Публикувана: 18 септ. 2009, 11:58 ч.
Последно мнение: 8 окт. 2009, 15:19 ч.

Момчетата никога не плачат.

9 331
183
1

1
...
3
4
5
...
13
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е мнението на форума за плача на момчетата?
Какви са различните гледни точки и мнения относно възпитанието на момчетата?
Какви са мненията относно прекалено обгрижването на момчетата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е мнението на форума за плача на момчетата?
  
  Форумът има разногласия относно плача на момчетата. Някои членове подкрепят идеята, че е добре момчетата да изразяват емоциите си и да плачат, когато изпитват страх, болка или тъга. Те вярват в насърчаването на съпричастност и здрави взаимоотношения чрез разбиране и подкрепа. Други обаче смятат, че момчетата трябва да бъдат дисциплинирани по-строго и научени да контролират емоциите си, за да избегнат проявата на слабост. Форумът признава, че отглеждането на деца е индивидуален процес и постигането на баланс между подкрепа и насърчаване на независимостта е от решаващо значение.
- Какви са различните гледни точки и мнения относно възпитанието на момчетата?
  
  Възпитанието на момчетата е сложен процес, който включва различни гледни точки и подходи. Някои хора вярват в подкрепата, разбирането и позволяването на изразяване на емоции като основа за изграждане на доверие и смелост. Други смятат, че момчетата трябва да бъдат възпитавани по-строго, без да показват слабост. Важно е да се намери баланс между подкрепата и насърчаването на самостоятелността и смелостта при отглеждането им. Всички са съгласни, че възпитанието на децата е индивидуален процес, който изисква внимание и балансиран подход.
- Какви са мненията относно прекалено обгрижването на момчетата?
  
  Форумът изразява различни мнения относно прекалено обгрижването на момчетата. Някои участници смятат, че прекаленото обгрижване може да доведе до разлигавяне и отчуждаване на децата, което ги прави зависими и неспособни да се справят със задачи и отговорности. Други участници обаче подчертават значението на подкрепата и разбирането, особено когато децата изпитват страх, болка или тъга. Важно е да се намери баланс между обгрижването и насърчаването на самостоятелността и смелостта на децата.
- Какво представлява родителското лигавене и какви са разликите между него и по-строгото възпитание?
- Как се възприема плачът на момчетата и какво е мнението за плачещите момчета?

# 45 18 септ. 2009, 21:36 ч.

Мнения: 23 698

Гледам темата се е разразила в спор как момчетата, които плачат са лигави, разглезени и нямат грам възпитание.
Е, аз мисля, че човек, който изказва подобно мнение не е получил нужното възпитание.
Има хиляди начини мъж да се покаже като такъв и определено ако се разплаче по някаква причина това за мен не го прави по-малко мъж.
Човек трябва да може да си изразява емоциите и да се научи да го прави по подходящ начин. И ако за него да заплаче е по-добре, отколкото да раздава юмруци - това е чудесно.

# 46 18 септ. 2009, 21:52 ч.

София
Мнения: 17 227

Ще ме прощавате, но нямам мотивация да прочета всичко, което сте написали до тук. Включвам се като реклама, както се казва.

Не виждам какъв е проблема със сълзите при момчетата? Честно. Всички се страхуват, всички имат емоции, всички е добре да ги изразяват. Смелостта /и за жени, и мъже/ е да се направи нещо въпреки страха, а не да не се страхуваш. Ясно е, че повечето хора имат смътна представа за разликите в личността на мъжа и жената, но подобни патриархални измишльотини като "мъжете не плачат" са най- големия проблем на порасналите мъже, а и на всички около тях.

Какво е за мен мъж и жена, в най- общи линии /специалистите да извинят повърхностните бележки/:
Мъж- активен, ловец, владеещ материалния свят, състезател, енергичен, логичен, директен в този дух
Жена- любяща, успокояваща, духовна, устойчива, наблюдателна, предвидлива, подробна и тн.

