"Наш'те ДЕКЕМВРИйчета са вече малки ученичета!"

Привет от ШамЕнет - това ми е новата регистрация, защото...   много тъпо, но уви, като си забрави човек паролата и отговора на секретния въпрос, не може повече да влезе във форума на bg.mamma. Досега винаги съм влизала лесно, понеже ми беше запеметена паролата, но откакто влязох чрез гугъл от търсачка по не помня какъв въпрос, във форума, та трябваше да се логвам, вече не мога да влизам никак със стария си профил. МНОГО СЪМ РАЗОЧАРОВАНА. Писах на модераторите, но изглежда не могат да направят нищо, защото никой не е подсигурил мерки срещу такъв проблем и сега просто не мога да си ползвам стария профил. Освен ако не попадна пак на браузър, в който е запаметена паролата (в БГ на някой друг компютър, където съм влизала във форума...)

е как бе? не могат ли да ти пратят мейл с парола временна поне?!

да допълня- ходихме на консултация целия отбор, кака Сийка е 14кг и 95см  
ще ходим тея дни да изследваме кръв и урина, за профилактичния преглед, че бяхме болни Декември и не можахме  

и честито на всички именяци   

А де! И аз се чудя как може не могат!!!

Хм, няма ли опция забравена парола???

Хак да ти е, като по толкова време не се сещаш за нас! 

Не, бе, мила, сещам се много често, чета ви от време на време, но просто нямам желание да разказвам, щото може само да ви досадя с проблемите си.
Е, ама си, пешеходке...

Кака Сийка Лора ли е, Вержи? Щото Калоян да е 95 см - тц! Ние също ходихме преди да излетим - почти 20 кг и метърчо. В петък го мерих в Общината 101 го изкарах, но не ми се вярва. Иначе дрехите, които купих лятото за зимата - като пижамки и бельо - си останаха за племеника. Расте, та пара вдига!
shamenet, с проблеми или без, влез!
Пешеходке, отдавна не си писала нищо за душата тук. Вземи се в ръце и ни разсмей!
Пък мъжо се контузи днес на работа и сега ще го прескачам и него поне до понеделник. Ама и аз един късмет вадя
Бъдете здрави!

Алекси е 17.5 кг и 104 см

ШамЕнет, абе как ще си забравиш секретния въпрос, пробвай пак да се сетиш за паролата!!

брех, тез големи мъже, с какво ги храните бе 

ам тъй то...явно мойта мома ще е джобно гадже , кат майка си  не се чудя защото върви злояда като мене...до пубертета все така ще сме, дано само не се освини изведнъж кат майка си 
а малкия бабаит определено на баща си прилича 

После да не се оплаквате!

