Честита баба Марта и от нас , да сте здрави и усмихнати 
- Публикувана: 23 септ. 2009, 21:52 ч.
- Последно мнение: 27 март 2010, 07:27 ч.
ДЕКЕМВРИ №104
Що и мен не ме пуснат.... 
Щот не работиш там.................мужду другото повечето държавни служители днес са ги пуснали на обяд 
А 4 и 5 ти съм си ги взела от платения отпуск,че имам 100 неща дет отлагам и дано поне част от тях свърша. 
Дари, на онова кокорестото в ляво май ме запецна пръста 
....хихи
Нишият отбор е див и щастлив. Само за полата на мама се държим ( явно бабиндом-а си оказва значение). В нашата детска обявиха за набор 2007 ЦЕЛИ 3 места ( +2 по соц критерии). Просто да им се неначудиш, при две чисто нови сгради как ще образуват група от 3 деца. Подигравка.
Аз съм луднала от работа ( почна ни сезона ). Нямам време да се обърна и вече си мечтая за почивка.
Онова с вилата ни пропадна. Върнаха ни капарото и сега отново търсим....
Изгоря ми кекса
....хихиНишият отбор е див и щастлив. Само за полата на мама се държим ( явно бабиндом-а си оказва значение). В нашата детска обявиха за набор 2007 ЦЕЛИ 3 места ( +2 по соц критерии). Просто да им се неначудиш, при две чисто нови сгради как ще образуват група от 3 деца. Подигравка.
Аз съм луднала от работа ( почна ни сезона ). Нямам време да се обърна и вече си мечтая за почивка.
Онова с вилата ни пропадна. Върнаха ни капарото и сега отново търсим....
Изгоря ми кекса
Ооооо , пръстчето нивга не запецва 
При нас в по-малкия град нямаме такива големи тревоги за деЦките ... на 1.03 стартира записването , отидох в 7:45 , директорката пристигна в 8:00 записахме се под номер 31 след 2 часа чакане и на 1.04 чакам да излязат класиранията.
Желая на всички ви успех с записването на децата , предполагам какъв ад е , но трябва да стане
При нас в по-малкия град нямаме такива големи тревоги за деЦките ... на 1.03 стартира записването , отидох в 7:45 , директорката пристигна в 8:00 записахме се под номер 31 след 2 часа чакане и на 1.04 чакам да излязат класиранията.
Желая на всички ви успех с записването на децата , предполагам какъв ад е , но трябва да стане
Желай си... ама нали се сещаш как при 100 деца попадащи в гранична група и борещи се за 1(едно) място ще изтеглят чрез жребий това... с най-голямото "дарение" 
Предполагам се сещаш, че това няма да е Белослава
Сега докато пишех се сетих, че все още не си решила задачката, която ти дадох днес
И друго се сетих... как ставам една леденостудена зимна сутрин в 4 часа за да хвана влака за Шумен и да се явя на изпит. В 4.20 вече съм на гарата, чукам на гишето не ми се отваря. Чуквам пак- никой. Вече се замислих да звъня на полицията понеже ми се стори много съмнително да няма кой да ми продаде билет за влака в 4.30, но си казах, че ще чукна още веднъж за по-сигурно и тогава ще сигнализирам органите. Чукам и... О, чудо или по-правилно е да се каже: О, чуМо!
Изкача на гишето едно сънено, рошаво, със сплескана лява буза и на всичко отгоре крещи:
Ти луда ли си мА? Какво си се разчукала?!?
Аз аха да кажа, че искам един билет за Шумен и, че нали... ще изтърва влака, но онова не ми даде шанс, а продължи да вика по мен.
Ти телевизор нямаш ли? Новини не гледаш ли?
Не знаеш ли, че днес върнаха часовникЪ?!?
Аз само успях да кажа едно:
Ъхъ, не знам... и се свих на една пейчица за да чакам още един час до влака
Но започнах да разказвам случката заради друго. Точно в този час успях да си донауча два от въпросите. Отивам на изпит и влизам уверена. Знам си всичко, няма как иначе...
И... другарката от вратата с една мазна усмивка ме пита:
Колежке, какво носите в джобовете.
А аз, мислейки си, че става дума за пищови и викам:
Ами нищо!
А тя търкайки мазно палче в показалче ми вика: Е като не носите нищо за какво сте ми дошла
Мисля, че това беше и краят на моята кариера като археолог
Остана ми обаче поуката, че винаги по важни занятия се ходи с пищов
Предполагам се сещаш, че това няма да е Белослава Сега докато пишех се сетих, че все още не си решила задачката, която ти дадох днес
И друго се сетих... как ставам една леденостудена зимна сутрин в 4 часа за да хвана влака за Шумен и да се явя на изпит. В 4.20 вече съм на гарата, чукам на гишето не ми се отваря. Чуквам пак- никой. Вече се замислих да звъня на полицията понеже ми се стори много съмнително да няма кой да ми продаде билет за влака в 4.30, но си казах, че ще чукна още веднъж за по-сигурно и тогава ще сигнализирам органите. Чукам и... О, чудо или по-правилно е да се каже: О, чуМо!
Изкача на гишето едно сънено, рошаво, със сплескана лява буза и на всичко отгоре крещи:
Ти луда ли си мА? Какво си се разчукала?!?
Аз аха да кажа, че искам един билет за Шумен и, че нали... ще изтърва влака, но онова не ми даде шанс, а продължи да вика по мен.
Ти телевизор нямаш ли? Новини не гледаш ли?
Не знаеш ли, че днес върнаха часовникЪ?!?
Аз само успях да кажа едно:
Ъхъ, не знам... и се свих на една пейчица за да чакам още един час до влака
Но започнах да разказвам случката заради друго. Точно в този час успях да си донауча два от въпросите. Отивам на изпит и влизам уверена. Знам си всичко, няма как иначе...
И... другарката от вратата с една мазна усмивка ме пита:
Колежке, какво носите в джобовете.
А аз, мислейки си, че става дума за пищови и викам:
Ами нищо!
А тя търкайки мазно палче в показалче ми вика: Е като не носите нищо за какво сте ми дошла
Мисля, че това беше и краят на моята кариера като археолог
Остана ми обаче поуката, че винаги по важни занятия се ходи с пищов