Къде тук е мястото на плача като вторичен полов белег?

ПП Мнението ми да не се бърка с мнение в подкрепа на майки, които дават мило и драго момчетата им да останат бебета до 50 годишна възраст и за целта ги лишават от възможността да спят самостоятелно, да се хранят самостоятелно, да си чистят самостоятелно и да станат големи, зрели и самостоятелни мъже.

Последна редакция: пт, 18 сеп 2009, 23:53 от Бояна Ламбер

# 47 18 септ. 2009, 23:46 ч.

Мнения: 52

здравей додо, аз също не виждам проблем че детето плаче когато нещо го притеснява. остави го да изрази емоцията си и тревогите си. моята дъщеря също е плаха и притеснителна и аз се тревожа също като теб. Но се тревожа за адаптацията и и за това как си намира своето място сред връстниците си. за мен лично твоята реакция на подкрепа, успокояване и приласкаване е най-най-правилната в случая. Подтиснатите страхове у човека се израждат в уродлива форма: страха преминава в паранои, неизразения гняв - в агресия, тъгата в депресия и тн. и т.н. Убедена съм че само с много търпение, любов и подкрепа се преодоляват детските страхове (а и не само детските Simple Smile

)

# 48 19 септ. 2009, 11:36 ч.

Мнения: 544

Темата е интересна, ще прочета мненията после, а сега се сещам нещо да споделя. В едно предаване за мъжкия стерилитет психолог говореше, че един от основните фактори е стресът. А за стреса доспринася и това, че на момчетата от малки се внушава, че трябва да се държат като мъже, да не плачат и да стискат зъби. Да, но това избива все някъде някога.

# 49 19 септ. 2009, 11:43 ч.

София
Мнения: 721

Естествено, че момченце в първи клас може да плаче. Не трябва да сравняваме децата и да генерализираме. Има по-чувствителни деца, които имат нужда по този начин да изразят емоцията си.
С две думи - аз съм твърдо ЗА момчето да плаче, когато е много афектирано, обидено, притеснено или каквото там ново изпитва в новата среда. Моя син лично ще го възпитавам така - плачът не е срамно нещо, безчувствието Е.

# 50 19 септ. 2009, 11:59 ч.

София
Мнения: 46 912

По мои наблюдения момченцата са по принцип по-ревливи и по-чувствителни от момиченцата!
Примерно на 3 ревливи момченца се пада 1 ревливо момиченце.
Ама наистина ревливи и пъзливи.

# 51 19 септ. 2009, 13:55 ч.

Мнения: 4 389

Признавам, казвала съм на синът ми, че като момче, не му отива да е така ревлив. Обаче. Има плач и плач. Ако падне и се удари, той не хленчи. Но, ако счупи сам играчката си, почва да пищи и подскача. Когато не е на неговото - рев. Когао го боли корем търпи. Интересно, нали?
Мисълта ми е, че личи кога едно дете, независимо дали е момче или момиче, плаче от истинска мъка. Не смятам, че тогава трябва да се подтискват емоциите, напротив. Не желая да отглеждам саможиви деца, които таят всичко в себе си. Но и не поощрявам реването за всяко нещо, дразня се на деца, които контролират ситуацията по този начин.

# 52 19 септ. 2009, 14:28 ч.

София
Мнения: 62 594

Няма проблем да плаче, но все пак за всеки човек е добре да се научи при какви обстоятелства и хора може да покаже състоянието си и кога да се мобилизира и да сдържи сълзите си. Няма какво да се лъжем, всички усвояваме в някаква степен това умение. Вярно, често емоциите са твърде силни и сълзите просто потичат.

# 53 19 септ. 2009, 14:38 ч.

Мнения: 3 367

Мислех си че би било интересно тази тема да иде в татковия форум и да се чуе как се справят с деня си плачещи и не-плачещи мъже(ако си кажат)..

# 54 19 септ. 2009, 14:42 ч.

София
Мнения: 62 594

Почти сигурна съм, че няма да си кажат. Те са възпитани по същия този модел.

