подсъзнанието може всичко 16

  • 96 651
  • 461
  •   1
Отговори
# 420
  • нейде там, където ....
  • Мнения: 5 378
Мен ме заинтригува лептонното ниво.  Thinking Може ли линк или заглавие на книга, където да прочета какво е това по-подробно?  Hug

Напоследък много ми допадат всякакви неща за пречистване и повишаване на енергията, преглеждайки предишните теми. Опитвам повечето и мисля, че има резултат. Спя по-малко, по-свежа съм и върша много повече неща през деня, дори от домакинската работа. Отделно, че работя на компютър поне 8 часа на ден - очите ми със сигурност са много по-добре.
Благодаря  Heart Eyes Hug

# 421
  • Мнения: 10 716
Шушони , да споделя как аз питам Библията  Wink
Задавам мислено въпроса, чийто отговор искам да науча. След това се опитвам максимално да се отпусна няколко минути и да не мисля върху въпроса. Това отпускане е необходимо, за да може да се избегне максимално влиянието, което биха могли да окажат нашите очаквания и надежди върху отговора на въпроса. Всъщност така е добре да се прави при всяко гледане - например с карти Таро.
След това отварям Библията на произволна страница и посочвам произволен пасаж.
Интересното е, че винаги отговорът, който ме се дава е конкретен и е свързан с въпроса, който съм задала.

Предполагам, че и Вела прави така. Но тя може да има друга методика  Hug

# 422
  • Бургас
  • Мнения: 6 428
 Разсипаното кафе носи пари  Wink  При мен винаги действа  Peace


..първо ми се изсипа кафето в чантата...

# 423
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
МОМЧЕНЦЕТО

Веднъж едно момченце отишло на училище. То било съвсем мъничко. А училището било доста голямо. Но когато момченцето открило, че може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там, то се почувствало щастливо. И училището вече не му изглеждало чак толкова голямо.

Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала:
- Днес ще рисуваме картина.
- Чудесно! - помислило си момченцето.
То обичало да рисува. Можело да нарисува всичко:
лъвове и тигри, пилета и крави, влакове и лодки.
Извадило кутията с пастели
и започнало да рисува.

Но учителката казала:
- Чакайте! Още е рано да започваме!
И изчакала всички да се приготвят.
- А сега - казала учителката - ще рисуваме цветя.
- Чудесно - помислило си момченцето, защото обичало да рисува цветя.
И започнало да рисува красиви цветя с розов, оранжев и син пастел.

Но учителката казала:
- Чакайте! Аз ще ви покажа!
И нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено, със зелено стъбло.
- Готово! - казала учителката. - Сега можете да започнете.

Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало своето. Неговото цвете му харесвало повече. Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката - червено, със зелено стъбло.

След няколко дни, когато момченцето отворило вратата отвън съвсем само, учителката казала:
- Днес ще моделираме с глина.
- Чудесно! - помислило си момченцето.
То обичало глината. То можело да прави всичко от глина:
змии и снежни човеци, слонове и мишки коли и камиони.
И започнало да размачква топката от глина.

Но учителката казала:
- Чакайте! Рано е да започвате!
И почакала, докато всички се приготвят.
- А сега - казала учителката - ще моделираме чиния.
- Добре! - помислило си момченцето.
То обичало да моделира чинии и направило няколко с различни форми и размери.

Но учителката казала:
- Чакайте! Аз ще ви покажа как!
И тя показала как да направят дълбока чиния.
- Готово - казала учителката. - Сега можете да започнете.
Момченцето погледнало чинията на учителката, след това и своята.
Неговата му харесвала повече. Но то не казало това, просто омесило отново глината на голяма топка и направило чиния като на учителката. Една дълбока чиния.

И съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава и да прави всичко също като учителката. И съвсем скоро то вече не правело нещата по своя собствен начин.

Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град, и момченцето трябвало да ходи в друго училище.

Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води право до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си.

И още първия ден, когато отишло там, учителката казала:
- Днес ще нарисуваме картина.
- Добре - помислило си момченцето и зачакало учителката да му каже какво да прави.
Но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята.

Когато стигнала до момченцето, тя попитала:
- Не искаш ли да рисуваш?
- Искам - отвърнало момченцето. - Какво ще рисуваме?
- Не зная, преди да си го нарисувал - казала учителката.
- Как да я нарисувам? - попитало момченцето.
- Ами както искаш - казала учителката.
- И с какъвто цвят искам ли? - попитало момченцето.
- Точно така - казала учителката. - Ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой какво е направил и коя картина на кого е била?
- Не зная - казало момченцето.
И започнало да рисува цветя в розово, оранжево и синьо.
То обикнало новото си училище, макар да нямало врата, през която да се влиза направо от двора!



