И при мен нощем "оживяваше" един огромен фикус. Мама все ми правеше забележка, че спя завита през глава, само носът ми се показваше, да мога да дишам.
- Публикувана: 27 септ. 2009, 14:31 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2009, 12:11 ч.
Кой живее под леглото?
Като дете се ужасявах от завесите. Винаги все се намираше някоя улична лампа отвън да свети и се виждаха полюшващи се клони на дървета, които на фона на завесите се превръщаха в ужасни, многоръки чудовища, или пък самите шарки по пердетата си бяха достатъчно стряскащи. И в ъглите на стаите ми се привиждаха разни неща.. 
Ами ние като деца много обичахме да си разказваме страшни истории и е логично, че съм се страхувала. Синът ми доскоро си въобразяваше , че може да види през нощта извънземни, та всички завеси се дърпаха, всички врати се затваряха, независимо че през лятото си беше адска жега. Та сутрин се промъквах в стаята му и отварях вратата на терасата да полъхне малко. Но всичко се израства и се надживява.
Макар че и сега не обичам да съм сама нощем.
Обичам филми на ужасите и фантазията ми работи с пълна сила.
Прочетох сега поста на Анаморф. След като изгледах " Предизвестена смърт 1 " накарах съпруга да изнесе телевизора от спалнята. Почти месец си възстановявах душевното равновесие.
Ами ние като деца много обичахме да си разказваме страшни истории и е логично, че съм се страхувала. Синът ми доскоро си въобразяваше , че може да види през нощта извънземни, та всички завеси се дърпаха, всички врати се затваряха, независимо че през лятото си беше адска жега. Та сутрин се промъквах в стаята му и отварях вратата на терасата да полъхне малко. Но всичко се израства и се надживява.
Макар че и сега не обичам да съм сама нощем.
Обичам филми на ужасите и фантазията ми работи с пълна сила.
Прочетох сега поста на Анаморф. След като изгледах " Предизвестена смърт 1 " накарах съпруга да изнесе телевизора от спалнята. Почти месец си възстановявах душевното равновесие.
Пфу, да беше само едно чудовище под леглото... Десетки са. На стола седи призрак, до библиотеката често се появява едно зло джудже. Черните сенки обичат да ми сядат на гърдите и да се опитват да ми погледнат в очите (обаче аз стискам клепачи!). Под леглото има нещо, но смее ли човек да погледне? Зад завесите живеят живи скелети. А във вградения шкаф за хартия по рафтовете се гърчат плоските - едни такива, плоски. 
Не мога да не спомена змията, която често-често влиза в калъфа на одеялото. Гадост!
Затова винаги, винаги спях въоръжена с пистолет.
Сега си имам бодигард (с черен колан) и от нищо не ме е страх.
Не мога да не спомена змията, която често-често влиза в калъфа на одеялото. Гадост!
Затова винаги, винаги спях въоръжена с пистолет.
Сега си имам бодигард (с черен колан) и от нищо не ме е страх.
Анджелина, според мен ти си луда. Говорила ли си с психолог?
Лудите са за психиатър, Сел
Аз просто съм страхлива и с развинтено въображение
Ужас! Как изобщо спах снощи след вашите разкази.
Анджи , значи и аз съм за специалиризана помощ...
'Айде да ходим заедно на психологог - и тънко ще минем - приятелка ми е!
А сега по темата!
Под леглото нямаше никой ! Само котката веднъж там се укоти
Но на проклетия прозорец нощем кой ли не се прокрадваше като зловеща сянка през перденцетооо
И мърдашеееее И като започнеше да мърда се сковавах
А детското вображение е необятно - всяка вечер го оприличавах с различни неща
А бе гадно си беше!
А сутрин се чудех как клоните на една черница близо до прозореца са толкова красиви и безобни /ама докато пак се стъмни/
'Айде да ходим заедно на психологог - и тънко ще минем - приятелка ми е!
А сега по темата!
Под леглото нямаше никой ! Само котката веднъж там се укоти
Но на проклетия прозорец нощем кой ли не се прокрадваше като зловеща сянка през перденцетооо
И мърдашеееее И като започнеше да мърда се сковавах
А детското вображение е необятно - всяка вечер го оприличавах с различни неща
А бе гадно си беше!
А сутрин се чудех как клоните на една черница близо до прозореца са толкова красиви и безобни /ама докато пак се стъмни/
Аз съм фен освен на филмите на ужаси и на авторите на ужасийки. Но не се плашех от чудовищата и вампирите на Стивън Кинг. Но когато прочетох неговата " Долорес " доста ме бяха стреснали сцените, когато на работодателката на Долорес ( тя беше полудяла на стари години ) и се привиждаха ужасяващите кълбета прах. След това вкъщи старателно проверявах дали някъде не е останало някое вълменце прах. Определено ми въздействат и книги и филми, май и аз съм за психиатър.
Не, под леглото ми бяха всичките ми играчки, а те си бяха мои "хора". 
А и в нашето семейство няма навика да се плашат децата, та страховете ми се отложиха за по-късно.
След като минах периода с филмите на ужаси, изчетох и аз Стивън Кинг, но накрая се отвратих от един разказ и реших, че съм луда да си плащам за неврозата.
А и в нашето семейство няма навика да се плашат децата, та страховете ми се отложиха за по-късно.
След като минах периода с филмите на ужаси, изчетох и аз Стивън Кинг, но накрая се отвратих от един разказ и реших, че съм луда да си плащам за неврозата.
Аз съм пълна скука, под леглото ми нищо не живееше Обаче пък какъв страх от паяци имах/то и до сега си го имам / няма да ви кажа
Обаче пък какъв страх от паяци имах/то и до сега си го имам / няма да ви кажа То още малко ще го обърнем на фобии, ама това е и моят реален страх. Изпитвам ужас от паяците, просто нелогически страх. Само и единствено от тях ме е страх и от никакви други гадини.
Стивън Кинг е основал почти цялото си творчество на въпросните страхове. Сам е казвал в интервюта, че на книга е претворил детските си страхове, тъй като е бил с много развинтено въображение.
"То" не трябва да се гледа, слаб филм. Книгата трябва да се прочете, има ефект определено.
От детството си спомням за един тъмен и мухлясъл килер, определено не ми беше приятно да влизам в него...
И сенките по стените са ми връзвали кофти номера тогава...
"То" не трябва да се гледа, слаб филм. Книгата трябва да се прочете, има ефект определено.
От детството си спомням за един тъмен и мухлясъл килер, определено не ми беше приятно да влизам в него...
И сенките по стените са ми връзвали кофти номера тогава...
Да поясня- аз никога не съм била наплашвана от родителите си. Сама съм си ги измисляла. В градината ни плашеха другарките с милиционерите и като видех полицейска кола се стисках в майка си. Но милиционерите определено бяха най- белия ми кахър.
Да, донякъде съм съгласна, че не винаги в основата на страховете е възпитанието, но развитеното въображение ми е в излишък от едно време, а се вихреше в съвсем друга посока.
Аз хатифнатите ги харесвам.