Ромео и разходките - част 3.
Тази част е свързана с едни от най неприятните ми спомени, затова я отлагах във времето, но щом има такъв голям интерес - ще я разкажа.
В най ранно детство (това разбира се - преди да установим, че кучето страда от дълбоко и непоправимо разстройство на личността), и поради скуката на бебешката карантина, се заехме да учим Ромео на елементарни команди. Знаете - дай лапа, легни и пр. Той не се справяше като блестящ ученик, но поради младата му възраст - не придиряхме много, много. Та, една от командите беше "Котка". Поради липса на коткоподобен обект, посочвахме с пръст да речем ъгъл, диван и ученикът ентусиазирано се мяташе в указаната посока. За разлика от останалите предмети, тук той прояви голямо усърдие и това разбира се беше най често задавания материал (друго си е гордостта, като дадеш команда и да се изпълни!). Обаче, поради липса на обект, кучето беше останало с впечатление, че "Котка" означава "Скочи" - това разбира се се установи на по късен етап - когато биде изведен сред природата...
Та, да се върнем на разходките. В един прекрасен ден се прибирам по рано и придружена от приятелка. Идеята беше да разходим дзвера преди да е полудял напълно, пък после щяхме да излизаме някъде. Преминахме през процедурата на (не)слагане на каишката, леко истеричното асансьороспускане и се озовахме в просторите природни. Ромео обаче, при вида на толкова публика, реши да ни шашне с послушание и прилежно поведение. Вместо да се намъкне под близките МПС-та, той жизнерадостно припкаше наоколо. Поради младата му тогава (около 2 години) възраст, реших че една разходка ще му се отрази добре на темперамента и полека тръгнахме към селото отстоящо на около 5-600 метра от блока. Ние си бърборим, Ромео си рипа наоколо - идилия безкрай! Приятелката (която прекрасно познава шантавото му Аз), не може да повярва какъв послушен и мирен е станал. Така наближаваме първата къща, снабдена с телена ограда около метър и петдесет...
-Какво ще стане, ако му кажа Котка? пита тя и оглежда преграждението.
Хвърлям един изпитателен поглед - на такива висини още не сме го пробвали! А, вътрешния ми глас крещи - не се забърквай, не се забърквай! Ама и на мен ми е интересно дали ще прескочи.
- Дай да пробваме - Ромео, КОТКА! - и соча оградата, с кой акъл - и аз не знам!
И Ромео, решил до край да ни шашне с новата си самоличност, рипва като ощипан и от първи опит прескача оградата! Да, ама от скока или от превъзбудата, чарковете в тиквата му отново се пренареждат и .... той изчезва някъде из двора. Викаме го ние - по едно време се появява. Ох, слава Богу!
-Ромео, Котка! - демек, прескачай и да си ходим. И Ромео прескача, обаче ...не телта която ни дели, а съседната! Озовава се в друг двор! Още един опит - този път в още по съседен двор. Вече тотално дезориентиран прескача като заек, обаче не и вярната ограда! В един момент явно му писва да скача и напускайки полезрението ни скривайки се зад къщата и ...изчезва! Викаме, викаме - нищо! Ами сега!? Звъним на портата - нищо! Още е следобяд и хората явно ги няма. Решавам да прескоча оградата и да открия мекерето. Речено -сторено! Поповдигна ме приятелката, понатиснах телта и воала - вече съм в двора. Отправям се към задкъщовото пространство да диря белята си. Естествено - не го намирам, прекосявам вътрешни портички, озовавам се при всякакви други животни, но моето го няма и това е. Връщам се за да свикам бойния съвет с дружката. Тамън подминавам къщата и що да видя - белята ме чака на портата! Само че не жадуваната топка косми, ами двама напети полицаи и синя ладичка с буркан. Сгащили приятелката на гюме и само мене чакат! Приобщават ме към сбирката си. В този момент, набрал смелост, бдителния комшия дето ги извикал се изтипосва на хоризонта. По неговите думи, куче с нас не видял, а ние сме се били спирали пред къщите и сме оглеждали обстановката. И щом сме захванали мерзкото си дело, човека изпълнил своя комшийски и граждански дълг...(само да отбележа, че годината беше 1990-а и хората бяха много по съзнателни от сега). Лични документи не носим (че кой носи като излиза пред вратата на блока си!?), каишка - също нямаме - поне кучето да докажем... Отказа ми да отидем до нас, мисля също внесе известна доза подозрение. Аз още се надявах, че гада ще се появи отнякъде и като не ме намери - ще изчезне завинаги. Я кучетата ще го разкъсат, я братятя сигани ще го убият... обичах си го пустия Ромео! Да, ама съвкупността от тези ни "оправдания",  хич не разведри обстановката - напротив сгъсти я още повече! Никой не викна - Ей, момета, какви веселячки сте, начи! И да ни потупа бащински по рамото... Съвсем професионално ни поканиха в колата да се разходим до районното и там да се разберем - кой кум, кой сват! Вече нямаше как - качихме се! Отведоха ни, обадиха се на нашите и след 2 часа ни освободиха с доказани вече самоличности и кучопритежание. Най вече спомогна и факта, че мама намерила животното пред вратата, отивайки да вземе документите ни.

А, Вержи кви "мъже" бе - мойто диване е 95 см и 13 кг/а, пък не е злояд уж/....... Скелет дребен.... Най ме е яд, че сигурно ще е дребен кат майка си, пу колкото не исках да прилича на мен, той толкоз повече зел...., ама да ми е жив и здрав, къвто си е - наш си е. Пък на градинката ми го хвалеха, че от всички той най-много си хапвал и е напълнял....., ама той тогава зе че изкара варицела и пак отслабна, та не се порадвахме на нададените килограми  

Пешеходке     

Ей, само в такава светлина не те бях виждала...

Това все едно аз съм го писала само варицелата ще я сменя с разни други боледувания но иначе е 1:1 включително и цифрите.

Пешеходке, мерсииии! Още от време оно си е личало, че си личност с ангелски нрав!

Здравейте!Ние се прибрахме!
Честито на всички ,на които пропуснах празника! 
Бойко не съм го мерила,но на ръст е м/у 98 и 104,по дрехите съдя. Килограми има няма 16-17.
Много странни техники на рисуване има напоследък,направо ми е извънземно.Но е ефектно,наистина е добро за шоу.
Пешеходке!

Венета е голям дребосък - 92 см, 13 кг. Ама тя няма и шанс - майка й е много висока - цели 155 см.
Иначе е опасна. Така ни манипулира, че.... Какво ли ще бъде като стане по-голяма. Вечер вкъщи настава бойно поле - така се карат с баткото, че ми идва главата да си откъсна.  Уж се заиграват, но след малко Венета почва да реве - тя просто иска да командва на всяка цена и ако нещо не й се угоди настава пищавица.
Все още се гледат вкъщи с баба ми. Вероятно към април ще я пускам на градина. Засега приема новината с радост, но да видим...

Все пак, окуражена от pontes, пробвах още веднъж и се оказа, че просто една буква съм я пишела главна в паролата, ама съм я забравила... и това няма как да ми го каже отговорът на секретния въпрос.
 
Ние утре ще се преглеждаме и ще дам и аз отчет, за статистиката