 Hug

# 424
  • Мнения: 4 370
Сега се замислих за нещо: Аз често подарявам мои дрехи, обувки и на детето на други хора. Това може ли да ни повлияе в някаква негативна посока?

# 425
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
А н и   Hug

зави си си от нас  Wink т.е каква посока ние ще дадем , негативна или позитивна  Grinning

# 426
  • Мнения: 4 370
Щом ги давам от сърце, значи е позитивна!  Hug

# 427
  • Перник
  • Мнения: 396
Здравейте, момичета Hug
Следя темата, откакто я открих, въпреки, че съм писала 1-2 пъти. Повдигам си духа, само като ви чета Heart Eyes Преди 3 дни получих неочакван "удар" - трябваше да се върна на работа след майчинството. Но се оказа, че "има криза и работа няма". Дойде ми като гръм от ясно небе. Работата ми беше що-годе добра, не съм имала оплаквания, нито работодателите ми от мен. И по време на майчинството ми, даже ми се обаждаха, когато можех да им помогна с нещо, все ме питаха няма ли да се връщам. Много се разстроих. Много разчитах на тази работа, изобщо нямах никакви съмнения за връщането ми там. Мисля, че и на тях им стана кофти, че така се получи. Но както и да е. И току що осъзнах /други неща ме наведоха на тази мисъл/, че когато нещо се случва, то наистина е трябвало да се случи. Наистина вярвам, че нещата ще се оправят. Но наистина всички тези хубави неща които пишете тук, трябва да се осъзнаят от разума и сърцето. Не да само да си повтаряме, че всичко ще се оправи, а наистина да го осъзнаем.

манна, прегръщам те силно и вярвам, че и ти, и Явор ще се справите Heart Eyes

# 428
  • Мнения: 957
Благодаря за отговорите! Може ли линк към информация как става пре4истването. Нямам възможност да 4ета вси4ки теми назад.

# 429
  • София
  • Мнения: 1 078
nadiad79 , точно така е! аз отдавна се научих да се наслаждав на всеки миг. Понеже работата ми е на приливи и отливи, една седмица мога да се скъсам от работата, а друга да имам по един-двама клиента на ден (фризьор съм, да не помислите нещо друго! Mr. Green)
Всеки момент ми е любим. Когато имам много работа - имам удовлетворение, добър доход и т.н., а когато по-малко ми е работата - имам време за почивка, за хапване, за форума.  Wink
Така и във всичко друго - опитвам се да намеря положителното във всяка една ситуация и дори и лоша такава след това вече не изглежда така.  Simple Smile

# 430
  • Мнения: 364
Искам да напомня за музейната среща - утре, в 13:30, пред "Земята и Хората"

За сега сме малка групичка, и ще се радваме да се увеличи.    Hug

# 431
  • Мнения: 10 716
fat.wombat , аз бих те посъветвала да оставиш пръстена в малко вода и морска сол да престои една нощ.

Amitola , тъкмо се канех и аз да анонсирам срещата  Laughing   bouquet

# 432
  • Мнения: 364
fat.wombat , аз бих те посъветвала да оставиш пръстена в малко вода и морска сол да престои една нощ.

Amitola , тъкмо се канех и аз да анонсирам срещата  Laughing   bouquet



 Mr. Green    Hug

~~~

ако пръстена е с малахит, както майче мисли fat.wombat, ще пострада в солената вода.

# 433
  • Мнения: 364
Към поверието за намерен пръстен искам да добавя, че това важи и за намерени ПАРИ. Преди години четох същия метод - да "вселиш" това, от което искаш да се освободиш (болест, безпаричие или каквото), в монета, и да я хвърлиш на улицата ... Гадна работа   

Винаги оттогава ми дрънка камбанка, като видя паднали пари. Ако са 5-10 стотинки в магазина, може и да се наведа, да ги взема за късмет, но никога не ги пазя.

# 434
  • у дома
  • Мнения: 708
А малко встрани от темата.. но пак за паричките късмети.

Какво се прави с паричката от Коледната питка, новогодишната баница? Имам събрани от години наред вече цяла шепа - останали в семейството.  newsm78  И не смея да ги похарча.  newsm78 Правилно ли  е?

Общи условия

Активация на акаунт