Кой живее под леглото?

  • 8 535
  • 113
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 3 405
Мен нашите не са ме плашили. То и само това им оставаше на хората, да плашат самоплашещата си дъщеря-фантазьорка  Laughing
Също ме беше страх от тъмното мазе, в едната половина на коридора на мазето никога нямаше крушка и сенките на някакви тръби се извиваха в страховити форми  Laughing
Обаче, те не ми пречеха да си вадя и прибирам колелото от там, само когато ме пращаха за някой компот тия страшилища се активизираха  Mr. Green

# 76
  • Мнения: 24
Аз като много малък имах един кошмар - че ще стана импотентен. Сега като пораснах, започнах да се страхувам от чудовища под леглото. Объркана работа.  ooooh!

# 77
  • Мнения: 3 405
Каква регресия  Shocked  Grinning

# 78
  • Мнения: 980
Като дете живеех на една много спокойна улица само с къщи. Значи на крайната къща имаше малък прозорец гледащ към улицата. Сега вече със сигурност знам , че това им беше нещо като дърводелска стаичка на хората, имаше разни инструменти, ненужни вещи, абе всякакви боклуци. Като деца обаче развихме теория ,че там живеят духове, защото вечер почти никога не светеше този прозорец и вътре беше разхвърляно и мръсно. Голямо геройство беше след като се стъмни да отидем до прозореца и да надникнем вътре. Това беше по време когато нямаше коли, нямаше движение по улиците, имаше една улична лампа доста отдалечена от въпросната къща. Естествено всеки си измисляше какви страхотии вижда вътре, другия пък мажеше, че още по-страшни неща е видял и най-накрая се стигна до това , че и денем минавахме на другия тротоар, а вечер ако някой се престрашеше да надникне след секунди бягаше обратно с писъци, почвахме да пищим и ние останалите , родителите изскачаха по терасите, бабите направо на улиците с бастуни в ръце и въобще беше олелия отвсякъде.. hahaha  hahaha
Детство, детство..

# 79
  • София
  • Мнения: 1 176
Под моето детско легло, за щастие, няма място.
Но още помня закачалките с ризите на татко, които понякога висяха в детската стая точно срещу моето легло.
Аз в просъница ги виждах, вярвайки че някой мъж е влезнал в стаята.

# 80
  • Мнения: 81
Под моето детско легло, за щастие, няма място.
Но още помня закачалките с ризите на татко, които понякога висяха в детската стая точно срещу моето легло.
Аз в просъница ги виждах, вярвайки че някой мъж е влезнал в стаята.
Това си е почти като сексуална фантазия...  Wink

# 81
  • Мнения: 617
Моят син ми е обяснил - мумии живеят под леглото...и зад вратата, и в коридора и във всяка една тъмница.

# 82
  • Мнения: 980
Моят син ми е обяснил - мумии живеят под леглото...и зад вратата, и в коридора и във всяка една тъмница.

 Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy
Много се развъдили тия мумии.

# 83
  • София
  • Мнения: 1 176
Това си е почти като сексуална фантазия...  Wink
Ако сега се будя, може би.
Тогава бях дете, далеч от сексуални фантазии.

# 84
  • Мнения: 81
Това си е почти като сексуална фантазия...  Wink
Ако сега се будя, може би.
Тогава бях дете, далеч от сексуални фантазии.
Анджък де. Затова присъства и "почти"...

# 85
  • Мнения: 370
моя страх беше от тъмното и "нещото" което ме чакаше зад ъгъла на коридора.
Аз имах проблем като малка и доста често ставах да ходя до тоалетна.Коридорът ни беше много дълъг като по средата от едната страна имаше още едно малко коридорче което водеше към кухнята.Когато ставах да ходя до тоалетна много ме беше страх да не би "нещо" да изскочи от малкия коридор и да ме сграбчи.Е сега ми е смешно,но тогава....доста си ме беше страх от тъмното и затова все светеше в коридора.
хахаха,сега дъщеря ми имат същия страх. заради нея държа вратата -преходна-към такъв коридор затворена,че я е страх.иначе аз не съм имала подобни страхове или поне не си спомням. Wink

# 86
  • Мнения: 14 651
Имах същество под леглото, така ме беше страх от него, че дори сънувах кошмари. Представях си го като вълнен чорап с копчета вместо очи, който говори през отвора, от който си пъхаш стъпалото, и с дебел глас казва "Ааз съм съществото!". Докато говори излъчва и топлина.
Синът ми няма нищо под леглото, освен мръсни чорапи, но не се бои от тях.

# 87
  • Мнения: 38
А моят страх от нещо скрило се под леглото ми се появи в следствие на брат ми,който много обичаше да се крие от време на време под леглото в моята стая когато аз с някоя приятелка влизахме и сядахме на леглото и си говорехме,и по някое време той ни хващаше за краката.Имаше големи писъци и по някой шамар отнасяше след това,но така и с години наред винаги когато влизах в стаята и когато си лягах вечер проверявах дали няма някой под леглото ми.

# 88
  • Мнения: 2 755
                            Под моето легло живееха акули. Плуваха си малко над дъното (пода) ей-така: във въздуха. Когато бях самичка вечер (често ни оставяха) се придвижвах по столовете, масите и изобщо по всички високи точки. Като не стъпвах по пода не ме беше изобщо страх. Но ако трябваше да стъпяяяяяя... Не ме питайте дали ходех в тоалетна, като ги нямаше нашите. Но в интерес на истината обикновено оставахме с брат ми и тогава акулите ги нямаше.

# 89
  • Мнения: 154
Имах и под леглото, и под прага. Под прага живееха едни злобни джуджета. Големият ми кошмар обаче се появи, когато в един тийн вестник прочетох разказа на Стивън Кинг за вампира от гардероба. Е от тогава, значи, не понасям отворени или открехнати врати на гардероби!

Общи условия

Активация на акаунт