# 55 19 септ. 2009, 15:05 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: Andariel в сб, 19 сеп 2009, 14:42

Почти сигурна съм, че няма да си кажат. Те са възпитани по същия този модел.

Вероятно да повечето..
Бащата на нашите деца е гледан така,но възпитава син ни различно защото много пати от втълпения му модел (един от тези с к се бори)..

# 56 19 септ. 2009, 15:26 ч.

Мнения: 2 084

Не съм чувала мъжа си да казва на нашите синове, че не бива да плачат. Когато го "търся" за съюзник в ситуациите на плакане от инати и опит за контрол на ситуацията сме прокарвали идеята, че хората плачат когато са тъжни, когато ги боли много, но не се тръшкат. За плакането като опит за изнудване да се купи нещо репликата е "който плаче не получава".

# 57 19 септ. 2009, 16:21 ч.

Sofia
Мнения: 4 282

Благодаря искрено на всички за изразеното.
Ако трябва да бъда откровена, очаквах в голяма степен женските мнения да са в близост до моето възприятие за нещата. За това и не случайно помолих и се надявах да прочета и мъжки такива. Защото независимо дали вярваме, ние жените, майките, че сме прави, за това че нашия модел е верния, нашите деца живеят не в женски, а в мъжко-женски свят. И аз бих била щастлива ако съумем у дома, да направим нашите момчета пригодни да живеят добре и да са адекватни в този сложен свят. Но ако е възможно, това да се случи без цената на сложни компромиси в която и да е посока.
Иначе, Денис не плаче, когато се нарани, стиска зъби.
Вчера, когато го прибрах от училище, сподели, че е паднал в двора му и показа кървава рана на коляното. След което призна, че го е боляло, но не е показал това, не е плакал дори. Не плаче и за прищевки отдавна / цупи се понякога, но няма как - приемам го/.

# 58 19 септ. 2009, 16:38 ч.

София
Мнения: 17 227

додо, плача е проблем ако е единствено изразно средство за дете, което говори. Тогава то трябва да бъде поощрено да изрази чувствата си с думи, а не само с плач. Не виждам нещо похвално в това, че детето не плаче, когато го боли. не казвам това като жена, а а като социолог- науката няма общо с пола и разсъжденията женски или мъжки свят. Момчетата и мъжете по начало имат проблем с изразяването, говоренето, споделянето и допълнителното им затваряне ще им създаде много проблеми в бъдеще. Архитипа на мъжа, да бъде вечно победител, скала, железен във всичко и напълно затворен, смазва мъжете и ги кара да бъдат още по- слаби, а те са по- слаби психически по начало. Препоръчвам ти да прочетеш "Как се възпитават момчета" на Стив Бидълф http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=245 Книгата е написана ясно и просто, а препоръките са доста конкретни и хубаво обяснени. Разбира се, ти ще прецениш кои от тях са приложими при вас и кои не.

Цитат на: Andariel в сб, 19 сеп 2009, 14:28

Човек не бива да сдържа сълзите си. Ако някой, дете или възрастен, е свръхчувствителен и лесно раним е добре да работи върху това, а не върху сдържането на емоциите. Важно е личността да е в голяма степен емоционално независима, а не да крие чувствата си. Т.е. по- лесно е да не се нараняваме от всяка обида, отколкото да преглъщаме сълзите си пред хора, а у дома да страдаме денонощно. Wink

# 59 19 септ. 2009, 16:57 ч.

София
Мнения: 62 594

Така е, ама на практика не е съвсем така. Налага ни се да крием чувствата си, защото не винаги искаме да сме прозрачни за човека отсреща. Понякога от това зависи оцеляването ни, авторитета ни, мястото ни в групата и т.н.

Препоръчани теми

Боледуване - държавна срещу частна градина

Бързи въпроси и отговори деца - 10

Атопичен дерматит и хомеопатия

Не иска книжки и приказки

Причина:

Причина: