него да раждам. Дано до тогава имаме в България законово уредено планирано асистирано домашно раждане, както и подготвени акушерки за такова!  baby_neutral

Но и без подготвени акушерки, дай Боже на всяка родилка по един татко като нашия Wink

# 612
  • Мнения: 1 224
Последен офф и от мен :
Моя приятелка ми обясняваше как в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ мъжът не трябва да присъства на раждането, защото жената в такъв момент е отблъскваща картинка и той ще си загуби желанието за секс...Въпросната приятелка се е запуснала ужасно, прилича на лелка, но явно само раждането би убило страстта на мъжа й! Сега разбирате защо второто го правихме инвитро, нали - ми мъжа ми присъстваше на раждането на първото... Laughing
А по темата - таткото е пръв помошник - емоционален.Може да се включи и с масажче, да тури един контра натиск в основата на гръбнака, да дава водичка за пиене и бърше чело, да си говорите щуротии да минава времето...а в българските болници според мен е задължителен, щото не знам как някой смахнат доктор би ударил шамар или би крещял на родилка ако бащата е там.Ама хич не им се ще на докторите - затова и теории колкото искаш колко е вредно и протовопоказно.Аааа, щях да забравя - и изключително нехигиенично!Мръсните татковци - вън  Naughty

# 613
  • Мнения: 2 376
Хихи, въпреки, че уж се бяхме уточнили, на моето раждане докторът беше шокиран, че наш татко настоявал да влиза и знаел ли той, че това се заплаща? Аз пък му казах, че без таткото няма да раждам  hahaha . А таткото беше в шок, че това е най-важния момент в живота му, а те го питат дали е сигурен, че иска да влезе.  Heart Eyes

# 614
  • Мнения: 1 947
   Така се случи при мен, че започнах да раждам посреднощ и мъжът ми нямаше
къде да остане с мен в клиниката, затова го пратих да спи. Когато стана 5 часа
сутринта, акушерката сама ми връчи телефона да съм го събуждала вече и в 5:30
той дойде свеж и наспал се, масажира ме, приказвахме си смешки и след няма и час,
се роди дъщеря ни. Накрая го виждах, че наистина беше напрегнат, но той си е
такъв и никак не ми пречеше уплашената му физиономия. Simple Smile Сега разправя на детето,
че той я е извадил от мен като я е дърпал за ушите и двамата умират да се хилят. Simple Smile
Надявам се втория път да се включи по-активно в "поемането" на бебето. Wink

Общи условия

Активация на акаунт