Здравейте,
Не знам дали темата е за тук но искам да ви споделя. Отскоро на кафето до нас идва едно много младо бременно момиче. Заговорих я и разбрах че е само на 18 г. Беше зле облечена и доста мръсна а и пушеше цигара след цигара. Собственичката на кафето ми каза че също е говорила с нея и момичето й е казало че е от дом за сираци. Стана ми много мъчно за това момиче още повече че забелязах че е с крайно тесни дънки, които я пристягаха така че не можеше да седи удобно, а тя е в пети месец вече и си имаше коремче. Предложих й да й подаря моите дънки за бременни които са супер удобни ,маркови са и са доста скъпи, но бях готова да се разделя с тях за да не я гледам как се мъчи.
Тя разбира се прие и аз още на другия ден й ги подарих. Гадно ми е обаче, че вече втори ден я виждам да не ги носи( ходи си с онези стари и тесни) а на мен ми беше толкова носталгично да се разделя с моите от чисто емоционална гледна точка. С тях износих първото си и най-желано дете и те ми бяха нещо като скъп спомен който аз подарих на напълно непознат човек. Приятелката ми от кафето каза че най-вероятно момичето ги е продало и че изобщо не е трябвало да й ги подарявам. Аз просто исках да помогна, но сега се чувствам малко гадно. Направо ми идва като я видя да я питам къде са и ако няма намерение да ги носи просто да ми ги върне. Вие как мислите?
Не знам дали темата е за тук но искам да ви споделя. Отскоро на кафето до нас идва едно много младо бременно момиче. Заговорих я и разбрах че е само на 18 г. Беше зле облечена и доста мръсна а и пушеше цигара след цигара. Собственичката на кафето ми каза че също е говорила с нея и момичето й е казало че е от дом за сираци. Стана ми много мъчно за това момиче още повече че забелязах че е с крайно тесни дънки, които я пристягаха така че не можеше да седи удобно, а тя е в пети месец вече и си имаше коремче. Предложих й да й подаря моите дънки за бременни които са супер удобни ,маркови са и са доста скъпи, но бях готова да се разделя с тях за да не я гледам как се мъчи.
Тя разбира се прие и аз още на другия ден й ги подарих. Гадно ми е обаче, че вече втори ден я виждам да не ги носи( ходи си с онези стари и тесни) а на мен ми беше толкова носталгично да се разделя с моите от чисто емоционална гледна точка. С тях износих първото си и най-желано дете и те ми бяха нещо като скъп спомен който аз подарих на напълно непознат човек. Приятелката ми от кафето каза че най-вероятно момичето ги е продало и че изобщо не е трябвало да й ги подарявам. Аз просто исках да помогна, но сега се чувствам малко гадно. Направо ми идва като я видя да я питам къде са и ако няма намерение да ги носи просто да ми ги върне. Вие как мислите?
Много благородно!