10 евъргрийна, free edition, от свекъра (свекървата) - 3

Обичките са сантимент (явно - само в очите на бабата). И аз не се кича с пендари, но си пазя подаръка от баба. И може би някой ден също ще го подаря на внуче, знае ли човек.

"От древни времена се смята, че такива вещи са съхранили енергията на собственика си, съдбата му , болестите му , а след това ги прехвърлят на новия собственик."
Ако искате да си къткате пари за черни дни по-добре по едно кюлче под дюшека, в буркан или където там си намерите местенце.

Мацки, и аз не виждам нищо лошо в предаването на бижута от поколение на поколение, навярно аз съм по-сантиментална, знам ли?
Но и аз съхранявам с голяма любов златни бижута, които навремето са били предадени от баба на мама, става дума за свекървата на майка ми. Моята майка ги пазеше доста грижливо и в един момент ги предаде на мен и снаха ми, и за двете ни имаше по една пендара. На мен даде и старите златни бижута на баба ми, точно заради сантименталната им стойност за мен, тази жена се е грижила за мен, когато съм била малка. Ами... пазя ги, даже много съжалявам, че не мога да ги нося, защото са демоде, но пък ги харесвам много, за да ги заменя.
Когато се оженихме с ММ свеки ми подари златни обеци по мой избор. Е, обожавах ги! За съжаление загубих едната и все още смятам да си възстановя комплекта, когато се приберем в България.
За раждането на сина ни също получихме някакво златно бижу за него, за съжаление си седи в кутийката, както си е подарено, не знам дали някога ще бъде подносено, но пък е мил жест.
Защо да не подаряват? Един ден това ще ни остане за спомен от тях или ако не на нас, то на децата ни.
С моята свекърва не сме първи приятелки, но пък каквото ми  е подарила си го нося и се радвам и с радост казвам от кого ми е. След години навярно ще е още по-мило да имаме нещо останало от тях. Майка ми и баща ми са разведени, но тя винаги е уважавала много баба и дядо и до ден днешен пази вещи, които са били от тях и с голяма любов казва, че са от баба ми и дядо ми по еди какъв си повод...

Ха-ха, брех каква съм блага сега, ще видим каква песен ще пея само след две седмици като се приберем.

Така е - нямам против. И аз имам подарени носии(литак и ризи) и покривки, както и бебешки пелени, които са ги шили прабабите - намирам го за изключително мило и си ги кътам и пазя. Пръстена на свекърва ми беше носен - може да го е купила втора употреба, може тя да го е носила, но си има видими следи от носене - дори от долу е леко изтънял, тя обаче твърди, че не е носен - т.е абсолютно нов е и ми го подарява - ако ми се каже - купих го един къде си или ми го подари еди кой си и за мен е скъпа спомен, а сега ти го давам - бих го приела по един начин, а сега ми е малко странно. Но щом държи да постави началото на традицията по предаването през поколенията - аз съм длъжна да се съобразя - пазя го и ще го дам на дъщеря си. Не го нося обаче - тъй като просто не ми е по вкуса!

Тези неща могат да се подаряват без повод.

В чии суеверия? Религия, народност, на врачките?

ssiillvvyy, за това си напълно права да се ядосваш, не виждам и аз защо и е да ги представя нещата погрешно. Но пък може да се притеснява жената, че е купила пръстен втора употреба примерно, знам ли?

То няма лошо, ама въпросните "треперушки" съвсем не са бижу предавано от поколение на поколение. Просто бяха масово произвеждани в едни определени години и се носеха от всеки, нямат никаква сантиментална стойност. И аз имам такива - подарени на дъщерята. Ще изчакам да порасне и ще и направя нещо наистина подходящо. Използвала съм така безумно кичозни пръстени, подарени ми от баба ми, за да си правя бижута, които на мен ми харесват. Златото в пръстените и обиците няма инвестиционна стойност.

А, чак да й се ядосвам не - има много по-сериозни неща, за които съм й се ядосвала. Това ми е по-скоро смешно(свекитата са особена порода - това си е част от техните виждания за живота). За притеснения - те няма притеснения никога за нищо - според тях постъпват винаги правилно. Аз пръстена дори не съм го коментирала - при подаряването мъжа ми попита "Ти ли си го носила" - тъй като то си беше видимо. Тя отговори: "О, не той е съвсем нов!". Питала ме е защо не го нося- аз няколко пъти избегнах въпроса, че не в мой стил - предимно бели бижута нося - нещо такова! Когато исках да го подменя заедно с други стари мои бижута и споделих с мъжа ми - той ми каза, че тя едва ли би одобрила и какво очаквала - да го предавам на дъщеря и т.н. Явно го е коментирал с нея - за това съм го оставила и не го пипам - за мен обаче няма нито сантиментална, нито финансова стойност! Иначе ще се съобразия и ще го дам на детето - за нея може и да важно! Знае ли човек - за мен свекърва, но за нея баба! 


По този повод се сетих и друго: Брата на мъжа ми има втори брак и съответно една бивша съпруга. Свеки веднъж коментираше колко разумна била първата й снаха - тя й била подарила златен пръстен, но като се развели го върнала! Сега си го пази жената, ама пак добре, че не го е подарила на мен или пък на следващата съпруга!

Нищо чудно точно този пръстен да ти е дала. 

Абе уж не е - изрично ми го показа - този дето си го е получила обратно! Но, знам ли ............ 

Пардон, грешно се изразих навярно! Всъщност се замислих за думата "ядосваш", когато я използвах, но не успях да намеря по-подходяща.

Треперушките не съм ги коментирала конкретно, знам че от там тръгна темата, но се изказах повече в общия смисъл.
Аз треперушки не съм имала, слава Богу, но леля ми беше донесла страхотни детски обеци навремето (от бивша Югославия), не спирах да ги нося, после като порастнах майка ми ги замени за други обеци, които все още нося. Не си спомням някой да се е сърдил.
Aннa, определено е по-добре да ги претвориш в нещо друго, което да се носи, отколкото да си седят в някое чекмедже. Дано няма сърдити, че много чувствителни са някои баби.

  Една от любимите ми теми в този форума. Чета ви с удоволствие, има страхотни бисери. За съжаление или за радост  няма с какво да допринеса за сега към темата, защото имам късмет с кандидат свекървата  и за сега не е имала бисери.  Надявам се че ще е така и за в бъдеще ,  ако не очаквайте включване.

"Майката и бебето не трябва да са от една зодия ,защото много ще боледуват ..." или нещо в този стил тъпизъм ,това от свекър ми.
Другото нещо,което ме изуми е ,че свекърите вярват ,че входа на Делфинариума е 2 ,3 лв
Понеже ще ходят на море и си правят някаква сметка,като чух и направо щях да припадна .

Какво толкова «припадате». Хората нямат информация, нямат обективна, реална представа, чудо голямо...като ти имаш/вие имате, съобщавате им, доказвате им и толкова.